Стив Бери
Наследството на Карл Велики (61)

60

Осо

Малоун реши да действа. Вдигна пистолета и изстреля два патрона към вътрешния двор. Нямаше представа за позицията на нападателя, но посланието беше ясно: внимавай, защото съм въоръжен.

Един куршум се заби в рамката на вратата и го накара да отскочи назад.

Не беше трудно да определи посоката. Беше стрелял вторият нападател, който се намираше вдясно, от неговата страна.

Вдигна глава. Покривът се крепеше на няколко успоредни, грубо издялани греди. Край една от стените се виждаше купчина камъни и парчета зидария. Той тикна пистолета в джоба на якето и започна да се катери. Височината й беше около шейсет сантиметра. Малоун подскочи и уви ръце и крака около гредата над нея. Напрегна мускули и миг по-късно вече я беше яхнал. Надигна се до клекнало положение и внимателно запълзя напред, пазейки равновесие. Не след дълго се озова над вратата, на около три метра височина. Отново измъкна пистолета и замря. Мускулите му се превърнаха в стоманени топки.

Откъм градината прозвучаха още няколко изстрела. Дали Хен беше успял да се присъедини към компанията? До слуха му достигна тътен, последваха глухи удари, придружени от напрегнато пъшкане. От укритието си не можеше да види нищо, дори каменните плочи под краката му се виждаха трудно в настъпващия мрак. После се мерна някаква сянка. Той замря.

Екнаха два изстрела и нападателят се стрелна през вратата. Малоун полетя надолу и се стовари върху него. После се претърколи встрани и се надигна, готов за ръкопашен бой. Мъжът беше гъвкав и здрав, с широки рамене. Тялото му беше твърдо като стомана. Той пъргаво отскочи встрани. Но без оръжие, което мътно проблясваше на няколко крачки от него.

Малоун го удари с дръжката на пистолета по лицето. Мъжът политна назад. В следващия миг зад гърба му изтрещя оглушителен изстрел и противникът му се срути сред отломките.

На прага стоеше Хен с насочена пушка. Зад него изплува фигурата на Кристел. Излишно беше да пита каквото и да било. Но все пак трябваше да бъде сигурен.

— Другият?

— Мъртъв — отговори Кристел и се наведе да вдигне пистолета от плочите.

— Имаш ли нещо против да го взема аз?

Тя направи опит да скрие изненадата си.

— Много си недоверчив.

— Научили са ме хората, които ме лъжат.

Тя му подаде пистолета.

 

 

Стефани седеше в компанията на Дейвис и Скофилд. Намериха си закътано място в ниша до фоайето с панорамни прозорци, високи библиотечни рафтове и малки масички с плюшени столове около тях. Малка табела на стената уведомяваше, че достъпът до книгите е свободен. Неколцина посетители прелистваха изданията, които ги бяха заинтригували.

Пред масата се изправи келнер, но тя му направи знак да се отдалечи.

— Очевидно не сте адмирал Дайлс, затова отново ще попитам кой сте — промърмори Скофилд.

— Служител на Белия дом — отвърна Дейвис. — А тя е от Министерството на правосъдието. Работата ни е да се борим с престъпността.

Скофилд видимо потръпна.

— Приех да разговарям с вас, защото мислех, че сте сериозни.

— Като тези глупости, с които се занимавате тук?

Лицето на професора поруменя.

— Никой от нас не възприема конференцията като глупост!

— Наистина ли? В момента стотина души се намират в заседателната зала и правят опити да установят връзка с отдавна изчезнали цивилизации. А самият вие сте опитен антрополог, когото държавата е използвала за някои секретни проучвания.

— То беше отдавна.

— Ще бъдете изненадан колко актуални са тези проучвания и днес.

— Предполагам, че разполагате с документи за легитимиране?

— Разбира се.

— Мога ли да ги видя?

— Снощи е бил убит Хърбърт Роуланд — съобщи с равен глас Дейвис. — Ден преди това са убили и един бивш морски капитан, свързан с Роуланд. Може би няма да си спомните за този човек, но той е работил с вас във Форт Ли. Помагал ви е при складирането на сандъците след операция „Висок скок“. Не можем да бъдем сигурни, че следващата мишена сте вие, но имаме всички основания да вярваме в това. Стига ли като легитимация?

— Говорите за неща, които са се случили преди трийсет и осем години! — засмя се Скофилд.

— Което явно е без значение — обади се Стефани.

— Не мога да говоря за тях. Те все още са засекретени.

Тези думи бяха изречени с оправдателен тон, сякаш бяха щит, който щеше да го предпази от злото.

— Пак повтарям, че това няма значение — рече с равен глас Стефани.

— Губите ми времето — сбърчи чело Скофилд. — Много хора чакат да се срещнат с мен.

— Разкажете ни само онова, което считате за възможно — подхвърли Стефани, надявайки се, че започне ли да говори, този глупак няма да спре.

Скофилд погледна часовника си.

