Стив Бери
Наследството на Карл Велики (90)

89

Чарли Смит държеше положението в свои ръце. Следвайки инструкциите на Даян Маккой, той беше потърсил укритие в хамбара, където бе изчакал неканените гости да влязат в къщата и бе заел позиция във входното антре. След това Маккой се бе появила, а сега им предстоеше да решат проблема.

— Хвърлете оръжието! — сухо заповяда той.

Пистолетите изтропаха на дъските.

— Вие сте двамата от Шарлот, нали? — пожела да узнае той.

Жената кимна. Тя беше Стефани Нел, специален отдел „Магелан“ към Министерството на правосъдието. Маккой му беше съобщила имената и служебното им положение.

— Как разбрахте, че ще дойда в къщата на Роуланд? — попита с неподправено любопитство той.

— Ти си предвидим, Чарли — отвърна Стефани.

Той се съмняваше, но те все пак се бяха появили. При това на два пъти.

— Отдавна знам всичко за теб — обади се Едуин Дейвис. — Без името и външния ти вид, разбира се. Но знаех, че работиш за Рамзи, знаех и характера на задачите, които изпълняваш.

— Хареса ли ви моето шоу в „Билтмор“?

— Признавам, че си професионалист — кимна Стефани. — Онзи рунд беше изцяло в твоя полза.

— Гордея се със своята работа — усмихна се Смит и направи няколко крачки навътре. — За съжаление в момента съм в процес на смяна на работодателите.

— Даваш си сметка, предполагам, че присъствието ни тук е известно на доста хора — подхвърли Стефани Нел.

— Тя ми каза друго — ухили се Чарли и посочи Даян Маккой. — Президентът храни определени подозрения към нея и ви е изпратил да й заложите капан. Между другото Даниълс спомена ли моето име?

Върху лицето на Стефани се изписа изненада.

— Не е, нали? — продължаваше да се усмихва Смит. — Трябваше да бъдете само вие тримата и да обсъдите създалото се положение.

— Това ли му каза? — обърна се към Маккой Стефани.

— Нима не е вярно? Даниълс ви е изпратил да ме пипнете. Той не иска публичност за тези неща, защото ще възникнат прекалено много въпроси. По тази причина вие двамата сте цялата му шибана армия!

Маккой замълча за момент, после добави:

— Танго и Кеш, както вече споменах.

 

 

Малоун нямаше представа накъде води лабиринтът от коридори. Но изобщо не възнамеряваше да направи онова, което беше споделил с Кристел.

— Ела с мен — обърна се към Доротея той и пое обратно към помещението с басейните.

На външната стена се виждаха три врати.

— Иди да видиш какво има там — нареди той и й подаде фенерчето.

Тя учудено го погледна, после кимна. Схваща бързо, помисли си той. Първото помещение беше празно. Но на вратата на второто тя спря и му направи знак да се приближи. Вътре, на крачка от рамката, лежеше мъртвото тяло на Улрих Хен.

— Четвъртият изстрел — промърмори Малоун. — Всъщност Хен е бил първият, когото е ликвидирала Кристел, тъй като е представлявал най-голямата опасност. Особено след бележката, изпратена от майка ти. Тя се е опасявала, че вие тримата ще се обедините срещу нея.

— Каква кучка! — хлъцна Доротея. — Убила ги е и двамата!

— Възнамерява да убие и теб — предупредително рече Малоун.

— А теб?

— Не допускам, че ще ме изпусне просто ей така — сви рамене той.

Снощи, принуден от обстоятелствата, той беше свалил гарда. Сексът винаги му помагаше да разсее страховете си. Преди години, като действащ агент от специалния отдел „Магелан“, си бе навличал наистина сериозни неприятности. Но този път нямаше да стане така. Отправил поглед към залата с басейните, той се замисли върху следващите си стъпки. Събитията се развиваха с необичайна бързина, трябваше да…

Нещо го удари в слепоочието. Прониза го силна болка. Залата се разлюля пред очите му и започна да потъмнява. Втори удар. Още по-силен. Ръцете му потрепнаха, пръстите му се свиха в юмруци. После пред очите му се спусна черна пелена.

