Харлан Коубън
Само един поглед (56)

Епилог

Сандра Ковал избра варианта с капитан Стюарт Пърлмътър. После се погрижи за адвокат. Щеше да я представлява самата Хестър Кримстайн, живата легенда. Очертаваше се труден казус, обаче областният прокурор смяташе, че ще бъде улеснен от някои ново възникнали обстоятелства.

Едно от тези обстоятелства беше появата на Шийла Ламбърт — червенокосата членка на групата „Оллоу“. След като прочете в пресата за ареста — беше публикувана и молба за съдействие от нейна страна, — тя се отзова. Човекът, който бе застрелял мъжа й, отговаряше по описание на онзи, който бе сплашил Грейс в супермаркета. Казваше се Мартин Брейбой. Той бе арестуван и се съгласи да свидетелства на процеса.

Шийла Ламбърт каза пред прокурорите, че Шейн Олуърт е присъствал на концерта онази нощ, обаче в последния момент се е отказал да отиде зад кулисите, за да участва в сблъсъка с Джими Екс. Шийла Ламбърт не знаеше защо е променил решението си, но предполагаше, че Шейн си е дал сметка колко дрогиран, колко наострен, колко взривоопасен е Джон Лосън.

Това би трябвало да утеши Грейс, но тя не го усети особено успокоително.

Капитан Стюарт Пърлмътър се бе свързал с бившия шеф на Скот Дънкан — Линда Морган от Федералната прокуратура. Успяха да привлекат един от приближените на Карл Веспа. Носеха се слухове, че и той ще бъде арестуван скоро, макар че трудно би се доказало съпричастието му към убийството на Джими Екс. Крам се обади на Грейс един следобед. Каза й, че Веспа никак не изглежда изпълнен със съпротивителни сили. По цели дни е в леглото. „Като че е в бавна агония“ — каза Крам. Не й се слушаше за състоянието му.

Шарлейн Суейн прибра Майк от болницата. Те постепенно се завърнаха към обичайния си делничен живот. Майк отново тръгна на работа. Сега вечер гледаха телевизия заедно, а не всеки в стаята си. Майк пак заспиваше рано. Подобриха малко сексуалния си живот, но с доста усилия. Шарлейн и Грейс станаха близки приятелки. Шарлейн никога не се оплакваше, но Грейс забелязваше отчаянието й. Предусещаше, че скоро нещата при тях ще отидат по дяволите.

Фреди Сайкс се възстановяваше. Той обяви къщата си за продан, с цел да си купи жилище във Феър Лон, Ню Джърси.

Кора си е Кора. Толкова за нея.

При Ивлин и Пол Олуърт, майката и братът на Джак — фактически на Шейн — също имаше положителни промени. През годините с пари от фонда Джак бе плащал образованието на Пол. Когато бе започнал да работи за фармацевтична компания „Пентакол“, Джак бе преместил майка си в предградието, където тя живееше и понастоящем, за да са по-наблизо. Така че ги беше посещавал поне веднъж седмично. И Ивлин, и Пол имаха голямо желание да участват в отглеждането на децата — та те им бяха баба и чичо, — но разбираха, че е най-добре нещата да се развиват постепенно.

Колкото до Емма и Макс, те възприеха трагедията по съвсем различен начин.

Макс обичаше да говори за баща си. Той искаше да знае къде е татко, какво представлява раят, дали ги вижда оттам. Искаше да се убеди, че баща му ще бъде в течение на ключовите събития в младия му живот. Грейс се опитваше да отговаря по най-подходящия начин на тези му въпроси, но думите й звучаха неестествено и неубедително. Макс искаше да си играят на римувани песнички в банята, както правеха с татко му, и когато измислеха нещо забавно за Джени Дженкинс, смехът му така напомняше бащиния му смях, че Грейс се боеше сърцето й да не се пръсне.

Емма, татковата принцеса, никога не говореше за баща си. Не залагаше въпроси. Не гледаше снимките, не разказваше спомени. Грейс не знаеше как да й помогне. В психиатрията се говори за отреагиране. На пръв поглед Емма изглеждаше щастлива. И в училище вървеше добре. Имаше куп приятели. Но Грейс я познаваше. Емма вече не пишеше стихове. Дори не поглеждаше поетичния си дневник. Сега настоя да спи на затворена врата. И когато нощем Грейс се спреше пред стаята й, понякога й се счуваха отвътре тихи ридания. След като Емма отидеше на училище сутринта, Грейс установяваше, че възглавницата й е мокра.

