Стив Бери
Наследството на Карл Велики (91)

90

Малоун отвори очи и бавно осъзна какво се беше случило. Докосна пулсиращата цицина на слепоочието си и потръпна от болка. По дяволите! Тази жена май не осъзнава какво прави!

Надигна се, но веднага му прилоша. Дано студеният въздух му помогнеше да се освежи.

Мисли, концентрирай се, заповяда си той. Нещата не се развиваха според очакванията му. Той бръкна в джоба си за пистолета на Доротея. Възползвайки се от еднаквите модели на двете сестри, беше сложил празния пълнител в оръжието, което бе дал на Кристел. Сега извади пълния и го постави в автоматичния „Хеклер и Кох“. После се изправи и с олюляване тръгна към вратата.

Стефани импровизираше, правейки всичко възможно да извади от равновесие Чарли Смит. Даян Маккой беше изиграла ролята си перфектно. Даниълс им бе разказал как я бе изпратил при Рамзи — първоначално в ролята на съзаклятник, а след това и на враг. Целта била да се държи Рамзи постоянно зает. Докато лети, пчелата не може да жили, бе заключил президентът. След като разказал на Маккой за трагичния инцидент с Милисънт Сен в Брюксел, тя сама изразила желание да се заеме с изпълнението на задачата. За успеха бил нужен човек с нейния ранг, тъй като Рамзи никога не би влязъл в преговори с някой от подчинените си. След като президентът научил за съществуването на Чарли Смит, за Маккой не било трудно да го манипулира. Просто защото Смит се оказал суетен и алчен тип, свикнал с успеха. Даниълс ги беше информирал, че Рамзи вече е мъртъв, застрелян от доскорошния си наемник. За съжаление с това се изчерпваше и цялата му информация — плюс факта, че самият Смит със сигурност ще се появи в изоставената къща. Конфронтацията между тях и Маккой също беше част от сценария, но всичко останало влизаше в графата на предположенията.

— Обратно към входа — заповяда Смит и вдигна пушката.

Върнаха се в антрето с двете дълбоки ниши.

— Имаш сериозен проблем — подхвърли Стефани.

— Аз пък мисля, че ти имаш проблем — заядливо отвърна Смит.

— Нима? Наистина ли се готвиш да убиеш двама помощник-съветници по националната сигурност и високопоставен служител в Министерството на правосъдието? Според мен едва ли ще понесеш последиците от един такъв акт. Докато ситуацията с Рамзи е съвсем друга. На кого му пука, че си го гръмнал? Със сигурност не и на нас. Дори обратното — доволни сме, че се отървахме от него. Никой няма да ти търси сметка. С нас положението е различно.

Веднага забеляза, че доводите й попаднаха на благодатна почва.

— Винаги си бил крайно внимателен — продължи да го обработва тя. — Което е и отличителната ти черта. Никакви следи, никакви улики. Ако ни застреляш сега, би било рязко отклонение от начина ти на действие. Не забравяй и още нещо: ние също бихме могли да се възползваме от услугите ти. В крайна сметка ти си отличен специалист.

— Стига бе — усмихна се Смит. — Силно се съмнявам, че някога ще се възползвате от услугите ми, затова дайте да говорим сериозно. — Той посочи Маккой. — Дойдох да й помогна да си реши проблема. Тя ми плати десет милиона долара и ми позволи да убия Рамзи, което определено ме кара да се чувствам задължен. Желанието й беше да ви ликвидирам, но сега виждам, че не е добра идея. Мисля, че ще бъде най-разумно да се оттегля.

— Разкажи ми за Милисънт — рече Дейвис.

Стефани се учуди на спокойствието му.

— Толкова ли е важно? — вдигна вежди Смит.

— Да, за мен е важно. Бих искал да ми разкажеш за нея, преди да си тръгнеш.

Доротея се плъзна към вратата, притиснала гръб към дясната стена. Нищо не нарушаваше тишината в полутъмния коридор. Тя предпазливо надникна вътре. Стаята беше малка, не повече от десет квадратни метра. До стената отсреща забеляза сгърчена фигура, смътно очертаваща се на слабата светлина.

Загърнат в одеяло мъж, облечен в син найлонов комбинезон. Седеше облегнат на стената, с кръстосани крака. Главата му беше наклонена наляво, а очите му я гледаха, без да мигат.

Доротея предпазливо пристъпи напред. Млад човек, ненавършил трийсет, с продълговато лице и сплъстена кестенява коса. Мъртъв от години, но напълно съхранен. Сякаш всеки момент щеше да й проговори. Връхна дреха липсваше, но кепето му беше идентично с онова, което откриха навън. ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ НА САЩ, НР-1А.

Баща й винаги я беше предупреждавал за опасността от премръзване по време на лов. Човешкият организъм е устроен така, че да съхрани кръвоснабдяването на най-важните органи, включително и чрез жертване на периферията — пръсти, ръце, нос, уши, брадичка и бузи. Но когато студът продължава и спасението не идва, белите дробове се напълват с кръв и сърцето спира. Смъртта настъпва бавно и безболезнено, но агонията е продължителна, тъй като човекът остава в пълно съзнание докрай. Кой бе този нещастник?

Някакъв шум отзад я накара да се обърне. В стаята оттатък коридора се мярна тъмна сянка. На не повече от двайсет метра. Неясните й контури запълниха рамката на вратата.

— Какво чакаш, сестро? — подвикна Кристел. — Хайде, ела да ме хванеш!

Малоун долови гласа на Кристел, зави наляво и пое по друг дълъг коридор, който свършваше петнайсетина метра по-нататък. Придвижваше се бавно, надзъртайки през отворените врати на стаите от двете си страни. Пак складове и работилници, които не съдържаха нищо интересно.

На предпоследния праг той се закова на място. На пода лежеше човешка фигура. Малоун се огледа и влезе в тясното помещение.

Бял мъж на средна възраст с късо подстригана кестенява коса. Лежеше върху одеяло, с разперени ръце и изпънати нозе, като някаква странна вкаменелост. Върху джобчето на униформения му комбинезон беше изписано името ДЖОНСЪН. Автоматично направи връзката: Борд-инженер Джеф Джонсън, НР-1А.

Сърцето му прескочи.

Мъжът изглеждаше така, сякаш се беше предал на студа. От службата си във флота Малоун помнеше, че никой не може да умре от замръзване. При достъпа на студения въздух кръвоносните съдове в кожата автоматично се свиват, редуцирайки загубата на топлина, и насочват кръвта към жизненоважните органи. Процесът беше известен с поговорката „студени ръце, топло сърце“. В главата му изплуваха предупредителните признаци: лек сърбеж, парене, тъпа болка, силно пребледняване. Смъртта настъпва след спадането на телесната температура и изключването на животоподдържащите органи. После идва замръзването.

Тук, при пълното отсъствие на влага, тялото би трябвало да бъде идеално съхранено. Но Джонсън не беше имал този късмет. От бузите и брадичката му висяха почернели парчета кожа. Лицето му беше покрито с жълтеникави струпеи, които го превръщаха в гротескна маска. Клепачите му бяха затворени, миглите бяха заскрежени. Последният му дъх се беше превърнал в две ледени висулки, проточващи се от носа към устата — като миниатюрни бивни на морж.

Малоун усети как в гърдите му потрепва гняв. Негодниците от флота бяха оставили тези хора да умрат. В ужасяваща самота. Безпомощни. Забравени.

До слуха му долетяха стъпки и той побърза да се оттегли в коридора. За миг зърна Доротея, която излезе от стаята в дъното и изчезна в насрещната врата.

Даде й аванс от няколко секунди и я последва.