 

 

Стефани светкавично оцени ситуацията. Даниълс ги беше изпратил тук с минимална информация, но такава беше работата на разузнавача — да импровизира. Настъпи моментът да приложи на практика онова, на което беше учила подчинените си.

— Рамзи е имал късмет с теб — подхвърли тя. — Смъртта на адмирал Силвиан беше истински шедьовър.

— И аз мисля така — светна лицето на Смит.

— Идеята за рязко сваляне на кръвното налягане действително е гениална…

— А как уби Милисънт Сен? — прекъсна я Дейвис. — Цветнокожа жена, флотски лейтенант, изпратена на работа в Брюксел. Преди петнайсет години.

Смит се замисли за момент, после кимна.

— Да, спомням си. По същия начин. Но то беше в друго време, на друг континент.

— Но аз съм същият — промърмори Дейвис.

— Бил си там?

Дейвис кимна.

— Какво беше тя за теб?

— По-важното е какво е била за Рамзи.

— Е, тук вече ме хвана — въздъхна Смит. — Изобщо не го попитах. Просто изпълних задачата, за която ми плащаше.

— А плати ли ти, за да убиеш и него самия? — намеси се Стефани.

— Ако не бях го сторил, скоро щях да съм мъртъв — засмя се Смит. — Изобщо не присъствах в новите му планове. — Дулото на автоматичната пушка помръдна към вътрешността на къщата. — Затова сега си лежи в спалнята с една хубава дупка в коварния мозък.

— Имам малка изненада за теб, Чарли — подхвърли тя.

Той въпросително я погледна.

— Трупът не е там.

 

 

Доротея стовари тежкото фенерче за трети път в слепоочието на Малоун. Краката му се подгънаха и той се свлече на пода. Тя грабна пистолета.

Дойде времето да си разчисти сметките е Кристел. Още сега. Веднага.

 

 

Стефани отбеляза учудването, което се изписа по лицето на Смит.

— Какво, да не би да си е тръгнал?

— Иди да видиш.

— Добре, но ти ще ми покажеш пътя! — изръмжа Чарли и тикна дулото на автомата под носа й.

Тя си пое дъх и направи опит да се успокои.

— Един от вас двамата да изхвърли пистолетите през прозореца! — заповяда Смит, без да отделя очи от лицето й.

Дейвис изпълни заповедта. Смит свали оръжието.

— Окей, да отидем да видим. Тръгвайте пред мен, и тримата.

Прекосиха коридора и влязоха в спалнята. Вътре нямаше нищо освен голата рамка на прозореца, полуразрушената стена и отрязаната китка на пода.

— Май те изиграха, а? — подхвърли Стефани и махна с ръка към Даян. — Това е нейна работа.

— Глупости! — гневно реагира Маккой. — Забрави ли, че ти платих десет милиона долара?

Смит изобщо не я чу.

— Къде е шибаният труп? — изръмжа той.

 

 

Доротея се втурна напред. Беше сигурна, че Кристел дебне наблизо. Цял живот се бяха състезавали, борейки се за надмощие. Георг беше единственото нещо, с което тя превъзхождаше сестра си. Винаги се беше питала защо бе станало така. Сега вече знаеше.

Прогони неприятните мисли от главата си и направи опит да се концентрира върху предстоящото. Имаше опит в нощния лов, често беше дебнала дивеча под ярката луна на баварските гори, търпеливо изчаквайки момента да натисне спусъка. В най-добрия случай сестра й беше двойна убийца. Това потвърждаваше досегашното й мнение за нея. Едва ли някой ще я обвини, че е застреляла кучката.

Коридорът свършваше на три метра от нея. Имаше две врати — едната отляво, другата отдясно. Коя от двете, по дяволите? Доротея направи опит да потисне паниката, която се надигаше в душата й.