Саймън Тойн
Sanctus (119)

119.

От позицията си до вратата на офиса Оскар ясно виждаше прохода между контейнерите. И видя гранатата още щом полетя към него. Реакцията му бе инстинктивна. Изскочи навън, вдигнал предупредително ръце, и викна на Гейбриъл и Катрин. А когато ги видя как се носят неудържимо към него, изпита момент на божествено просветление и всичко сякаш замря.

Погледът му отново се насочи към гранатата, която се въртеше бавно във въздуха, вече на сантиметри от земята. Отскочи от бетона със звука на стоварващ се върху камък чук и продължи да се търкаля към него.

„Деветдесет години… — помисли си той. — Избягвах вражеските стрели и копия деветдесет години…“

Гранатата се блъсна в стената на офиса, отскочи и спря точно пред Оскар.

„Не е зле за един мъртвец.“

Полетя напред и се просна по корем върху гранатата.

Гейбриъл видя как Оскар скача и осъзна какво прави. Пресегна се, докато инерцията ги доближаваше към него, и пръстите му успяха да сграбчат гърба на пилотския му костюм.

И тогава първата граната експлодира зад него.

Ударната вълна го запрати над проснатото тяло на Оскар и в стената на склада. Улучи я с глава и тежко рухна на пода. Усети как губи съзнание. Опита се да изкрещи, за да се събуди. Но тогава Катрин се стовари отгоре му и блъсна главата му в бетонния под, довършвайки започнатото от стената.

Последното, което усети, преди да изгуби съзнание, бе как земята под него потръпна, след което се чу приглушеният взрив на втората граната.