Околните естествено смятаха, че ако Джак беше жив, Грейс имаше да го пита за доста неща. Така беше наистина, но вече не беше склонна да придиря на онова, което дрогираното и уплашено двайсетгодишно момче беше сторило пред лицето на унищожението и предстоящите последици. Казано със задна дата, би трябвало да й разкрие честно всичко. Но ако го беше направил? Ако го беше споделил от самото начало? Или месец след започването на връзката им? Или година? Как щеше да реагира тя? Щеше ли да остане с него?

Сега лежеше нощем в тяхното вече твърде широко легло и говореше с Джак, чувстваше се много странно, не можеше да повярва, че му задава такива въпроси: Макс иска да се включи в предстоящо гостуване на каселтънския футболен отбор, но не е ли още много малък да пътува с тях? В училище предлагат да преместят Емма в клас с ускорено обучение по английски и литература, но това няма ли да я натовари прекалено? Да отидем ли, Джак, този път без теб, в Дисни Уърлд през февруари, или спомените ще бъдат твърде болезнени? И какво да правя, Джак, с тези сълзи по възглавницата на Емма?

И все от този род.

Скот Дънкан дойде седмица след задържането на Сандра. Още щом Грейс отвори вратата, той й каза:

— Намерих нещо.

— Какво?

— Това беше в нещата на Джери.

Той й подаде нащърбена касета. На нея с черен флумастер беше написано „Оллоу“. Влязоха вътре. Грейс пъхна касетата в касетофона и го пусна.

„Симпатично мастило“ беше третата песен.

Имаше явни прилики с „Бледо мастило“. Биха ли осъдили Джими за плагиатство? Възможно, но след толкова години Грейс си даваше сметка, че отговорът е по-скоро не. Много песни звучат като други. Обаче съществува тънка граница между повлияване и плагиатство. Според Грейс „Бледо мастило“ беше точно на ръба.

А колко много злини се бяха случили заради тази тънка граница.

— Скот?

Той не погледна към нея.

— Не мислиш ли, че трябва да си доизясним някои неща?

Той кимна.

Тя се поколеба как да започне.

— Когато откри, че сестра ти е била убита, ти с цялата си страст се впусна да разследваш това. Заряза работата си. Отхвърли всичко друго.

— Да.

— Надали е било трудно да разбереш, че тя е имала приятел.

— Никак.

— И да установиш, че името му е Шейн Олуърт.

— Знаех поначало за Шейн. Ходеха от шест месена. Но мислех, че Джери е загинала в случаен пожар. Нямах причини да свързвам нещата с него.

— Добре. Обаче след разговора с Монте Сканлън вече си имал.

— Да. Това ме накара да се заинтересувам за Шейн.

— И тогава си открил, че той е изчезнал горе-долу по същото време, когато е загинала сестра ти.

— Точно така.

— И това те е усъмнило.

— Меко казано.

— И ти вероятно, не знам, си проверил и училищните, и университетските му документи. Говорил си с майка му. Това не може да те е затруднило. Не и теб.

Скот Дънкан кимна.

— Значи си разбрал още преди да се срещнем, че Джак е всъщност Шейн Олуърт.

— Да, разбрах го.

— Подозираше ли го в убийството на сестра ти?

Дънкан се усмихна горчиво:

— Един човек има връзка със сестра ми. Скъсва с нея. Тя е убита. Той сменя самоличността си и изчезва за петнайсет години. Какво бих могъл да си помисля?

Грейс кимна:

— Ти ми каза за изтръскването на чувала. Че това е начинът да се разследва нещо.

— Така е.

— А си знаел, че не можеш да разпитваш Джак за сестра си. Не си разполагал с нищо срещу него.

— И това е така.

— И ти изтръска чувала.

Не последва отговор.

— Аз изтръсках Джош от „Фотомат“.

— Аха. И колко му плати?

— Хилядарка.

Дънкан изсумтя.

— А пък аз само петстотин.

— За да сложи снимката при моите.

— Да.

Следващото изпълнение на „Оллоу“ беше с вокал и духови инструменти. Парчето беше малко недоизпипано, но в него също имаше несъмнен потенциал.

— Умишлено насочи подозренията ми към Кора, за да отвлечеш вниманието ми от Джош.

— Да.

— И настоя да дойда с теб при госпожа Олуърт. Искаше да видиш реакцията й, като зърне внуците си.

— Да, и това спада към изтръскването на чувала — съгласи се Дънкан. — Забеляза ли погледа й към Емма и Макс?

Да, беше забелязала. Но не знаеше какво означава, нито защо е отишла да живее под наем точно в посоката на Джак за работата му. Сега вече знаеше, разбира се.

— И тъй като си бил принуден да напуснеш прокуратурата, не си можел да поискаш от ФБР наблюдение. Така че си прибягнал до услугите на частен детектив, който е пратил Роки Конуел. И ти си този, който беше сложил камерата и подслушвателната уредба у нас. За да видиш реакцията на заподозрения, докато изтръскваш чувала.

