Харлан Коубън
Само един поглед (54)

Глава 53.

Обаче не всичко бе свършило.

Минаха четири дни. Грейс се възстановяваше. Прибра се вкъщи един следобед. С нея и децата останаха Кора и Вики. Още същия ден се появи и Крам, но Грейс го помоли да си върви. Той кимна и изпълни желанието й.

Медиите, разбира се, полудяха. Те имаха откъслечни сведения за събитията, но фактът, че прочутият Джими Екс бе изплувал от неизвестността само за да бъде убит, беше достатъчен, за да се умопомрачат тотално. Пърлмътър остави една патрулна кола да дежури пред къщата на Грейс. Емма и Макс ходеха на училите. Грейс прекарваше повечето си време в болницата при Джак. Шарлейн Суейн често й правеше компания.

Грейс си мислеше за фотографията, от която започна всичко. Сега й се струваше, че някой от петимата членове на „Оллоу“ бе намерил начин да я пъхне сред нейните снимки. Защо? Кой знае. Може би някой от тях е искал осемнайсетте души най-сетне да намерят покой.

Но неизбежно идва въпросът: защо сега? Защо след петнайсет години?

Възможните хипотези не бяха една и две. Може да е било предизвикано от освобождаването на Уейд Лерю. Или от смъртта на Гордън Маккензи. Или от годишнината на събитието. Но най-правдоподобното предположение бе цялата вихрушка да е била предизвикана от завръщането на Джими Екс.

Кой в края на краищата е истинският виновник за случилото се през онази трагична нощ? Джими ли, че е откраднал песента? Джак ли, че го е нападнал? Гордън Маккензи ли, че е стрелял при дадените обстоятелства? Уейд Лерю ли, че тайно е внесъл оръжие, паникьосал се е и е стрелял в суматохата? Грейс не знаеше. Капка по капка. Пяната трагедия не беше произлязла от някакъв жесток заговор. Нещата бяха започнали от две незначителни рок групи, случайно събрани да посвирят в Манчестър.

Оставаха още празноти. Но те ще почакат.

Има неща, по-важни от истината.

Сега Грейс седеше, загледана в Джак. На болничното легло. Лекуващият му лекар доктор Стан Уокър седна до нея. Беше сплел пръсти и говореше с внушителен глас. Емма и Макс чакаха в коридора. Бяха настояли да дойдат. Грейс не знаеше какво да прави. Не знаеше какво да чувства.

Не искаше да пита Джак защо я бе лъгал толкова години. Не искаше обяснение какво бе направил през онази ужасна нощ. Не искаше да го пита как се беше случило и той да е на онзи плаж тогава и ако целенасочено я е издирвал, искрено ли се е влюбил в нея. Не искаше да му зададе нито един такъв въпрос.

Искаше да му зададе само един последен въпрос: би ли желал децата да бъдат до леглото му, когато умира?

Накрая ги извика вътре. Четиримата се събраха заедно като семейство за последен път. Емма плачеше. Макс седеше неподвижно, забил поглед в пода. После лек бодеж в сърцето подсказа на Грейс, че Джак си е отишъл завинаги.