Стив Бери
Наследството на Карл Велики (51)

50

Рамзи ликуваше. Всичко се развиваше според плановете му. Бъдещето му беше осигурено, независимо дали Атос Кейн щеше да стане президент, или не. Дори ако не успееше, Рамзи щеше да се пенсионира като член на Съвета на началник-щабовете. Ситуацията при всички случаи беше печеливша.

Изключи осветлението и пое нагоре по стълбите. Нуждаеше се от няколко часа сън, тъй като следващият ден беше изключително важен. Фабриката за слухове щеше да заработи в момента, в който Кейн се свържеше с Белия дом. Трябваше да е готов да посрещне атаките на пресата, без да потвърждава или отрича каквото и да било. Ставаше въпрос за президентско назначение, което означаваше една-единствена линия на поведение: умерено учудване, съпътствано от сдържана гордост заради издигнатата кандидатура. До края на деня новината щеше да обиколи общественото пространство и ако, дай Боже, бъдеше възприета без особени сътресения, щеше да стане факт още на следващия ден.

Телефонът в джоба на халата му иззвъня. Беше странно, че някой го търси в този късен час. Извади го и погледна екрана. Идентификация на номера липсваше. Любопитството надделя. Рамзи спря по средата на стълбите и включи апарата.

— Адмирал Рамзи, обажда се Изабел Оберхойзер.

Той не беше от хората, които се стряскат лесно, но този път наистина подскочи. Гласът насреща беше мрачен, с едва доловим немски акцент.

— Признавам, че наистина сте изобретателна, фрау Оберхойзер — промърмори той. — От доста време насам се опитвате да изкопчите някаква информация от флота, а сега успяхте да откриете личния ми номер.

— Не беше чак толкова трудно. Взех го от полковник Уилкърсън. Тъй като в главата му бе опрян пистолет, той прояви достатъчно благоразумие.

Безпокойството му бързо нарастваше.

— Уилкърсън ми разказа доста неща, адмирале. Страшно много му се искаше да живее и по тази причина даде изчерпателни отговори на всичките ми въпроси. Уви, те се оказаха недостатъчни.

— Мъртъв ли е?

— Спестих ви усилията.

Рамзи се стегна. Нямаше намерение да признава каквото и да било.

— Какво желаете?

— Обаждам се да ви предложа нещо. Ще разрешите ли един въпрос, преди да го сторя?

Той изкачи стълбите и се отпусна на леглото.

— Слушам.

— Защо умря съпругът ми?

Доловил лекото потрепване в гласа, Рамзи моментално разбра коя е слабостта на тази иначе желязна жена. И реши да бъде откровен.

— Съпругът ви изрази желание да бъде включен в една опасна мисия. Подобна на онази, в която години по-рано е участвал баща му. За съжаление подводницата претърпя авария.

— Всичко това ми е известно, но вие не отговорихте на въпроса ми.

— Нямаме представа как е потънала подводницата. Знаем само, че е потънала.

— Открихте ли я?

— Тя просто не се завърна.

— Отново не отговорихте на въпроса ми.

— Какво значение има дали е открита, или не? И в двата случая екипажът е загинал.

— За мен има значение, адмирале. Защото бих предпочела да погреба мъжа си. Той заслужава да лежи редом с дедите си.

— А вие защо убихте Уилкърсън? — попита на свой ред Рамзи.

— Защото беше авантюрист, решил да живее на гърба на семейството ни. Не можех да го позволя. Освен това беше ваш шпионин.

— Вие сте опасна жена.

— И Уилкърсън каза същото. Но каза още, че вие също желаете смъртта му. След като сте го излъгали и употребили. Той беше слаб човек, адмирале. Направиха ми впечатление думите ви пред дъщеря ми. Как беше: дори не можете да си представите. Така сте отговорили на въпроса й дали сте открили нещо в Антарктида. А сега отговорете на моя въпрос: защо умря съпругът ми?

Тази жена явно си въобразяваше, че го е хванала натясно. Обажда се посред нощ, съобщава за смъртта на сътрудника му. Наистина смел ход, но в него се съдържаше един основен недостатък — той знаеше много повече от нея.

— Преди да предложим на съпруга ви мисията до Антарктика, си направихме труда да проучим както него, така и баща му. Интересът ни беше предизвикан от участието на нацистите в техните проучвания. О, да, вие прекрасно знаете, че през 1938 година те са открили доста интересни неща. За съжаление тесногръдието им е попречило да ги оценят както трябва. След това са затворили устата на баща ви. А след войната, когато е получил възможност да говори, вече не е имало кой да го слуша. И тогава се намесихме ние.

— Какво открихте?

Устните му се разтеглиха в усмивка.

— И защо да ви кажа?

— Защото искам да ви предложа нещо. Вие сте наредили да убият Котън Малоун и дъщеря ми Доротея. Наемникът проникна в дома ни, но подцени нашите възможности за защита и умря. Не искам дъщеря ми да бъде заплашена. Тя не представлява опасност за вас. Което не важи за Котън Малоун. Той вече разполага с информацията за потъването на онази подводница. Кажете, ако бъркам нещо.

— Слушам ви.

— За разлика от вас аз знам точно къде се намира Котън Малоун. Преди броени часове е ликвидирал в Аахен двама мъже, изпратени да го убият. Пак от вас.

Това беше новост за Рамзи, тъй като все още не беше получил информация от Германия.

— Разполагате с добри източници — промърмори той.

— Вярно е. Искате ли да научите къде е Малоун?

Любопитството му се пробуди.

— Каква игра играете?

— Просто не искам да се бъркате в семейните ни работи. Предполагам, че и вие не желаете ние да се бъркаме във вашите. Затова нека си изясним позициите и всеки да си върви по пътя.

Както в случая с Атос Кейн, той моментално подуши, че тази жена може да бъде полезен съюзник, и реши да й предложи нещо в замяна.

— Аз бях там, фрау Оберхойзер. Заминах за Антарктика непосредствено след потъването на подводницата. Гмурнах се под леда и видях разни неща.

— Които ние не можем дори да си представим?

— Които и до ден-днешен не ми излизат от главата.

— Но ги пазите в тайна, така ли?

— Такава ми е работата.

— Искам да науча тази тайна. Преди да умра, искам да разбера защо съпругът ми не се завърна.

— Може би ще успея да ви помогна.

— Срещу информацията за местонахождението на Котън Малоун в момента?

— Не ви обещавам нищо, но съм най-добрият ви избор.

— Затова ви се обадих.

— А сега ми кажете онова, което обещахте — сдържано рече Рамзи.

— Малоун пътува за Франция, към селце на име Осо. След четири часа ще бъде там. Ще имате достатъчно време да организирате посрещане.