Стив Бери
Наследството на Карл Велики (23)

22

Сряда, 12 декември

0:40 ч.

Малоун напусна Гармиш по най-краткия път, възползвайки се от лабиринта от неосветени улички. Държеше на всяка цена да съхрани аванса си пред мъжете, които го чакаха пред хотела, тъй като нямаше как да знае дали разполагат и с друга кола. Доволен от факта, че преследвачи липсват, той излезе на пътя, който водеше на север. През деня вече беше минавал по него. Механично изпълни инструкциите на Кристел и почти веднага разбра къде отиват.

— Нещата, които искате да ми покажете, се намират в манастира „Етал“, така ли? — попита той.

Тя кимна.

— Няма смисъл да чакаме до сутринта.

Той беше съгласен.

— Сигурна съм, че Доротея ви е разказала само онова, което е пожелала да знаете — добави Кристел.

— А вие сте различна?

— Напълно — втренчено го погледна тя.

— Онези мъже пред хотела — промърмори той, обзет от съмнения. — Ваши хора ли бяха или нейни?

— Каквото и да отговоря, няма да ми повярвате.

Започна стръмното спускане към долината и той включи на по-ниска предавка.

— Ще ви дам един съвет. Крайно време е да ми обясните за какво става въпрос, защото търпението ми се изчерпва.

— Добре. Преди петдесет хиляди години на тази планета се появила цивилизация, която се развивала далеч по-бързо от останалото човечество. Показвала пътя, ако щете. Дали е била развита в технологическо отношение? Не съвсем, но била далеч по-напред от останалите. Математика, архитектура, химия, биология, геология, метеорология, астрономия — във всички тези области имала огромно предимство.

Той мълчеше и слушаше.

— Нашето разбиране за древната история е силно повлияно от Библията. Но текстовете, засягащи древността, са написани от доста ограничена гледна точка. Те смесват и изкривяват понятията за предхождащите я култури, като дори пренебрегват някои от тях — например минойската. Културата, която имам предвид, изобщо не е библейска. Тези хора населявали бреговете на океана, търгували по целия свят. Разполагали с достатъчно солидни кораби, притежавали навигационни умения. По-късните култури — на полинезийците, на финикийците, на викингите и най-накрая на европейците — развили тези умения, но далеч след първата цивилизация.

Той беше чел за подобни теории. Редица учени напоследък отхвърляха тезата за линейно развитие — от каменната ера, през новокаменната, бронзовата и желязната ера. Твърдяха, че човешкото общество се е развивало разделно. В тяхна подкрепа бе фактът, че дори днес в отделни континенти съществуваха примитивни култури, които успешно съжителстваха с напредналото общество.

— С други думи твърдите, че в зората на човешката история, когато Европа е била населена с палеолитни племена, на други места по Земята е имало развита култура? — В главата му изплуваха думите на Доротея Линдауер. — Пак ли опираме до арийците?

— Едва ли. Арийците са мит, но корените му са някъде назад в историята. Вземете Крит и Троя. Дълго време се е считало, че те са плод на фантазията, но днес вече имаме доказателства за реалното им съществуване.

— И какво е станало с тази първа цивилизация?

— За съжаление всяка култура носи в себе си семената на своето унищожение. Прогресът и разпадът вървят ръка за ръка. Историята доказва, че всяко общество работи за своята разруха. Вземете за пример Троя, Вавилон, Гърция, Рим, монголите, хуните, турците. Плюс неизброимите монархии, рухнали по всички краища на планетата. Те винаги работят за своето унищожение. Не прави изключение и първата цивилизация.

В думите на тази жена имаше логика. Човек наистина унищожава сам всичко, което е изградил.

— Татко и дядо са били силно привлечени от тази изгубена цивилизация. Признавам, че аз изпитвам същото.

— Моята книжарница е задръстена от писания в стил „Нова епоха“ — поклати глава Малоун. — За Атлантида и още дузина от така наречените „изгубени цивилизации“, от които липсват каквито и да било следи. Чисти фантазии според мен.