— Точно така.

Тя се замисли за крайния резултат.

— Но няколко души умряха вследствие на твоите действия.

— Аз разследвах убийството на сестра ми. Не очаквай да се извинявам.

— Можеше да ми кажеш.

— Не, Грейс, не можех да ти имам доверие.

— По едно време говореше за временен съюз.

Той я погледна, но сега очите му бяха помрачнели.

— Беше лъжа. Никога не сме били в съюз.

Тя намали музиката.

— Ти не си спомняш самото произшествие в Бостън, нали, Грейс?

— Нормално е. Не е амнезия. Просто така силно съм била ударена в главата, че бях в кома.

— Черепно-мозъчна травма — кимна той. — Виждал съм много такива случаи. В повечето случаи точно като теб човек не си спомня дори дните, които са я предшествали.

— Е?

— Е как онази нощ си се озовала на първия ред в залата?

Въпросът бе изстрелян така внезапно, че тя подскочи.

Погледна го въпросително. На лицето му не прочете нищо.

— Какво?

— Райън Веспа, по-точно баща му, е намерил билет на черно срещу четиристотин долара. Членовете на „Оллоу“ са получили своите от самия Джими. Само така човек е можел да се озове на първия ред: или доста да се изръси, или да познава някого от изпълнителите — той се приведе към нея: — А ти как попадна на първия ред, Грейс?

— Моят тогавашен приятел намери билети.

— Вероятно говориш за Тод Улкрофт. Онзи, който нито веднъж не те е посетил в болницата?

— Да.

— Сигурна ли си? Защото преди каза, че не си спомняш.

Тя отвори уста, после я затвори. А Дънкан се наведе още по-близо:

— Грейс, аз говорих с Тод Улкрофт. Той въобще не е ходил на концерта.

Тя сякаш вътрешно се олюля. Тръпки я побиха.

— Тод не те е навестил в болницата, защото си скъсала с него два дни преди концерта. И знаеш ли какво, Грейс? Шейн Олуърт е скъсал със сестра ми същия ден. Джери изобщо не е била на концерта. И кого според теб Шейн е взел вместо нея?

Грейс потръпна:

— Не разбирам.

Дънкан извади фотографията.

— Това е оригиналната полароидна снимка, която увеличих и пъхнах в твоя плик. Сестра ми е написала датата на гърба. Фотографията е била направена в деня преди концерта.

Тя поклати глава.

— Ти си помислила, че тази жена в десния край, дето е в гръб… Според теб е Сандра Ковал. Но може би, Грейс — само може би, — това си ти.

— Не…

— И може би в търсене на всички виновни би трябвало да се запитаме кое е било хубавото момиче, което е отвлякло вниманието на Гордън Маккензи, така че останалите да могат да се промъкнат при Джими Екс. Знаем, че не е била сестра ми, нито Шийла Ламбърт, нито Сандра Ковал.

Грейс клатеше глава, но после си спомни онзи ден на плажа, когато за пръв път видя Джак, и онова чувството за свиване в стомаха. А откъде бе дошло то? Това чувство, което изпитваш…

… когато вече си срещал някой човек?

То е нещо като дежа вю. Това внезапно усещане като че ли отдавна познаваш някого, този внезапен проблясък, ръцете ви се докосват и усещаш прерязване в стомаха…

— Не — каза вече по-уверено Грейс. — Грешиш. Не е възможно. Все нещо щях да си спомням.

Скот Дънкан кимна:

— Може и да си права — стана, извади от касетофона касетата и й я подаде: — Налудничави предположения. Може би именно тази тайнствена жена е била причината Джак да не отиде зад кулисите. Може би тя го е разубедила. А може и той да решил, че до него на първия ред има нещо много по-важно за живота му, от каквато и да е песен. И може би три години по-късно се е убедил в това, когато го е намерил отново.

И си тръгна. Грейс отиде в ателието. От смъртта на Джак насам не беше рисувала. Зареди касетата в уокмена си и я пусна.

Взе четка и се опита да рисува. Искаше да нарисува него, Джак — не Джон, не Шейн. Мислеше, че ще стане размито и неясно — нищо подобно. Четката се рееше и танцуваше по платното. А тя си мислеше как никога не можем да знаем всичко за онези, които обичаме. И как в крайна сметка невинаги знаем всичко и за самите себе си.

Касетата свърши. Тя я превъртя и я пусна пак. Продължи да рисува като в радостна и прекрасна лудост. Сълзи се стичаха по страните й. Не ги бършеше. По някое време погледна часовника. Вече трябваше да приключва… Часовете скоро свършват. Ще отиде да вземе децата. Емма има днес урок по пиано. Макс, уви, е на футболна тренировка.

Грейс си взе чантата и заключи вратата след себе си.