— Написал съм една книга, казва се „Картите на древните изследователи“. Ако си направите труда да я прочетете, ще откриете стотици обяснения. — Махна с ръка вляво от себе си и добави: — Ще я намерите ей там, в книжарницата.

— Разкажете ни я накратко — рече Дейвис.

— Защо? Вие ни смятате за смахнати. Какво значение има моето мнение?

Дейвис понечи да отговори, но Стефани вдигна ръка.

— Убедете ни — настоятелно каза тя. — Не сме били целия този път, за да ви губим времето.

Скофилд замълча, търсейки подходящите думи.

— Чували ли сте за „бръснача на Окам“?

Тя поклати глава.

— Става въпрос за принцип, който гласи, че нещата не бива да се усложняват без причина. Казано с други думи, няма нужда от търсене на сложни решения при наличието на прости такива. Този принцип е приложим към почти всичко, включително древните цивилизации.

Стефани изпита чувството, че горчиво ще съжалява за поисканите разяснения.

— В ранните шумерски текстове, включително прочутия „Епос на Гилгамеш“, многократно се споменават високите, богоподобни хора, живели между тях. Наричали ги Наблюдателите. В старите еврейски книги, включително различни версии на Библията, се споменават шумерските „наблюдатели“, описвани като богове, ангели или синове на небето. Книгата на Енох описва как тези любопитни хора са изпращали свои емисари, които са учили земните обитатели на нови умения. Един от Наблюдателите е ангелът Уриел, който учи Енох на астрономия. В споменатата книга се описват осем Наблюдатели. Те били експерти в различни области: магия, астрология, съзвездия, метеорология, геология и астрономия. Дори в Свитъците от Мъртво море се споменава за Наблюдателите, включително епизодът, в който бащата на Ной започва да се съмнява във верността на съпругата си, защото детето им е твърде красиво.

— Това са глупости! — отсече Дейвис.

— Знаете ли колко често чувам подобни реплики? — пренебрежително се усмихна Скофилд. — Нека ви предложа няколко исторически факта. В Мексико брадатият русокос бог Кецалкоатъл с бял цвят на кожата е споделил мъдростта си с цивилизацията, съществуваща преди появата на ацтеките. Той се появил от морето, облечен в дълга роба с бродирани кръстове. През XVI век в тези земи се появил Кортес и местните го взели за Кецалкоатъл. Маите също имат такъв учител, наречен Кукулкан. И той се появил от морето. От изток, откъдето изгрява слънцето. През XVII век испанците изгорили всички текстове на маите, но един епископ съхранил записките, които си водил. В тях се говори за периодичната поява на чужденци, облечени в дълги роби. Водел ги някой си Вотан. Богът — учител на инките, се нарича Виракоча и е дошъл от Великия океан. И те допускат грешката да го сбъркат с испанския конквистадор Писаро. След всичко това мога да ви кажа само едно, господине от Белия дом, или когото там представлявате: изобщо нямате понятие за какво говорите.

Тоя тип наистина се опиянява от собственото си красноречие, унило си помисли Стефани.

— През 1936 г. при разкопките на партианска гробница от III век преди новата ера един немски археолог открил глинена ваза, в която има меден цилиндър с желязна пръчка в средата. С изумление установил, че когато във вазата се налее плодов сок, в нея се създава електрическо напрежение със сила половин волт, което се запазва в продължение на две седмици. То е достатъчно за електролизата, която, научно доказано, съществувата по онова време. През 1837 г. в Голямата пирамида в Гиза е открита метална плоча, която е била излята при температура над хиляда градуса по Целзий. Удивителното е, че е направена две хиляди години преди желязната епоха и в нея се съдържа известно количество никел. През 502 г. Колумб достигнал до бреговете на днешната Коста Рика, където бил посрещнат с огромно уважение. Местните хора го отвели навътре в сушата и му показали гроб, на който бил поставен странен на вид корабен нос. Върху надгробната плоча била издълбана фигурата на мъж, който си приличал с Колумб и неговите моряци. Но до тяхната поява на онази земя европеец не бил стъпвал.

— Особено интересен е Китай — продължи след кратка пауза Скофилд. — Великият философ Лао Дзъ споменава за Древните. Както и Конфуций, Лао Дзъ ги нарича мъдри, образовани, могъщи, състрадателни и най-важното, човеци. Той пише за тях през VII век преди новата ера, а ръкописите му са оцелели и до ден-днешен. Искате ли да чуете някои цитати от тях?

— Затова дойдохме — кимна Стефани.

— Древните мъдреци са изтънчени, загадъчни, разсъдливи и състрадателни. Неизмерима е дълбочината на тяхното познание. И защото е неизмерима, можем само да ги обрисуваме. Предпазливи като пътници, прекосяващи замръзнал поток. Нащрек като хора, осъзнаващи опасността. Учтиви като възпитани гости. Податливи като топящ се лед. Естествени като неодялани късове дърво. Доста интересно описание, ако се вземе предвид възрастта му.

Стефани беше принудена да признае, че чутото е наистина интригуващо.