— Войните и завоеванията са оказали силно влияние върху човешката история. Процесът е цикличен — прогрес, война, унищожение, възраждане. Така се ражда една социологическа аксиома: колкото по-развито е дадено общество, толкова по-лесно рухва и оставя минимални следи от своето съществуване. Казано по-просто, ние откриваме онова, което искаме да открием.

Той намали скоростта и поклати глава.

— Не е така. Най-често просто се натъкваме на разни неща.

— Всички велики открития се основават на прости теории — възрази Кристел. — Да вземем за пример еволюцията. Едва след като Дарвин формулира своите концепции, започваме да забелязваме онова, което безапелационно подкрепя неговата теория. Коперник предлага радикално нов начин за изследване на Слънчевата система. Но ние го приемаме едва след дългогодишни изследвания, които доказват правотата му. Преди петдесет години никой не е вярвал сериозно в съществуването на напреднала цивилизация преди нас. Възприемало се е като безсмислица. Което означава, че сме пренебрегвали доказателствата.

— Какви доказателства?

— Тези — отвърна тя и извади книгата на Айнхард от джоба си.

Март 800 г. Карл Велики напуска Аахен. Никога досега не е идвал на север, на Галско море по това време на годината — когато върху бреговете връхлитат свирепи северни ветрове, а риболовът е слаб. Но той настоява да пътуваме. Придружаваме го аз и трима бойци, ездата отнема по-голямата част от деня. Най-после пристигаме и правим лагер на обичайното място сред дюните, които все пак предлагат някаква защита срещу бурния вятър. Три дни по-късно на хоризонта се появяват платна. Мислим, че това са датчаните или сарацински кораби, които заплашват империята от север и от юг. После кралят извиква от радост и хуква към брега. Гребците усилено се трудят. След известно време част от екипажите се насочват към брега с малки лодки. Това са Наблюдателите, водени от Уриел, господаря на Тартар. Придружават го духовният водач Аракиба, познавачът на светилата Рагвел, господарят на хаоса Данел и владетелят на духовете Саракел. Облечени са в дебели шуби, кожени панталони и кожени ботуши. Русите им коси са подстригани и сресани. Карл ги прегръща. Задава много въпроси, на които отговаря Уриел. После го кани на корабите, изработени от дебели, споени с катран греди. Кралят се удивлява на солидната им конструкция. Обясняват ни, че тези кораби са построени далеч от тук, на място, пълно с хубави дървета. Те обичат морето и го разбират далеч по-добре от нас. Данел разгъва карти на непознати земи и обяснява как са стигнали до нас. После ни показва парче остро желязо в дървено ложе. Спуснато във водата, то показва посоката на плаването. Кралят пожелава да научи повече. Данел обяснява, че металът винаги сочи в една посока, и маха с ръка на север. Независимо накъде се върти дървената кутия, металът винаги сочи на север. Посещението им трае три дни. Уриел и кралят разговарят през цялото време. Аз се сближавам с Аракиба, който е съветник на Уриел, както аз съм съветник на краля. Аракиба ми разказва за родината си, където съжителстват огън и лед. Аз му казвам, че много бих искал да я посетя.

— Именно Наблюдателите са хората, които Айнхард нарича „първа цивилизация“ — каза в заключение Кристел. — Назовава ги още Светите люде. И той, и Карл са убедени, че тези хора са небесни пратеници.

— Но как можем да сме сигурни, че не са представители на култура, която вече познаваме? — попита Малоун.

— А вие познавате ли народ, който използва азбуката и езика, използвани в книгата на Доротея?

— Това не е убедително доказателство.

— Имало ли е друг народ, който да е запознат с мореплаването, през девети век? Само един — викингите. Но онези хора не са били викинги.

— Не знаете какви са били.

— Вярно. Но знам друго: Карл е заповядал да бъде погребан с книгата, която ви е показала Доротея. За него тя е имала толкова важно значение, че той решил да я скрие от всички с изключение на императорите. Айнхард е направил всичко възможно. Ето защо нацистите са отишли в Антарктика през трийсет и осма, а нашите бащи — през седемдесет и първа.

Пред тях изплува величествената ярко осветена сграда на манастира. Отзад все още не се виждаха преследвачи.

— Сега ще ви покажа нещо, което Доротея със сигурност ви е спестила — каза Кристел и отвори вратата.