Стив Бери
Наследството на Карл Велики (96)

Бележка на автора

Тази книга е едно лично приключение — както за Малоун, така и за мен. Той откри баща си, а аз се ожених. Бракът не е новост за мен, но все пак си е приключение. Предприех едно доста дълго пътуване, което ме отведе в Германия (Аахен и Бавария), Френските Пиренеи, Ашвил, Северна Каролина (имението „Билтмор“). Доста студени места, с много сняг.

Сега е времето да очертаем границата между предположенията и реалността.

Свръхсекретната подводница НР-1 (Пролог) съществува реално, както и цялата история на нейната експлоатация. Тя е на вода и до днес, почти четирийсет години по-късно, и продължава вярната си служба на родината. Но НР-1А е моя измислица. По принцип писмените сведения за НР-1 са много малко. Аз използвах прекрасната книга „Тъмни води“ на Ли Виборни и Дон Дейвис — един изключителен разказ за живота под водата. Заключенията на разследването за потъването на НР-1А (Глава 5) се базират на действителните доклади за потъването на „Трешър“ и „Скорпион“.

Цугшпице и Гармиш са описани точно (Глава 4), също и „Постхотел“. Ваканцията в Бавария е чудесно преживяване, а коледните пазари, описани в Глави 13, 33 и 37, несъмнено са част от атракцията. Манастирът „Етал“ (Глава 7) също е описан точно, с изключение на подземията.

Естествено, Карл Велики (или Шарлеман) е в основата на разказа. Присъствието му в историята (Глава 36) и доказателствата за него (Глава 10) са предадени възможно най-точно. Той си остава една от най-енигматичните фигури през вековете и продължава да бъде наричан „Бащата на Европа“. Достоверността на начина, по който Ото III разкрива гробницата на Карл през X век, си остава спорна. Описанието в Глава 10 се среща на много места и в различни варианти, но тайнствената книга в гроба на императора е моя измислица. Съществуват не по-малко убедителни разкази, в които се твърди, че Карл Велики е бил погребан в мраморен саркофаг (Глава 34), но никой не може да бъде сигурен, че това е истина.

И до днес „Животът на Шарлеман“ от Айнхард се смята за една от най-великите творби, свързани с онзи период от историята. Самият Айнхард е бил изключително образован човек, който действително е бил близък на императора. Моя измислица е само връзката им с Наблюдателите. Цитираните в Глави 21 и 22 мисли на Айнхард в общи линии се базират на части от Книгата на Енох — една колкото древна, толкова и загадъчна творба.

Операциите „Висок скок“ и „Вятърна мелница“ действително са били проведени и отговарят на описанието в Глава 11. Като мащабни военни учения те дълго време остават засекретени, а някои аспекти от тях остават неизвестни и до днес. Адмирал Ричард Бърд е бил един от командващите на операция „Висок скок“. Донесените от него предмети (Глава 53) са автентични, а задълбоченото изследване на Ледения континент е доказано и научно аргументирано. Тайният му дневник (Глава 77) е плод на художествена измислица, както и откритите от него каменни плочи, покрити със загадъчни надписи. Германската експедиция в Антарктида през 1938 г. (Глава 20) действително се е състояла. Подробностите са описани точно (включително многобройните пречупени кръстове, пръснати върху леда). Само откритията на Херман Оберхойзер са мое творение.

Странната писменост и отделните листа на ръкописа (Глави 12 и 81) са взети от ръкописа на Войнич. Той се намира в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Байнеке“ към Иейлския университет и е всеобщо признат като един от най-загадъчните писмени документи в човешката история. До ден-днешен никой не е успял да дешифрира текстовете в него. Полезен наръчник в тази посока предлага „Ръкописът на Войнич“ от Джери Кенеди и Роб Чърчил. Именно от тази книга е взет символът, описан в Глава 10. Оригиналният му вариант е открит в един трактат от XVI век. Странният герб на фамилията Оберхойзер (Глава 25) също е от книгата на Кенеди и Чърчил. На практика той е част от фамилния герб на Войнич, изработен лично от автора.

Анализът на термина „ариец“ (Глава 12) ясно показва как нещо невинно може да се превърне в убийствена доктрина. Организацията „Аненербе“ е съществувала в действителност, но едва през последните няколко години историците обърнаха внимание на псевдонаучната й същност, довела до ужасяващи престъпления (Глава 26). Най-добрата книга на тази тема без съмнение е „Генералният план“ на Хедър Прингъл. Многобройните международни експедиции на „Аненербе“, описани в Глава 31, действително са били проведени. Главната им цел е била да създадат легитимност на една научна фантастика. Участието на Херман Оберхойзер в управлението на тази организация е моя измислица, но неговите усилия, както и дискредитирането му са взети от живота на реални членове на „Аненербе“.

Концепцията за съществуването на праисторическа цивилизация не е моя (Глава 22). Тя се базира на много и различни издания по темата, като безспорен лидер в тази насока е „Първата цивилизация“ на Кристофър Найт и Апън Бътлър. Целият диалог между Кристел Фалк и Дъглас Скофилд относно съществуването на първата цивилизация е взет от Найт и Бътлър. Тяхната теория не е толкова фантастична, но реакцията към нея е точно копие на реакцията на официалната наука към теорията за плаващите континенти (Глава 84). Основният въпрос, разбира се, остава. Ако такава цивилизация наистина е съществувала, защо няма никакви следи от нея?

А може би има.

