Стив Бери
Наследството на Карл Велики (6)

5

Доклад от разследването за потъването на МК „Блейзък“

При възобновяване работата на комисията през декември 1971 г. от потъналата подводница все още няма следа. По тази причина комисията насочва вниманието си към тезата „ами ако“ и отхвърля варианта „какво би могло да стане“. Без да забравят липсата на каквито и да било веществени доказателства, членовете й правят всичко възможно да не допускат влиянието на предварително съставени мнения от всякакъв характер, които биха попречили на изграждането на най-вероятната хипотеза за причините, довели до трагедията. Работата им се усложнява от факта, че подводницата е тотално засекретена, и те правят усилия да запазят в тайна всичко, свързано с този плавателен съд и неговата последна мисия.

След задълбочено проучване на всички известни факти и обстоятелства, отнасящи се до изчезването на „Блейзък“, комисията излиза със следното становище:

Установени факти

1. Обозначението МК „Блейзък“ на американските ВМС е фиктивно. Истинската подводница, станала обект на това разследване, е НР-1, спусната на вода през май 1969 г. Два подобни съда са построени в рамките на специална програма за създаване на подводници от ново поколение. И двата — НР-1 и 1А, нямат официални имена, но в светлината на трагедията и неизбежното внимание от страна на обществеността, споменатата подводница получава фиктивно име. Официално обаче тя си остава НР-1А. За целите на обществената дискусия МК „Блейзък“ ще бъде наричан експериментален съд за подводно плаване, предназначен за евентуални спасителни операции във водите на Северния Атлантически океан.

2. НР-1А може да се спуска до 900 метра под повърхността на водата. В корабния дневник са регистрирани многобройни технически проблеми, възникнали по време на двегодишното й плаване. Нито един от тях не е причинен от конструктивни несъвършенства. В огромната си част те възникват поради радикалните промени в дизайна, целящи да разширят границите на всичко, което технологията на подводното плаване познава до този момент. НР-1 има подобни оперативни затруднения. Именно те придават изключително значение на настоящото разследване, тъй като въпросният съд продължава активната си служба и евентуалните дефекти могат да бъдат идентифицирани и отстранени.

3. Миниатюрните ядрени реактори на двата съда са изградени специално за клас HP. Макар и революционни по своята конструкция, те не създават проблеми. На вероятното място на трагедията не са открити следи от радиационно замърсяване, което доказва, че причината за нещастието не е свързана с авария на реактора. Разбира се, това заключение не изключва възможността от непреодолим проблем в електрозахранването. И при двете лодки от клас HP са наблюдавани дефекти в акумулаторите.

4. В момента на катастрофата на борда на НР-1А се е намирал 11-членен екипаж: капитан Форест Малоун, първи помощник Бек Стван, навигатор Пол Пинкъм, радист Том Фландърс, ядрен инженер Гордън Джаксън, ядрен механик Джордж Търнър, борд-инженер Джеф Джонсън, отговорник за вътрешните комуникации Майкъл Фендър, оператор сонар и отговорник хранене Майки Блаунт, механик Бил Дженкинс, помощник-механик Дъг Вот и оперативен специалист Диц Оберхойзер.

5. Акустични сигнали, вероятно подадени от НР-1А, са били засечени от наземните станции в Аржентина и Южна Африка. Индивидуалните акустични сигнали, приети от различни наземни станции, са описани в отделен раздел на настоящото разследване, озаглавен „Таблица на фактическите акустични засичания“. Техният брой е установен от експерти, които подчертават високоенергиен източник в ниските честоти без наличието на ясна хармонична структура. Никой от експертите не се ангажира със становище относно причината за катастрофата — експлозия или имплозия.

6. НР-1А се е движела под леда на Антарктида. Флотското командване не е било запознато с нейния курс и крайна цел, тъй като цялата мисия е била дълбоко засекретена. За целите на настоящото разследване съдът е информиран, че последните засечени координати на плавателния съд са били 73 градуса южна ширина и 15 градуса западна дължина, на около 150 мили северно от Кейп Норвегия. Присъствието му в този опасен и почти неизследван район силно затруднява издирването на веществени доказателства от всякакъв характер. До ден-днешен от подводницата няма никаква следа. В допълнение трябва да бъде споменато, че в района на Антарктида почти липсва редовен акустичен мониторинг.

7. След подробно изследване на НР-1 за евентуални конструктивни дефекти е установено, че за по-голяма сигурност отрицателните полюси на акумулаторните батерии са импрегнирани с живак. По действащите стандарти в корабостроенето живакът е забранен за използване в подводниците. Защо е било допуснато това нарушение, остава неясно. Но ако акумулаторите на борда на НР-1А са се запалили — което се е случвало няколко пъти според корабните дневници и на двата съда, живачните изпарения на борда на НР-1А със сигурност са били фатални. Същевременно липсват доказателства за пожар или дефектирало електрозахранване.

