Стив Бери
Наследството на Карл Велики (28)

27

Джаксънвил, Флорида

1:20 ч.

Чарли Смит чакаше от другата страна на улицата. Предстоеше му последната задача за нощта.

Последните трийсет години от живота си капитан Закари Алегзандър не правеше нищо друго, освен да се оплаква. От сърце, далак, черен дроб, кости. Нямаше органи, които да не беше подлагал на задълбочено изследване.

Преди дванайсет години беше стигнал до заключението, че се нуждае от операция на апендицит. Отказа се от нея едва след като лекарят му припомни, че такава му е правена десет години по-рано. Преди три години реши, че има рак на белите дробове, тъй като беше пушил по кутия цигари дневно в продължение на десетилетия. Но подробните изследвания не показаха нищо.

Последната му мания беше рак на простатата. Седмици наред обикаляше специалистите и ги убеждаваше, че страда от това ужасяващо заболяване. Тази нощ медицинските тревоги на Закари Алегзандър щяха да бъдат прекратени. Завинаги.

Единственото затруднение беше как точно да стане това. Алегзандър беше изследвал абсолютно всичките си вътрешни органи. Ето защо всяка медицинска причина за смъртта му щеше да изглежда подозрителна. Насилствената смърт беше изключена, тъй като тя винаги привлича внимание. В работното му досие пишеше:

Живее сам. Съпругата му отдавна го е напуснала, защото е прекалено уморена от постоянните му оплаквания. Децата му също го посещават рядко, защото и на тях им ходи по нервите. Не се занимава с жени, защото счита секса за опасна работа, от която се хващат зарази и какви ли не болести. От години твърди, че е спрял да пуши, но вечер, най-често в леглото, обича да запалва пура. Рядко срещана чуждестранна марка, която си доставя чрез специална поръчка в един от магазините за тютюневи изделия в Джаксънвил (адресът е поместен по-долу). Пуши поне по една пура на ден.

Прибавени към още известно количество данни, тези сведения бяха достатъчни, за да провокират изобретателността на Смит. Скоро бе решено как Закари Алегзандър ще се раздели с живота.

Чарли Смит беше пристигнал в Джаксънвил с късен полет от Вашингтон. Бе паркирал на около половин километър от къщата на Алегзандър. Сега облече дънков елек, измъкна брезентова торба от багажника и пресече улицата.

На тихата уличка имаше само няколко къщи. Според досието Алегзандър имаше тежък сън и хъркаше толкова гръмовно, че можеше да се чуе от улицата. Чарли бутна градинската врата. На страничната стена бръмчеше компресорът на централното отопление, който разпращаше топъл въздух във вътрешността на къщата. Нощта беше студена, но забележимо по-мека от тази във Вирджиния.

Предпазливо се доближи до един от прозорците и търпеливо зачака да чуе ритмичното хъркане на Алегзандър. На ръцете му вече имаше чифт чисто нови гумени ръкавици. Леко пусна брезентовата торба в краката си и извади от нея малък гумен маркуч с метален накрайник. Очите му внимателно се плъзнаха по прозореца и скоро откриха пластове силикон върху лошо изолираната повърхност между стъклото и рамката.

Той проби силикона с металния накрайник и отново бръкна в торбата. В ръцете му се появи цилиндричен флакон, който свърза с маркуча. В него имаше газ под налягане, до чиито услуги прибягваше от години. От него жертвата изпадаше в безсъзнание, без никакви остатъчни следи в белите дробове и кръвта. Разви клапана и химикалите безшумно нахлуха в къщата. След десетина минути хъркането спря. Смит затвори клапана, разкачи системата и я прибра в торбата. В силиконовото уплътнение остана малка дупчица, но той знаеше, че след известно време тя ще изчезне. Насочи се към задния двор. Спря по средата на пътя, пусна торбата и вдигна дървения капак на шахтата за електроинсталацията. Пъхна се вътре и огледа гъсто преплетените кабели, които се губеха под основите на къщата. В работното досие беше отбелязано, че Алегзандър не само е безнадежден хипохондрик, но и голям скъперник. Преди няколко години беше платил на някакъв съсед да прекара директен прекъсвач до спалнята му, който да включва и изключва компресора, свързан с тока преди разпределителната кутия и електромера.

Нищо не беше направено както трябва. Чарли откри разпределителната кутия и разви капака. После откачи входящия кабел за 220 волта. Компресорът утихна. Изчака няколко изпълнени с напрежение секунди, за да се увери, че Алегзандър някак си не е избягнал въздействието на отровния газ. Нищо не наруши нощната тишина.

Извади нож от джоба на елека си и оголи изолацията на кабелите, които влизаха и излизаха от разпределителната кутия. Онзи, който си беше играл с нея, беше пропуснал да изолира жиците. Прекъсването на тока със сигурност щеше да бъде приписано на липсата на заземяване. По тази причина Чарли се постара да не оголи кабелите прекалено много. Прибра ножа. От друг джоб измъкна найлоново пликче, което съдържаше изолационен пластилин и керамична клема. Закрепи клемата и запълни кутията с пластилин. В сегашното си състояние материалът беше безопасен, но при нагряване до определена температура за определено време щеше да се изпари и да разтопи последните остатъци от изолацията. Необходимата за експлозията топлина щеше да дойде от керамичната клема. За достигането на нужната температура беше нужно известно време, но Чарли го беше включил в изчисленията си. Това време му беше необходимо да се оттегли. Затегна винтовете и компресорът отново забуча. Умишлено не постави капака на разпределителната кутия, който натика в джоба си.

Внимателно огледа свършеното. Всичко изглеждаше наред. Подобно на огъня, който бълват факирите, клемата и изолационният пластилин щяха да се превърнат в нажежен газ с изключително висока температура. Те бяха направени от специален материал, използван най-често от колегите му професионалисти, които си падаха по убийства, свързани с палежи.

Той затегна кабелите, върна капака на мястото му и вдигна брезентовата торба. Огледа внимателно всичко около себе си. Искаше да е сигурен, че не е оставил нищо, което впоследствие може да издаде присъствието му.

Отново се върна при страничния прозорец. Лъчът на фенерчето писалка с труд си проби път. На масичката до леглото на Алегзандър се виждаше пепелник с остатък от пура. Перфектно. Ако заключението „късо съединение“ се окажеше недостатъчно, то „пушене в леглото“ със сигурност щеше да доведе до прекратяване на следствието. Обърна се и спокойно се насочи към улицата. Светещите стрелки на часовника му показваха 1:35.

Чарли Смит често будуваше нощем. Преди няколко години си беше купил „Наръчник за планетите и звездите“ от Питърсън, от който бе научил много неща за небето. Хубаво е да си имаш хоби. Вдигна глава и веднага разпозна ярката точка на Юпитер на западния небосклон. Изминаха пет минути. Изпод основите на къщата проблесна искра. Първо се възпламени клемата, а след това и изолационният пластилин. Той ясно си представи как покритието на кабелите се разтопява и електрическият ток започва да подхранва огъня. Къщата беше дървена, поне на трийсет години. Сухите насмолени греди на основите бяха като пънове в добре заредена камина. За броени минути цялата конструкция потъна в буйни пламъци.

Закари Алегзандър така и нямаше да разбере какво е станало. Щеше да се задуши далеч преди огънят да изпепели тялото му.