Истински са историите на Скофилд за „богоподобни“ същества, общуващи с различни култури по света (Глава 60). Такива са и странните предмети, на които се е натъкнал Колумб. Още по-смайващи са рисунките и надписите в храма на Хатор в Египет (Глава 84), на които съвсем ясно личат необикновени неща. За съжаление забележката на Скофилд, че „деветдесет процента от познанията на древните хора са безвъзвратно загубени“, вероятно ще се окаже истина. Което означава, че откритията, свързани с тази история, никога няма да бъдат доказани.

Мой е изборът на Антарктида като люлка на първата цивилизация (Глави 72, 85 и 86). Също и нейните технологически достижения (Глави 72 и 81). Самият аз никога не съм ходил там, въпреки че Антарктида е на челно място в списъка на местата, които бих искал да посетя. Но смея да твърдя, че описанията на нейната красота и опасности са достоверни, тъй като съм ползвал източници от първа ръка. Базата „Халворсен“ (Глава 62) е измислена, но специалните костюми на Малоун и компания са истински (Глава 76). Политиката по отношение на Ледения континент е пресъздадена в цялата й сложност — с всички международни договори и уникални по същността си правила за обща експлоатация. Зоната, която изследва Малоун (Глава 85), действително се намира под контрола на Норвегия. В някои текстове на Антарктическия договор е записано, че тя е затворена по „екологически“ причини. Подводните приключения на Рамзи са заимствани от разказите на хора, които действително са се гмуркали в онези кристално чисти води. Сухите долини (Глава 84) действително съществуват, но повечето от тях се намират в южната част на континента. Съхранението и щетите върху човешкото тяло в условията на абсолютен студ са пресъздадени точно (Глави 90 и 91). Това явление е описано по великолепен начин в книгата на Мариана Госнел „Лед“.

При всички случаи си струва да посетите катедралата в Аахен (Глави 34, 36, 38 и 42).

Откровението на свети Йоан играе ключова роля в нейното проектиране и строителство, а самата сграда е една от последните оцелели от времето на Карл Велики. Разбира се, включването на Наблюдателите в нейната история е мое дело.

Латинският надпис във вътрешността на параклиса (Глава 46) също е от времето на Карл Велики и е прекопиран дословно. Преброявайки всяка дванайсета дума в него, аз открих присъствието само на три думи, които се повтарят в текста. После, по един наистина смайващ начин, те се подредиха в една многозначителна фраза: „Сиянието на Бога“.

До трона на Карл Велики действително има дъска за дама с девет пула. Играта е била популярна по времето на римляните и Каролингите, но се играе и днес.

Идеята за наследството на Карл Велики е изцяло моя. Това се отнася и за завещанието на Айнхард.

Френското селце Осо (Глава 51) и манастирът в околностите му (Глава 54) са художествена измислица, но легендата за Бертран води началото си от живота на истински абат, живял по тези места.

Базата Форт Ли действително съществува (Глава 46), но без складовете и хладилната камера, за които се говори в книгата. Съвсем наскоро аз се сдобих с айфон — значи можем да допуснем, че и Малоун е разполагал с такъв. Странните разследвания на американското правителство по време на Студената война наистина са били многобройни, особено онези, насочени към паранормалните явления и извънземните контакти (Глава 26). Аз просто прибавих още едно към тях.

Имението „Билтмор“ (Глави 58, 59 и 66) е едно от любимите ми места, особено по Коледа. Всичко е пресъздадено точно и до последния детайл — замъкът, селцето, хотелът, околностите. Разбира се, няма никаква ежегодна конференция на тема „Разкрити древни загадки“, но тази, за която се говори в книгата, е заимствана от много подобни събития, провеждащи се там.

Картата на Пири Райе и портоланите са реални и всеки от тях повдига противоречиви въпроси. За настолно четиво в тази област се счита изключително интересна книгата „Карти на древните морски крале“ от Чарлс Хапгуд. Дебатът за нулевия меридиан се е състоял точно както е описано (Глава 41), а след него се стига до решението за такъв да бъде избран Гринуичкият. Но използването на пирамидата в Гиза като нулева географска дължина (Глава 41) ражда една прелюбопитна връзка с редица свещени места, разпръснати по всички части на земното кълбо. Мегалитният ярд (Глава 71) е друга интересна концепция, с чиято помощ се обясняват общите конструктивни решения на редица древни градежи — решения, които строителните инженери са забелязали преди векове. Доказателства за реалното му съществуване все още не са открити.

Тази история предлага някои интересни възможности. Не за митичната Атлантида със сюрреалистично инженерство и фантастични технологии, а простичката мисъл, че ние не сме първите с интелектуални постижения. Преди нас може би е имало други, за чието съществуване изобщо не подозираме. Тяхната съдба и история са попаднали в категорията на онези деветдесет процента древно познание, до което вероятно никога няма да се докоснем.

Твърде смело? Невъзможно?

Колко пъти са били опровергавани така наречените експерти?

Великият китайски философ Лао Дзъ е живял преди 2700 години, но все още се смята за един от най-блестящите мислители на човечеството. Може би наистина е знаел нещо, когато е написал:

Древните мъдреци са изтънчени, загадъчни, разсъдливи и състрадателни.

Неизмерима е дълбочината на тяхното познание.

И защото е неизмерима, можем само да ги обрисуваме. Предпазливи като пътници, прекосяващи замръзнал поток. Нащрек като хора, осъзнаващи опасността.

Учтиви като възпитани гости.

Податливи като топящ се лед.

Естествени като неодялани късове дърво.