— Знаете ли какво е променило света? Какво е променило завинаги живота на хората? Откриването на колелото? Огънят? — Без да чака отговор, Скофилд тръсна глава. — Не, нещо друго. Писмеността. Светът се променя едва когато се научаваме да записваме своите мисли и да ги предаваме на поколенията след нас. И на кого го дължим? Шумерите и египтяните са оставили писмени доказателства за посещението на разумни създания, които са ги научили на много неща. Те били нормални хора, които живеели и умирали като всички останали. Това не е моя измислица, а исторически факт. Знаете ли, че сега, в момента, в който разговаряме, правителството на Канада изследва една подводна зона в близост до островите Кралица Шарлот и търси следи от неизвестна на науката цивилизация? Тази зона представлява нещо като базов лагер, намирал се преди хилядолетия на брега на езеро.

— А откъде са дошли тези гости? — попита Стефани.

— От морето. Били са много добри мореплаватели. Наскоро край Кипър бяха открити навигационни уреди на възраст дванайсет хиляди години. Някой е кръстосвал Средиземно море и е стигнал до Кипър две хиляди години по-рано, отколкото допуска съвременната история. В Канада мореплавателите са били привлечени от райони, богати на кафяви водорасли. От което следва, че тези хора са подбирали богати на храна места, подходящи за търговия.

— Продължавам да твърдя, че това е научна фантастика — промърмори Дейвис.

— Нима? А какво ще кажете за пророчеството, според което богоподобни същества излизат от морето? То присъства в митологията на племената, населявали Америка в древността. В преданията на маите се говори за Попол Вух — земята, където се срещат светлината и мракът. Праисторически рисунки, открити в пещерите на Африка и Египет, показват непознати мореплаватели. Рисунки във Франция на възраст десет хиляди години показват мъже и жени в удобно облекло, без животинските кожи и кости, характерни за тази епоха. В Родезия е открита медна мина на възраст четирийсет и седем хиляди години. Там са открити доказателства, че рудата е била извличана със съвсем определени цели.

— За Атлантида ли говорите? — попита Дейвис.

— Няма такова нещо — тръсна глава Скофилд.

— Обзалагам се, че доста хора в този хотел са на друго мнение.

— Което е погрешно. Атлантида е мит, който присъства в различни култури. Също като Големия потоп, намерил място във всички религии. Една романтична идея, която няма нищо общо с действителността. Останки от мегалитно строителство са открити на морското дъно на много места по света — до Малта, Египет, Гърция, Ливан, Испания, Индия, Китай, Япония. Постройките са съществували преди Ледената епоха и при разтопяването на ледовете са потънали под водата. Те са били истинската Атлантида и доказват мъдростта на Окам. При наличието на прости решения сложните са излишни. Всички обяснения са рационални.

— Кое от тях е валидно в случая?

— Докато пещерните хора са се учили да използват каменни сечива, на земята са живеели и други хора, които са обикаляли света с кораби и дори са го картографирали. Те явно са знаели какво правят и са се опитвали да ни научат на много неща. При това напълно миролюбиво. Никъде не са открити свидетелства за тяхната враждебност. С течение на времето посланията им избледняват, особено след като съвременното човечество се самообявява за единствен източник на интелектуални постижения. — Скофилд хвърли напрегнат поглед към Дейвис и мрачно добави: — Арогантността ще ни погуби.

— Глупостта има същия ефект.

Скофилд беше готов за подобно подмятане.

— Този древен народ е оставил посланията си на много места по света. Като предмети и сечива, като карти и ръкописи. Вярно е, че тези послания не са директни, но те са форма на комуникация, която съвсем ясно ни казва: „Вашата цивилизация не е първата във Вселената, вашата култура не е коренът на истинското начало. Новото откритие за вас ни е познато от хиляди години. Ние пребродихме младия ви свят още когато ледът бе сковал всичко на север, а южните морета бяха добри за плаване. Оставихме карти на всички места, които посетихме. Споделихме познанията си за вашия свят и за Космоса, математиката, науката и философията. Някои от народите, които посетихме, съхраниха това познание и именно то ви помогна да съградите света, който познавате. Не ни забравяйте.“

Дейвис не изглеждаше впечатлен.

— Какво общо има всичко това с операция „Висок скок“ и Реймънд Дайлс?

— Много общо. Но пак повтарям, тази информация е поверителна. Бих искал да не е, повярвайте ми. Но съм дал своята дума и съм я спазвал през всичките тези години. А сега си тръгвам. Вие двамата очевидно ме мислите за луд, но между другото аз мисля същото за вас.

Скофилд се изправи, направи една крачка и спря.

— Все пак бих ви предложил храна за размисъл. Преди десет години Кеймбриджският университет финансира едно дълго и изтощително проучване, в което взеха участие редица световноизвестни учени. Заключението им? По-малко от десет процента от древните послания и ръкописи са оцелели до наши дни. Останалите деветдесет са безвъзвратно загубени. Как тогава можем да определим кое е глупост и кое не?