Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sanctus, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Sanctus
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 14.03.2011
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-202-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206
История
- — Добавяне
146.
Доктор Кулин последва първата количка зад завесата за преглед и се спря като закована. Работеше в спешното отделение повече от десет години, но никога не бе виждала подобно нещо. Тялото на мъжа беше покрито с разрези, очевидно нанесени нарочно, които пропиваха с кръв зелената материя на набързо разрязаното расо. Кръвта беше толкова много, че сякаш го бяха потопили в нея.
Обърна се към парамедика, който го беше докарал.
— Не ставаше ли дума за експлозия?
— Да. Взривът е пробил дупка в основата на планината. Този тип е от вътрешността на Цитаделата.
— Майтапиш се!
— Лично го измъкнах навън.
Доктор Кулин се наведе предпазливо и освети с фенерче окото на монаха.
— Чувате ли ме?
Главата му се люшна от една страна на друга, при което дълбокият разрез на шията се отвори и затвори противно, сякаш дишаше.
— Можете ли да ми кажете името си?
Той прошепна нещо, но тя не успя да го разбере. Наведе се още и усети дъха му в ухото си, когато той прошепна отново, нещо като „Ego sanctus…“[1]. Нещастникът определено беше в делириум.
— Направихте ли нещо за спиране на кървенето? — попита тя, докато се изправяше.
— Затворихме раните и вливахме плазма, за да не се обезводни съвсем. Просто не спира.
— Кръвно?
— Шейсет и две на четиридесет и спада.
„Не е опасно ниско, но наближава границата.“
Сестрата прикрепи електроди към гърдите на пациента и сърдечният монитор оживя. Пулсът също изглеждаше твърде бавен. Доктор Кулин погледна отново раните. Нямаше признаци за съсирване. Може би беше болен от хемофилия. Суматохата покрай другите постъпващи я принуди да вземе бързо решение.
— Петстотин единици протромбин и двеста милиграма витамин К. И го зашийте по-живо, за да можем да започнем кръвопреливане. Ще му изтече цялата кръв, ако не побързаме.
Излезе в коридора. Парамедиците бутаха носилки с още трима монаси към дъното на отделението. И тримата губеха зашеметяващи количества кръв от рани, идентични с онези, които бе видяла току-що.
— Къде да оставим този пациент?
Гласът на парамедика я накара да се обърне. Погледна надолу и с облекчение видя, че на носилката не лежи монах.
— Ето тук — каза тя и посочи стената на коридора. Отделенията за преглед се пълнеха бързо, а тази жена като че ли нямаше кръвоизливи. Парамедикът спря носилката и я застопори.
— Какво имаме? — попита доктор Кулин, докато отваряше напукания почернял визьор на мотоциклетния шлем и насочваше лъча на фенерчето към дясното око на жената.
— Намерихме я в тунела — каза парамедикът. — Жизнените показатели са силни, но беше в безсъзнание и не дойде на себе си през целия път дотук.
Доктор Кулин освети лявото око. Зеницата се сви малко по-малко от тази на дясното.
— Направете й рентген — нареди тя. — Вероятна черепна фрактура. Не махайте шлема, докато не разберем с какво си имаме работа.
Докато откарваха носилката, входната врата се отвори и вкараха още двама окървавени монаси — със същите рани и същата огромна загуба на кръв.
„Какво става, по дяволите?“
Доктор Кулин отиде зад първата завеса, направи бърза преценка и предписа същата доза кръвосъсирващ агент. Чу друг доктор да вика по коридора за пет литра нулева положителна. Тръгна замаяно към следващата завеса и я дръпна. Очакваше я поредната изненада. Отново монах, който обаче не кървеше; стоеше до носилката, на която лежеше млада жена, държеше я за ръката и спореше със сестрата.
— Няма да я оставя!
По расото му имаше много кръв, макар и не колкото при другите монаси. Жената беше цялата окървавена, явно от голяма рана на шията. Доктор Кулин пристъпи към нея и дръпна яката на тениската й. Отдолу кожата беше изпоцапана с аленочервена кръв, но не се виждаха никакви рани.
— Състояние? — попита тя, докато търсеше източника на кръвотечението.
— Жизнените показатели са ниски, но стабилни — отвърна сестрата. — Кръвно осемдесет на петдесет.
Доктор Кулин се намръщи. Беше достатъчно ниско, за да говори за значителна загуба на кръв, но така и не можеше да види рана. Може би кръвта не беше нейна.
— Сложете я на система и следете кръвното. — Усмихна се на жената. Едва сега я разгледа по-добре. — Иначе изглеждаш наред.
За момент остана като хипнотизирана от почти неземно ярките й зелени очи, които се взираха в нея, после се овладя и се обърна към монаха.
— Добре съм… — почна той.
— Е, значи няма да имате нищо против да погледна.
Дръпна окървавените краища на разкъсания ръкав на расото и погледна окървавената плът. Източникът на неговото кървене беше ясен — гаден разрез на китката, несъмнено доста дълбок. Раната изглеждаше на няколко дни, ако можеше да се съди по степента на заздравяване, но въпреки това кръвта изглеждаше прясна.
— Какво се е случило? — попита доктор Кулин.
— Малко изгубих съзнание — отвърна монахът. — Ще оживея. Моля ви, имам въпрос. Да са докарвали една жена? Изглежда на около четиридесет. Черна коса, около метър шейсет и пет?
Доктор Кулин се сети за жената с мотоциклетния шлем и каза:
— Пратих я на рентген. — Някъде зад нея тревожно запищя монитор. — И тя малко е изгубила съзнание. Но не се безпокойте — мисля, че ще се оправи.