Харлан Коубън
Само един поглед (49)

Глава 48.

Кафявият Ленд Роувър се движеше по второстепенни шосета. Грейс нямаше представа накъде са се насочили. Джак лежеше в несвяст на пода в задната част. Краката му бяха омотани с изолирбанд, а ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба. Ръцете на Грейс останаха отпред. Ву вероятно не беше сметнал за необходимо пак да ги връзва отзад.

Джак ръмжеше като ранено животно. Грейс погледна към азиатеца. Ведър вид, едната му ръка върху волана — същински татко, извел семейството си на неделен излет. Болеше я. Всяко вдишване и издишване й напомняше какво й бе сторил. Коляното й сякаш бе раздробено от шрапнел.

— Какво сте направили на Джак? — попита тя.

И се напрегна в очакване на нова болка. Вече се чувстваше претръпнала. Но този път Ву не посегна да я удари. Нито остана мълчалив. Посочи с палец назад:

— Не чак каквото той ви направи.

— Какво, по дяволите, означава това?

Той за пръв път се усмихна от сърце:

— Мисля, че знаете какво.

— Нямам ни най-малка представа.

Той пак се усмихна и тя почувства как страхът й отново се надига. Помъчи се да го сподави, да се съсредоточи върху задачата си да спаси Джак.

— Къде ни карате?

Ву не отговори.

— Попитах…

— Вие сте смела — прекъсна я той. — Вашият съпруг ви обича. И вие го обичате. Това улеснява нещата.

— Кои неща улеснява?

Той погледна към нея.

— И двамата показвате, че търпите на болка. Но ще изтърпите ли да гледате как изтезавам съпруга ви?

Тя не отвърна. Той продължи:

— Казах същото и на него: ако продължите да говорите, без да съм ви питал, няма да измъчвам вас. Ще измъчвам него.

Прав беше. С това успя да й затвори устата. Тя се загледа през прозореца към пробягващите назад дървета. Скоро свиха по двупосочно шосе. Грейс нямаше ни най-малка представа къде се намират. Селска местност. Само толкова можеше да се ориентира. Но след като смениха още два пъти шосетата, тя разбра — движеха се в южна посока към Ню Джърси по Палисейдс Паркуей.

Глокът на глезена й.

Вече го усещаше непрестанно. Пистолетът сякаш я зовеше, присмиваше й се, толкова близък и толкова недосегаем.

Трябваше да намери начин да го измъкне. Нямаше друг избор. Този човек щеше да ги убие. Не се съмняваше. Той искаше да измъкне някаква информация за произхода на фотографията и щом разбереше, че Грейс му казва истината, щеше да ги убие и двамата.

Трябва да измъкне пистолета.

Той продължаваше да я държи под око. Не й оставяше никаква възможност. Дали да изчака, докато спре колата? Нали опита вече — не стана. Или просто да се пробва? На риск да го измъкне още сега? Би могло, но надали щеше да е достатъчно бърза. Да спусне ръце, да вдигне крачола си, да отвори кобура, да изтегли оръжието… и през цялото това време той да не я изпревари?

Изключено.

Опита се да си представи по-бавен сценарий. Да се престори, че се навежда поради болката в крака… Грейс се помръдна и погледна надолу. Сърцето й подскочи в гърлото. Крачолът й се бе нагънал и кобурът сега се виждаше.

Паника я скова. Хвърли бърз поглед към азиатеца с надеждата, че той не е забелязал. Уви. Той вече гледаше право в крака й.

Сега или никога.

Но още докато се навеждаше, й беше ясно, че няма никакъв шанс. Не можеше да успее. Ву пак хвана коляното й и натисна. От болка почти колабира. Тя изкрещя. Тялото й се вцепени. Ръцете й увиснаха безпомощно.

Край с нея. Тя извърна поглед към него, взря се в очите му и в тях не видя нищо. В същия миг отзад се чу шум от някакво движение. Грейс ахна. Джак.

По някакво чудо той се бе надигнал като дух. Ву се обърна назад по-скоро заинтригуван, отколкото обезпокоен. Та нали и ръцете, и краката на Джак бяха вързани. А и беше тотално съсипан. Какво ли можеше да направи?

Обаче с див поглед и с вид на разлютен звяр Джак отметна глава назад и после налетя. Изненада свари азиатеца неподготвен. Джак го удари с чело в скулата. Чу се силно издумкване. Спирачките на колата изскърцаха и Ву пусна коляното на Грейс.

— Бягай, Грейс!

Беше гласът на Джак.

Грейс посегна за пистолета и успя да откопчае кобура. Но Ву се беше съвзел. С едната ръка хвана врата на Джак, а с другата — нейното коляно.

Явно няма възможност да извади пистолета. Джак вече с нищо не можеше да помогне. Саможертвайки се, той бе вложил всичките си сили в този единствен удар.

И сега се оказва, че е било напразно.

Ву отново удари Грейс в ребрата. Нажежени остриета я пронизаха. Доповръща й се. Съзнанието й се замъгли. Джак се опита да измъкне врата си от захвата на Ву, но само си влоши положението. Азиатецът го стисна още по-силно, та Джак изстена и притихна.

Ву отново се обърна към Грейс.

Тя хвана дръжката на вратата, но той й стисна китката и напълно я обездвижи.

Безжизнената глава на Джак се свлече от рамото на Ву по ръката му. И изведнъж, както си беше със затворени очи, той отвори уста и с все сила го захапа.

Ву изкрещя силно, отслаби захвата си върху китката на Грейс и затръска ръка да се освободи. Но Джак продължаваше като булдог да стиска неистово челюсти. Тогава азиатецът замахна със свободната си ръка към главата му и Джак се свлече.

А Грейс натисна дръжката, стовари се върху вратата и падна върху пътната настилка. Изтъркаля се колкото може по-далече от мъчителя си, та дори една прелитаща кола насмалко да я премаже.

Извади пистолета!

Тя пак посегна към глезена си. Кобурът беше разкопчан. Погледна колата. Азиатецът беше слязъл. Дръпна пистолета от колана си. А глокът на Грейс вече беше в ръката й.

Никакви въпроси повече. Никакви морални дилеми. Никакви размишления дали да му викне „не мърдай“ или „ръцете на тила“. Никакви цивилизационни избори, никакви хуманни съображения, никакви векове развитие.

И Грейс натисна спусъка. Пистолетът подскочи в ръката й. Тя натисна още веднъж, още веднъж. Азиатецът залитна. Тя стреля пак. Чу се вой на сирени. И тя стреля отново.