Стив Бери
Наследството на Карл Велики (73)

72

Бакхус ми каза, че те са посетили много народи и уважават всички езици, намирайки ги за красиви и приятни. Езикът на тази сива земя е богат и използва една отдавна усъвършенствана азбука. Но те имат резерви по отношение на писменото слово. Приемат нуждата от него, но предупреждават, че то спомага забравянето и ленивата памет. И имат право. Разхождам се свободно сред хората, без да изпитвам страх. Престъпления се вършат рядко и се наказват с изолация. Веднъж ме помолиха да помогна при поставянето на първия камък на някаква стена. Бакхус беше доволен от участието ми и ме призова да възбудя земните корени, които дестилират странно вино от лозите около мен, покриващи цялото небе. Бакхус казва, че ние трябва да боготворим това чудо, защото то създава живот. Тук светът се разкъсва от силни ветрове и гласове, чиято реч смъртните не могат да повторят. Под звуците на тази първична радост влизам в къщата на Хатор и полагам пет скъпоценни камъка върху олтара. Вятърът пее на висок глас, а присъстващите са изпаднали в транс. Наистина си мисля, че сме попаднали на небето. Коленичим пред една статуя и й отдаваме своята почит. Във въздуха се носи мелодия на флейта. Снегът е вечен, странен дим се издига във въздуха. Една нощ Бакхус произнесе дълга реч, която аз не можах да оценя. Поисках да бъда запознат със средствата за разбирателство, Бакхус се съгласи и аз наистина овладях небесния език. Доволен съм, че моят крал ми позволи да посетя тази дива земя на залязващото слънце. Хората, които я населяват, беснеят и вият, говорят глупости и вършат безумия. За известно време се страхувах да оставам сам. Сънувах топли залези, ярки цветя и гъсти лози. Вече не. Тук душата е пияна, а животът — пълноценен. Убийствено труден, но никога разочароващ.

Забелязах една странна тенденция. Всичко, което може да се върти, се завърта наляво. Заблудените хора тръгват наляво. Снегът пада наляво. Животинските следи в снега завиват наляво. Морските животни плуват в кръг, винаги наляво. Птичите ята се появяват от ляво. Лятното слънце се движи по хоризонта от дясно наляво. Младежите са насърчавани да опознават околната среда. Учат ги да предвиждат приближаващата се буря и други опасности. Те растат в мир със себе си, подготвят се за живота. Участвах в едно дълго пътуване. Тук пътешествията са опасни, но се радват на всеобща почит. За тях са нужни здрави крака и отлично чувство за ориентация. Забелязах, че когато нашият водач съзнателно поема надясно, кръговете, които описва, в крайна сметка сочат наляво. При почти пълната липса на ориентири в тази пуста земя човек почти сигурно се връща там, откъдето е тръгнал. Това се отнася и за птиците и морските животни. Всичко в природата, изглежда, се подчинява на механизма, изискващ въртене наляво. Никой от обитателите на тази сива земя не си дава сметка за въпросната странна тенденция. А когато им я посочвам, те просто се усмихват и свиват рамене.

 

 

Днес Бакхус ме заведе на гости при Адонай, който вече беше осведомен за интереса ми към математиката и архитектурата. Той е опитен учител и ми показа измервателните пръчици, които се използват при проектирането и строителството. За да бъдеш последователен, трябва да си точен, каза ми той. Аз на свой ред му разказах за строителството на кралския параклис в Аахен, силно повлияно от неговите ученици. Той остана много доволен. Вместо страх, недоверие и невежество към околния свят трябва да се учим от онова, което е създала природата, каза Адонай. Контурите на земната повърхност, местата с подземна топлина, ъглите на слънчевите лъчи по отношение на морето — това са факторите, които трябва да се вземат под внимание при строителството на град или отделна къща. Адонай е мъдър човек и аз съм благодарен за урока. После ми показа и градината. В нея има множество запазени растения, много повече са унищожени. Те се отглеждат на закрито, а почвата е богата на пепел, пемза, пясък и минерали. Част от растенията се отглеждат във вода — морска и обикновена. Месо се яде рядко. Казаха ми, че то изсмуква телесната енергия и е предпоставка за болести. След растителната диета, разнообразена с малко риба, аз се почувствах в отлична физическа форма.

Колко е хубаво отново да видиш слънцето. Дългата зимна нощ най-после свърши. Кристалните стени оживяха от разноцветни отблясъци. Хорът пееше тих ритмичен псалм, чиято сила нарастваше заедно с изкачването на слънцето в небето. Тръби обявиха финала. Всички склониха глави пред силата на новия живот. Градът празнуваше настъпването на лятото. Хората участваха в различни игри, присъстваха на лекции, гостуваха си, радваха се на Празника на годината. Когато махалото на централния площад спираше, всички се обръщаха към храма и гледаха как блясъкът на разноцветните кристали облива града. Това беше най-големият спектакъл след края на дългата зима. Настъпи времето на сближаването. Хората демонстрираха обич и привързаност един към друг, разменяйки си ритуални гривни. Вършеха го с голяма радост. Казаха ми, че голямата цел е хармонията в живота. Но този път имаше и три съюза, които трябваше да бъдат развалени. Разделени родители се съгласиха да поемат грижата за двете си деца, всеки за едно от тях. Но в третия случай не стана така. Никоя от страните не желаеше децата. Това даде възможност за осиновяването им от страна на други хора, които отдавна мечтаели да станат родители. После тържествата продължиха.

Аз живея в къща с четири стаи, разположени в кръг около вътрешен двор. В тях липсват прозорци, но обилното осветление идва от кристалния таван, излъчващ топлина. Целият град е опасан с тръби, които влизат във всеки дом. Те са заровени в земята и излъчват постоянна топлина. В къщите властват две прости правила: никаква храна и никакви хигиенни дейности. Казаха ми, че светостта на стаите не бива да се нарушава от храненето. Обитателите се хранят заедно в специални трапезарии. Къпането, прането и останалите хигиенни дейности се извършват в други специализирани помещения. Проявих интерес към някои подробности, свързани с тези правила. Обясниха ми, че останките от храната и нечистотиите от банята веднага се хвърлят в огъня, който гори постоянно. По този начин се поддържат чистотата на Тартар и здравето на неговите жители. Спазването на двете правила е задължение, с което всички се съобразяват.

Тази сива земя е разделена на девет части, във всяка от които има по един град с централен площад, на който се събират всички жители. Отделните територии се управляват от Съветник, който е избиран от гражданите — както мъже, така и жени. Законите се прилагат от деветимата Съветници, а съдържанието им е изписано на колоните на справедливостта, които се издигат в центъра на всеки площад. Всички важни решения се вземат в съответствие със законите. Съветниците се събират веднъж годишно на площада в Тартар, по време на Празника на годината. Тук те избират помежду си един Върховен съветник. Основният закон на тези хора е изключително прост: отнасяйте се към земята и хората така, както бихте искали те да се отнасят към вас. Съветниците раздават правосъдие за всички под символа на справедливостта. Най-отгоре е слънцето, греещо в пълния си блясък. Под него е земята, маркирана с обикновен кръг. Точките в кръга символизират планетите. Символът има формата на кръст — едно внушение за земята, издигаща се над морските вълни. Ще си позволя да го начертая, молейки за снизхождение заради слабите си умения.