Харлан Коубън
Само един поглед (12)

Глава 11.

Ерик Ву беше забелязал жената по нощница на прозореца.

Нощта се проточи безкрайно. Той не беше очаквал никаква странична намеса и въпреки че едрият мъж — на личната карта в портфейла му фигурираше името Роки Конуел — не бе представлявал непосредствена опасност, Ву трябваше да се отърве от тялото му и да намери друга кола. Това означаваше извънредно пътуване до Сентръл Вали, Ню Йорк.

Но всичко по реда си. Той напъха тялото на Роки Конуел в багажника на Тойотата. После премести Джак Лосън от багажника на Хондата Акорд в този на Форда Уиндстар. След като смени табелките с номерата, Ву се отърва от пътния пропуск и подкара Форда Уиндстар обратно към Хо-хо-къс, където го вкара в гаража на Фреди Сайкс. Разполагаше с достатъчно време да отиде с автобус обратно до Сентръл Вали. Претърси колата на Конуел за евентуални издайнически следи и я подкара към паркинга за връзка с градския транспорт на път №17. Намери й по-притулено място до оградата. Тук кола, изоставена за дни и дори за седмици, не бе необичайна гледка. Миризмата щеше евентуално да привлече вниманието, но пак нямаше да е много скоро.

Паркингът беше само на три мили от къщата на Сайкс в Хо-хо-къс. Ву ги измина пешком. Рано на следващата утрин той хазна автобуса за Сентръл Вали, откъдето взе хондата акорд на Сайкс. Докато се връщаше с нея, направи леко отклонение, за да мине край дома на Лосън.

На алеята бе спряла патрулна кола.

Ву отбеляза този факт. Не че се разтревожи особено, но за предпочитане бе всяка намеса на полицията да бъде изначално отбягната. Той знаеше как.

Ву се върна в къщата на Фреди и пусна телевизора. Обичаше да гледа дневните предавания — шоута като „Стрингър“ или „Рики Лейк“. Повечето хора ги плюеха, но не и Ву. Той считаше, че само велико и истински свободно общество може да си позволи бълването на подобни глупости в ефира. Нещо повече: подобни прояви на глупост го радваха. Хората бяха същински овце, което обстоятелство ги правеше слаби, а него самия изпълваше още повече с чувство за сила.

Когато дойде времето за рекламите. Ву се надигна от мястото си. Беше време да вземе мерки спрямо потенциалната полицейска опасност.

Не се наложи дори да докосва Джак Лосън. Каза му само:

— Знам, че имаш две деца.

И Лосън тутакси стана сговорчив. Обади се по мобилния телефон на жена си и й каза, че се нуждае от свобода.

В десет четирийсет и пет, докато Ву гледаше по телевизията как майка и дъщеря се борят на един тепих, докато тълпата наоколо викаше насърчително, му се обади стар познат от затвора:

— Всичко наред ли е?

Ву отвърна, че да.

После изкара Хондата Акорд от гаража. Докато излизаше с колата, забеляза жена на прозореца на съседната къща. Беше по нощница. Ву иначе нямаше да обърне голямо внимание — някаква жена, която все още се разсънва в десет и нещо сутринта, — но го усъмни начинът, по който тя изведнъж се дръпна…

Това можеше и да е естествена реакция: разхождаш се по бельо, забравяйки да спуснеш щорите, и изведнъж забелязваш отвън непознат, който би могъл да те види. Много хора, може би повечето хора при подобна ситуация биха се дръпнали от прозореца. Така че това в случая можеше да не означава нищо.

Обаче въпросната жена го бе направила светкавично, като че обзета от паника. Нещо повече: тя не помръдна, докато той изкарваше колата, а го бе направила чак когато забеляза самия Ву. Ако по принцип се страхуваше да бъде видяна, нямаше ли да спусне щорите или да се прикрие още щом бе чула или видяла колата?

Ву се замисли над това. И всъщност мисли по въпроса целия ден.

Извади мобилния си и звънна на последния, който му се беше обадил.

Отсрещният глас попита:

— Някакъв проблем?

— Не мисля — отвърна Ву, обръщайки колата обратно към къщата на Сайкс. — Но може да закъснея.