8. На 23 ноември 1971 г. в предполагаемия район на изчезването на НР-1А е изпратен МК „Холдън“ с командир капитан първи ранг Закари Алегзандър. Специализираният отряд за издирване не намира никакви следи от подводницата. Продължителните сонарни претърсвания на района не дават резултат, радиация също липсва. Може да се предполага, че една широкомащабна спасителна операция би довела до други резултати, но преди началото на мисията екипажът на НР-1А е подписал оперативна заповед, според която в случай на авария такава операция няма да бъде предприемана. Въпросната доста необичайна заповед е издадена лично от началник-щаба на ВМС с гриф „Строго секретно“. Съдът разполага с копие от нея.

Заключение

Неуспешната акция по издирването на НР-1А не отменя задължението за идентифициране и отстраняване на всякакви практики, състояния и недостатъци, които подлежат на корекция, в случай че НР-1А би продължила да плава. След внимателна преценка на ограничените доказателства комисията стига до заключението, че липсват преки доказателства за причината или причините, довели до загубата на НР-1А. Ясно е, че става въпрос за инцидент с катастрофални последици, но отдалеченото местоположение, липсата на мониторинг, комуникации и надводна подкрепа превръщат заключенията на тази комисия в предположения и догадки.

ПРЕПОРЪКИ

Като част от усилията за получаване на допълнителна информация относно причините на тази трагедия и предотвратяване на подобни инциденти комисията препоръчва задълбочен технически преглед на въпросния съд с най-модерните средства, които съществуват в момента. Целта на този преглед е да открие и установи механизмите, които биха довели до сериозна авария, да прецени вторичните ефекти от такава авария и да предложи липсващи до този момент идеи за конструктивни промени и подобрения. А също така и да установи, ако това е възможно, какво всъщност се е случило с НР-1А.

Малоун беше в стаята си на втория етаж на „Постхотел“. От прозореца се разкриваше панорамна гледка към Гармиш на фона на планината Ветергцайн и полегатите склонове на Цугшпице. Далечните очертания на непристъпния връх му напомняха за онова, което се беше случило там само преди два часа.

Прочете доклада за втори път. Уставът на ВМС изисква незабавно разследване на всеки морски инцидент. Участниците в него са кадрови офицери, които са длъжни да установят истината.

Колко много лъжи! Баща му не е изпълнявал мисия в Северния Атлантически океан. МК „Блейзък“ изобщо не е съществувал, а капитан Форест Малоун е бил командир на свръхсекретна подводница, която, Бог знае защо, се е намирала под ледовете на Антарктида.

Спомни си и останалото. Цяла армада бе потеглила на спасителна мисия в Северния Атлантически океан, но не бе открила никакви следи от корабокрушение. Според материалите в печата „Блейзък“ — експериментална подводница с ядрен реактор, вероятно пригодена за спасителни операции на морското дъно, е била смачкана от ВОДНОТО налягане. Малоун отлично помнеше думите, с които един капитан от Пентагона съобщи на майка му за нещастието, по принцип това задължение се падаше на офицер с много по-висок ранг, обикновено на някой вицеадмирал от флота.

Случило се е в Северния Атлантик, на дълбочина четиристотин метра.

Или този капитан бе излъгал, или командването бе излъгало него. Нищо чудно, че докладът бе останал засекретен.

Американските атомни подводници потъват много рядко — едва три от 1945 г. до наши дни. „Трешър“ поради авария в хидравличната система, „Скорпион“ при необясним взрив и „Блейзък“ по неизвестни причини. Или по-точно, НР-1А по неизвестни причини.

Във всеки един от материалите в печата, които двамата с Гари бяха изчели внимателно по време на лятната ваканция, се споменаваше за Северния Атлантик. Отсъствието на отломки се обясняваше с голямата дълбочина и многобройните каньони по океанското дъно. Което не преставаше да го учудва. Дълбочината би довела до смазване на корпуса и тотално наводняване на подводницата. Някакви отломки непременно би трябвало да изплуват на повърхността. Освен това специализираните екипи на флота бяха провели подробно звуково сканиране на района. В доклада изрично се подчертаваше, че са били прехванати някакви акустични сигнали, които са били чути от малцина и не са получили никакво смислено обяснение.

По дяволите. Той беше служил във флота. Беше постъпил като доброволец, беше дал клетва и я беше спазвал. За разлика от тях.

Една подводница потъва някъде в Антарктика, но реакция липсва. Не изпращат флотилия да я издирва, няма сонар, който да изследва морските дълбини. Не се събират показания на експерти, чертежи, графики, снимки. Липсва анализ на оперативните планове, довели до нещастието. Само един мизерен кораб, три дни разследване и доклад, в който няма нищо.

Някъде в далечината звъннаха камбани. Прииска му се да забие юмрук в стената. И после какво? Той посегна към мобилния си телефон.