Стив Бери
Наследството на Карл Велики (44)

43

Доротея осъзна, че не може да избяга. Оказа се изцяло в ръцете на майка си и на съпруга си. Да не говорим за Улрих Хен. Този човек работеше за семейството над десет години. Официално се грижеше за поддръжката на „Райхсхофен“, но тя отдавна подозираше, че изпълнява и други поръчки. Сега вече знаеше, че сред тях фигурира и убийството.

— Съпругът ти желае да направи известни корекции, Доротея — обади се майка й. — Желанието му е да запазите отношенията помежду си. Явно ти все още изпитваш някакви чувства към него, иначе отдавна би се развела.

— Беше заради Георг.

— Но той е мъртъв.

— Паметта за него е жива.

— Нищо подобно. Ти водиш битка за своето наследство. Мисли добре и вземи това, което ти се предлага.

— А теб какво те интересува? — пожела да узнае тя.

— Сестра ти иска слава и реабилитация за семейството ни — въздъхна Изабел. — Което означава голямо обществено внимание. Ти и аз никога не сме се стремили към него. Твой дълг е да го предотвратиш.

— Как така стана мой дълг?

— Ох, колко приличате на баща си — отвратено поклати глава майка й. — И двете. Нима не сте взели нищичко от мен? Слушай внимателно, дете. Поела си по безполезен път, а аз искам да ти помогна и нищо повече.

Самоувереността и покровителственият тон вбесиха Доротея.

— Научих много неща от прегледа на архивите на „Аненербе“ — тръсна глава тя. — Включително и от подробните записки на дядо за онова, което е открил в Антарктида.

— Херман беше мечтател и вярваше на фантазиите си.

— Той споменава за райони, където снегът отстъпва място на скалите. За езера, които не би трябвало да съществуват. За кухи планини и ледени пещери.

— А с какви доказателства разполагаме? Кажи, Доротея. Нима имаме шанс да открием нещо?

— Разполагаме с един мъртвец в колата отвън.

— Ти си безнадежден случай — въздъхна майка й.

Търпението на Доротея окончателно се изчерпи.

— Ти определи правилата на това начинание. Ти пожела да узнаеш какво се е случило с татко. Ти искаше двете с Кристел да работим заедно, подхвърляйки ни части от загадката. Я ми кажи защо, след като си толкова умна?

— Ще ти разкажа нещо, което преди много време научих от баща ти — рече Изабел.

Карл слушаше Айнхард с напрегнато внимание. Намираха се в храма на двореца, в малкия параклис горе. Лятната нощ беше влязла в правата си. Прозорците бяха тъмни, цареше дълбока тишина. Едва вчера Айнхард се беше завърнал от дългото си пътешествие. Кралят му се възхищаваше. Дребен и слаб, но работлив като пчеличка, събираща мед. Неуморим като мравка, способен на велики дела. Наричаше го Весеугиил, като онзи е Изход. Не би изпратил никой друг на продължителното пътешествие. Айнхард разказваше за опасното плаване до далечни земи, оковани във вечни ледове — толкова чисти и прозрачни, че светлината се пречупва през тях и придобива невероятен синьо-зелен цвят. Описанието на прекрасния замръзнал водопад извика в представите му непристъпните планини на югоизток. Невероятен студ, добави Айнхард и ръцете му неволно потръпнаха. Вятърът духал с такава сила, че би отнесъл дори паракугиса, в който се намираха в момента. Карл се усъмни в това сравнение, но предпочете да запази мълчание. Тук хората живеят в кирпичени колиби без прозорци, с една дупка, в покрива, през която да излиза димът, продължи Айнхард. Леглото е привилегия единствено на богатите, а дрехите представляват грубо обработена кожа. Но там, в далечната земя, всичко било различно. Къщите били изградени от камък, обзаведени и отоплявани. Дрехите били ушити от дебел и топъл плат. Никакви различия. Няма бедност, няма богатство. Една земя, обитавана от равноправни люде. Страна на дългите нощи и неподвижните води, които въпреки всичко са неописуемо красиви.

— Това е казал Айнхард — промълви Изабел. — Научих го от баща ти, който го е чул от своя баща. Написано е в книгата, която ти дадох. Онази, която е била открита в гроба на Карл. С цената на големи усилия Херман се е научил да я чете. Ние трябва да направим същото. Затова организирах цялата акция. Ти и сестра ти трябва да намерите отговорите.

Но книгата, която бе получила от майка си, беше пълна с безсмислици, фантастични чертежи и непознати образи.

— Спомни си завещанието на Айнхард — добави Изабел. — Пълното обяснение на мъдростта на небесата започва в новия Йерусалим. Сестра ти отдавна те е изпреварила и в момента е там, в новия Йерусалим.

Доротея не можеше да повярва на ушите си.

— Това не са фантазии, Доротея. Миналото съвсем не е измислица. По времето на Карл думата „небеса“ е имала съвсем различно значение от днешното. За Каролингите тя е означавала и „високите земи“. Тук не става въпрос за религия или Бог, а за народ, който е живял преди много векове в планинска земя, сред сняг, ледове и дълги нощи. Айнхард е ходил там. На същото място, на което е загинал твоят баща. Не искаш ли да узнаеш защо?

Искаше, разбира се. Дяволски силно искаше.

— Мъжът ти е тук, за да помогне — продължи Изабел. — Отстраних един потенциален проблем в лицето на хер Уилкърсън. Сега търсенето може да продължи без външна намеса. Ще направя така, че американците да открият тялото му.

— Не беше нужно да го убиваш — поклати глава Доротея.

— Така ли мислиш? Вчера неизвестен нападател проникна в дома ни и се опита да убие хер Малоун. А също и сестра ти, която погрешно е взел за теб. Слава богу, че Улрих беше наблизо и успя да го спре. Бъди сигурна, че американците пет пари не дават за твоя живот, Доротея.

Тя неволно потърси погледа на Хен, който леко кимна, потвърждавайки думите на майка й.

— Трябваше да направя нещо. Предположих, че ще те открия в Мюнхен, тъй като си човек с навици. Представи си колко трудно ще бъде за американците, след като аз го направих.

Тя си спомни паниката в гласа на Уилкърсън по телефона.

— Аз изпълних дълга си. А сега е твой ред, дете.

— Но какво трябва да направя? — объркано я погледна Доротея. — Нали сама каза, че досега съм си губила времето?

— Напротив — поклати глава майка й. — Убедена съм, че онова, което си открила в архивите на „Аненербе“, ще ни бъде от помощ. В Мюнхен ли се намират материалите?

Доротея кимна.

— Ще изпратя Улрих да ги вземе. Сестра ти скоро ще тръгне по верния път, затова ти задължително трябва да се присъединиш към нея. Тя трябва да бъде обуздана. Семейните тайни трябва да си останат в семейството.

— Къде е Кристел? — отново попита Доротея.

— Опитва се да направи същото, което опита и ти. Да се довери на един американец — сухо поясни Изабел.