Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

123.

Гейбриъл бавно идваше на себе си.

Отначало очите му отказваха да се отворят и той можеше само да вдишва въздух, наситен с миризмата на експлозив, изгорено дърво — и още нещо. За последен път се бе сблъсквал с тази миризма в Судан, след като партизаните бяха нападнали един от камионите с хуманитарни помощи. Когато отиде да провери на място с правителствените войски, същата миризма се стелеше над земята като мазен облак. Едва когато видя почернялото тяло на шофьора, стопено върху волана, осъзна на какво мирише. Очите му рязко се отвориха, когато направи връзката и си спомни какво се бе случило.

Огледа се. Лежеше на пода до стената на склада, майка му се беше проснала върху него. Плесна я два-три пъти по лицето. Разтревожено постави пръсти отстрани на шията й и затърси пулс. Беше силен и ритмичен.

Хвана я за раменете и внимателно я отмести от себе си. Главата му запулсира. Заслуша се през болезненото туптене за някакво движение в склада. Не чу нищо.

Пистолетът му лежеше на пода там, където го беше изпуснал. Взе го и дръпна затвора, за да провери дали оръжието е годно за употреба. Измъкна се предпазливо между контейнерите. Не погледна към офиса. Не искаше да вижда онова, което знаеше, че ще види — не и преди да се увери, че районът е чист и че кучият син, който бе направил всичко това, е мъртъв.

Шмугна се в прохода между контейнерите и бързо тръгна към предната част на склада, вървеше снишен. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание, а това беше проблем. Когато бе започнала стрелбата, инспекторът се обаждаше за подкрепления. Патрулът на охраната на летището също минаваше на всеки двадесет минути. Ако попаднеше в ръцете им, щеше да бъде изваден от играта и това само щеше да е от полза за Цитаделата. Опипа цицината на тила си, на мястото, където главата му се беше ударила в стената. Косата около нея беше лепкава от кръв. Погледна пръстите си. Кръвта беше яркочервена, не тъмна, не прекалено гъста — още не беше започнала да се съсирва. Явно не беше лежал в безсъзнание дълго, което бе добре, но въпреки това трябваше да действа бързо.

Стигна края на прохода и приклекна. Надзърна иззад ръба на последния контейнер — бързо, навън и навътре, оръжието следваше посоката на погледа му, готово да стреля. Един мъж лежеше проснат между отворената врата на хангара и първата редица контейнери. Очите му бяха отворени и неподвижни. Задната част на главата му липсваше. Гейбриъл мина покрай него, като се оглеждаше за някакво движение, докато вървеше към изхода.

Отвън всичко беше тихо — нямаше ги нито полицейските коли, нито охраната на летището. До един съседен склад беше паркиран бял микробус. Гейбриъл бе сигурен, че е същата кола, която беше преследвал. Тогава вътре имаше трима души. Засега беше намерил само един. Дръпна ръба на вратата и я затвори, после се върна при мъртвия.

Куршумът, който го беше убил, бе влязъл точно в центъра на нарисувания с кръв върху челото му знак Тау. Около раната нямаше кръв. Смъртта бе настъпила моментално. Жалко.

Приклекна и претърси мъртвеца, като избягваше лепкавите петна около яката на червения анорак. Поне беше страдал, преди да умре.

Намери ключовете за микробуса и пластмасов правоъгълник с размерите на кредитна карта. Спомни си как микробусът беше спрял при стената на стария град. Тогава шофьорът беше използвал карта, вероятно тази. Прибра я в джоба си заедно с ключовете и взе оръжието на убития. До лежащия наблизо сак видя заглушител. Взе черния метален цилиндър и повдигна с него капака на сака.

Вътре имаше четири пълнителя с 9-милиметрови патрони, две гранати и пластмасова кутия със заредени хиподермични спринцовки като онези, които войниците носеха със себе си по време на сражение. Имаше и две ампули с прозрачна течност. Той погледна етикетите. Кетамин — силен транквилизатор, използван обикновено от ветеринарите за упояване на коне. Прибра пистолета и заглушителя в сака, метна го през рамо и тръгна между контейнерите към офиса.

В края на прохода надуши горчивата миризма на експлозиви и видя нацепената външна стена на офиса. На пода пред нея имаше почернял кръг, показващ мястото на взрива. На стоманения таван над него се виждаше втори. Явно якият бетон на пода бе насочил по-голямата част от експлозията нагоре и това беше спасило живота му. Гейбриъл стигна края на пътеката, пое дълбоко дъх, за да потисне надигащия се в гърдите му гняв, и пристъпи напред.

Онова, което беше останало от Оскар, лежеше до входа на офиса.

Гейбриъл бе виждал много паднали на бойното поле, раздрани и разкъсани на парчета от зъбите и ноктите на съвременните оръжия — но никога близък човек. Тръгна към дядо си, като се опитваше да сподави мъката си, да не гледа кървавата пихтия, в която се бе превърнало тялото му. Вместо това се съсредоточи върху лицето, което като по чудо бе останало недокоснато. Оскар лежеше по корем, главата му бе извъртяна настрани, очите му бяха затворени, сякаш спеше. Изглеждаше спокоен, дори доволен. Ярко кърваво петно изпъкваше на тъмния махагон на бузата му. Гейбриъл нежно го избърса с пръст. Кожата беше все още топла. Гейбриъл се наведе и го целуна по челото, после се изправи и се огледа за нещо, с което да го завие, преди мъката да го е надвила докрай. Все още не беше обезопасил района и не бе намерил Лив. Смъкна найлона от един сандък, внимателно покри тялото на Оскар и влезе в офиса.