Стив Бери
Наследството на Карл Велики (75)

74

Осо

1:20 ч.

Малоун бе прочел достатъчно от превода на Кристел, за да се убеди, че се налага да замине за Антарктика. Дори и ако трябва да вземе четирима пътници. Айнхард положително беше преживял нещо изключително. Именно то беше провокирало въображението на Херман Оберхойзер. За нещастие, предчувствайки съдбата си, старият немец беше решил да върне книгата там, където беше лежала в продължение на хиляда и двеста години, надявайки се синът му да измине обратния път. Но Диц се беше провалил, повличайки със себе си и екипажа на НР-1А. Следователно Малоун трябваше да направи всичко възможно да открие потъналата подводница независимо от степента на риска.

Вече бяха разговаряли с Изабел и бяха споделили откритието си с нея. Кристел довършваше и оглаждаше превода, за да бъдат сигурни в точността на информацията.

Малоун излезе от хотела и тръгна към площада на Осо. Пресният сняг скърцаше под краката му като стиропор. Измъкна телефона от джоба си и набра номера на Стефани. Тя вдигна на четвъртия сигнал.

— Чаках да се обадиш.

— Прозвуча обезпокоително — смръщи вежди той.

— Когато те правят на глупак, винаги е така — въздъхна Стефани, после му разказа за събитията в имението „Билтмор“. — Пръснаха му черепа на няколко крачки от мен.

— Май не се е вслушал в предупреждението да не ходи на лов. Някакви следи от стрелеца?

— Гората беше много гъста. Няма начин да го открием. Избрал е мястото с изключително внимание.

Той усети раздразнението й и подхвърли:

— Но все пак имате следа, която води към Рамзи, нали?

— По-скоро е обратното.

— Връзката вече е установена. На някакъв етап той ще допусне грешка. Ти спомена, че Даян Маккой е отскочила до Форт Ли, а вчера там се е появил и Рамзи. Мисли, Стефани. Неслучайно и президентът те посъветва същото.

— Нещата се развиха гадно, Котън. Професор Скофилд умря, защото не мислех.

— Никой не твърди, че е справедливо. Ти самата ми каза, че правилата са железни, а последствията жестоки. Върши си работата спокойно, но гледай да не се прецакаш още веднъж.

— Ученикът май учи учителя, а?

— Нещо такова. А сега ще ти поискам една услуга. Много голяма услуга.

Стефани се обади в Белия дом. Бе изслушала молбата на Малоун и му бе казала да чака на телефона. Беше съгласна. Трябваше да бъде направено. Беше съгласна и с нещо друго — Дани Даниълс участваше в някаква комбинация.

Набра личния телефон на началника на канцеларията и му обясни за какво става въпрос. Няколко секунди по-късно насреща прозвуча гласът на президента:

— Скофилд е убит, така ли?

— Да. По наша вина.

— А Едуин?

— Бесен е. Какво правите вие и Даян Маккой?

— Браво. Аз пък си мислех, че никой нищо не подозира.

— Не съм аз. Умникът е Котън Малоун. На мен ми стига ум дотолкова, че да слушам какво ми казва.

— Сложно е, Стефани. Да речем, че не бях напълно сигурен в подхода на Едуин. Май ще изляза прав.

Нямаше какво да възрази.

— Котън се нуждае от помощ — подхвърли тя. — Свързано е със същия проблем.

— Слушам те.

— Той е успял да направи връзка между Рамзи, подводницата, Антарктида и склада във Форт Ли. Открил е начин да разчете надписите върху онези камъни.

— Много се надявах, че някой ще успее да го направи — рече с облекчение Даниълс.

— Ще ни изпрати имейл с програмата за превод. Подозирам, че причината за експедицията през седемдесет и първа е била да научат повече за тези камъни. Сега Малоун иска да замине за базата „Халворсен“ в Антарктида. Веднага, с четирима спътници.

— Цивилни?

— Страхувам се, че да. Но те са част от сделката, защото разполагат с точните координати. Без тях няма да открием мястото. Малоун се нуждае от въздушен и наземен транспорт плюс екипировка. Убеден е, че ще успее да разкрие загадката.

— Дължим му го. Имаш съгласието ми.

— Отново се връщам на въпроса, който ви зададох: какво правите вие с Даян Маккой?

— Съжалявам, но това е класифицирана информация. Я ми кажи, дали не възнамерявате да отскочите до Форт Ли?

— Ако разрешите да използваме частния самолет, с който дойдоха агентите на Сикрет Сървис.

— Ваш е — засмя се Даниълс. — Разполагате с него за целия ден.

— В такъв случай отговорът е „да“. Ще отскочим до там.

Седнал на студената пейка, Малоун гледаше хората, които минаваха покрай него. Усмихнати, в празнично настроение. Какво ли го чакаше в Антарктида? Неизвестно защо изпитваше страх.

Почти не помнеше баща си, но от десетгодишна възраст до днес не минаваше ден, без да мисли за него. След постъпването си във флота се бе срещнал с много хора, които бяха служили с баща му. Всички без изключение заявяваха, че Форест Малоун е бил образцов офицер, уважаван от колеги и началници. Никога не усети тежестта на сравнението с него, но често му казваха, че много прилича на баща си. Прям, решителен, лоялен. Приемаше го като комплимент, но дяволски му се искаше да научи повече. За съжаление смъртта му беше попречила.

И все още беше ядосан, защото флотът го беше излъгал. Част от тези лъжи се съдържаха в доклада на разследващата комисия и в онова, което знаеше Стефани. Студената война, уникалната мисия на подводницата, съгласието на екипажа да не търси помощ… Не му звучеше достатъчно убедително. Баща му беше загинал по време на абсурдна мисия в търсене на някаква безсмислица. Въпреки това някой я беше организирал, а след това безцеремонно беше засекретил резултатите от нея. Защо?

Телефонът в ръката му започна да вибрира.

— Президентът се съгласи — информира го Стефани. — Такива мисии обикновено се предхождат от дълга подготовка: обучение, ваксиниране, медицински прегледи, но той е заповядал всичко да бъде прескочено. Към теб вече лети специален хеликоптер. Желае ти успех.

— Ще изпратя имейл с програмата за превод.

— Какво се надяваш да откриеш, Котън?

— Не съм сигурен — мрачно въздъхна той. — Но съм тук с няколко души, които имат огромно желание да предприемат това пътешествие.

— Понякога призраците трябва да бъдат оставени на мира.

— Не си спомням да си казвала тези думи преди две години, когато призраците бяха твои.

— Там, където отиваш, ще те чакат много опасности.

— Знам — отвърна той, навел глава към замръзналия сняг.

— Бъди внимателен, Котън.

— Ти също.