Саймън Тойн
Sanctus (27)

27.

Рийс и Аркадиан се взираха в тялото. Кожата беше нашарена от гъста и сложна мрежа от белези — някои стари, други по-скорошни, всички направени нарочно. В зловещата обстановка на стаята за аутопсии те създаваха впечатлението, че монахът е някакво готическо чудовище, съшито от частите на различни хора.

Рийс отново включи записа.

— Субектът има множество еднообразни белези по по-голямата част от тялото си, резултат от разрези, направени с остър, вероятно клиничен инструмент като скалпел или бръснач, най-вероятно по време на някакъв ритуал.

След което продължи със страховитото изброяване.

— Започвам от главата… Стар заздравял белег около цялата основа на врата, там, където се съединява с торса. Подобни белези обгръщат двете ръце при раменете и краката при слабините. Онзи в горната част на лявата ръка неотдавна е бил отворен отново, но вече показва признаци на заздравяване. Разрезът също е равен и много гладък, направен с хирургическа точност от много остър предмет. Върху лявата ръка при съединението на бицепса и трицепса има Т-образен белег, по-дебел от останалите, причинен от многократно изгаряне. — Погледна към Аркадиан. — Изглежда, това момче е било жигосвано като добиче.

Аркадиан се взираше в изпъкналото Т на ръката на монаха, напълно забравил за останалите си случаи. Взе фотоапарата на Рийс. На дисплея се виждаше миниатюрен образ на лежащия върху масата монах. С натискането на бутона изображението бе прехвърлено безжично в компютърното досие.

— Един белег минава през горната част на гръдния кош, а друг го пресича вертикално през гръдната кост и стига до пъпа. — Рийс замълча за момент. — По форма и размери прилича на Y-образния разрез, който се прави, за изваждането на основните органи при аутопсия. От ареолата на лявото зърно започват четири прави линии, образуващи формата на кръст. Белезите са стари, с дължина приблизително… — Рийс отново използва рулетката — двадесет сантиметра всеки. — Вгледа се по-внимателно. — От дясната страна на торса има друг кръст на нивото на основата на гръдния кош. Различава се от останалите белези, с латерална дължина около петнадесет сантиметра. Налице е и по-къс вертикален белег с дължина около пет сантиметра, приличащ на полегнал на една страна християнски кръст, леко хлътнал; следи от опъване на кожата около него; най-вероятно белегът е много стар и не е бил подлаган на повторно ритуално отваряне. Вероятно не е толкова важен, колкото другите.

Аркадиан направи още една снимка и огледа внимателно белега. Не приличаше точно на полегнал кръст. Дръпна се назад, като си мислеше какво означават тези разрези.

— Виждал ли си подобно нещо?

Рийс поклати глава.

— Предполагам, че става въпрос за някаква инициация. Но повечето от белезите не са пресни, така че не зная доколко имат отношение към скачането му.

— Това не е просто скачане — отбеляза Аркадиан.

— Какво искаш да кажеш?

— При повечето самоубийства основната цел е смъртта. Това обаче не се отнася за този тип. Смъртта му беше някак си… второстепенна. Мисля, че основният му мотив е някакъв друг.

Веждите на Рийс изпълзяха почти до косата му.

— Ако се хвърлиш от върха на Цитаделата, смъртта е доста напред в дневния ти ред.

— Но защо му е било да се катери чак до върха? Падане и от много по-ниско би свършило същата работа.

— Може да се е страхувал да не оживее и да остане сакат. Доста от по-боязливите самоубийци завършват в болницата вместо в гроба.

— И така да е, не му е било нужно да се мъчи до самия връх. Не му е трябвало и да чака. Но го е направил. Стоял е бог знае колко на студа, напълно изтощен, с множество кървящи рани, и е чакал утрото. Защо му е било да прави това?

— Може да си е почивал. Подобно катерене сигурно е страшно изтощително. А и сигурно е кървял по целия път нагоре. И когато се е добрал до върха, вероятно е припаднал от умора, а после слънцето го е съживило. И тогава го е направил.

Аркадиан се намръщи.

— Само че не стана така. Той не просто се е събудил и е скочил от планината. Стоя горе с разперени ръце поне два часа. — Имитира позата. — Защо му е да го прави, ако просто иска да сложи край на всичко? Сигурен съм, че публичността на смъртта му е от значение. Единствената причина да стоим тук и да водим този разговор е, че е чакал, докато си осигури зрители. Ако беше изиграл номера си посред нощ, едва ли щеше да се появи в новините. Знаел е точно какво прави.

— Добре — отстъпи Рийс. — Значи може би този тип е страдал от недостиг на внимание като дете. Каква е разликата? Така и така е мъртъв.

Аркадиан се замисли.

„Каква е разликата?“

Знаеше, че шефът му иска целият случай да се изясни бързо и безпроблемно. Умният ход бе да пренебрегне естественото любопитство, с което се беше родил, и да престане да задава мъчни въпроси. Но пък не можеше просто да хвърли значката си и да се заеме с предлагане на ваканционни квартири или да стане екскурзовод.

— Виж, поех този случай не по свое желание — каза той. — Твоята работа е да установиш каква е причината за смъртта. Моята — да разбера защо се е стигнало до нея, а за да го направя, трябва да се опитам да разбера нагласата на този тип. Скачащите отвисоко обикновено са жертви. Хора, които вече не могат да се справят, които поемат по пътя на най-малкото съпротивление към смъртта. Този обаче е имал кураж. Той не е класическа жертва и определено не е тръгнал по пътя на най-малкото съпротивление. Което ме кара да мисля, че действията му са означавали нещо за него. И че може би са означавали нещо и за някой друг.