Харлан Коубън
Само един поглед (17)

Глава 16.

Ву влезе в дома на Сайкс.

Вътре нямаше осветление — точно както бе оставил къщата. Значи неизвестното лице, взело ключа от тайника, не беше си светнало. Това го учуди. Първоначалното му предположение бе, че е любопитната жена по нощница, която бе зърнал на прозореца. Нима е толкова хитра, че да не запали някоя от лампите? Той се замисли: който е проявил достатъчно съобразителност да не светне лампите, защо не я е проявил и при ваденето на ключа, а е оставил камъка видимо обърнат?

Нещо не се връзваше.

Приведен се прокрадна навътре. После се спря и се ослуша. Нищо. Все щеше да долови някакво движение, ако някой се намираше в къщата. Изчака още малко. Все така нищо.

Дали след идването си натрапникът не си е отишъл? Ву се съмняваше в подобна възможност. Онзи, който бе поел риска да си послужи със скрития ключ, щеше да огледа къщата. Щеше да намери Фреди Сайкс в банята на втория етаж. И щеше да се обади за помощ. Или пък, ако този някой не бе открил нищо, което да представлява интерес за него, щеше да напусне, оставяйки ключа на мястото му под камъка. Ала нещата не стояха така.

Тогава кое е най-логичното заключение?

Натрапникът все още се намира в къщата. И се спотайва.

Ву запристъпва тихо напред. Къщата имаше три изхода. Първото, което направи, е да се увери, че и трите са заключени. Две от вратите бяха с резета. Той внимателно ги затвори, после препречи всяка врата със столове от трапезарията, с цел да затрудни евентуален опит за бягство на онзи, който се притаяваше в мрака.

Стълбището за горния етаж беше застлано с пътека, което го улесни да стъпва съвсем безшумно. Ву искаше да провери дали Фреди Сайкс е все още във ваната. Докато се качваше нагоре, се сети пак за тайника на ключа, оставен открит. Нищо с нищо не се връзваше. И колкото повече мислеше за тези неща, толкова повече забавяше стъпки.

Ву се зае да подреди фактите: лице, което знае къде Сайкс крие ключа, отваря вратата и прониква в къщата. После какво? Ако открие Сайкс, лицето би трябвало да изпадне в паника. Да повика полицията. Ако не открие Сайкс, лицето трябва просто да напусне, да прибере ключа на мястото му и да върне камъка отгоре.

Но нито едното, нито другото не е станало.

Това до какъв извод води?

Тогава единствената възможност, която се очертава, е неизвестното лице да се е натъкнало на Сайкс точно когато Ву е влязъл в къщата. И не му е останало време за никаква друга реакция, освен да се скрие.

Но и този сценарий поставя въпроси. При влизането си натрапникът не е ли запалил осветлението? Трябва да е светнал, а после да е угасил, когато е забелязал идването на Ву. След което да се е притаил там, където се е намирал.

В банята при Сайкс.

Сега Ву се намираше в спалнята. Оттук можеше да различи пролуката под вратата на банята. Вътре не светеше. Напомни си да не подценява противника. И без това напоследък бе допуснал доста грешки. Първо — Роки Конуел. Беше проявил небрежност, оставяйки се да бъде проследен от него. И втората небрежност от негова страна — бе допуснал да го види жената от съседната къща.

А сега и това.

Колкото и да е трудно човек да е критичен към себе си, Ву се опита да се погледне отстрани и да направи точно това. Не бе непогрешим. Само глупаците вярват, че са такива. Може би времето, прекарано в затвора, е допринесло малко да ръждяса. Но няма значение. Сега трябва да се съсредоточи. Да се концентрира.

В спалнята на Сайкс имаше още фотографии. Тя е била обитавана около петдесет години от майката на Сайкс. Ву бе научил някои подробности от своите интернет контакти с Фреди. Баща му загинал в Корейската война, когато синът им бил още невръстен. Майката на момчето не успяла да се съвземе от този удар. Хората реагират различно на смъртта на близките си. Госпожа Сайкс бе избрала да живее с призрака на съпруга си вместо с живите. И бе прекарала остатъка от живота си в същата стая и в същото легло, което бе споделяла с мъжа си, загиналия войник. Както бе доверил Фреди на Ву, включително бе продължила да спи на своята половина на леглото и не бе позволявала дори на сина си, когато се будел нощем, да припарва до другата, където бе спал покойният й любим мъж.

Сложи ръка върху бравата.

Банята беше малка. Той се опита да си представи възможния ъгъл, от който можеше да бъде нападнат. Всъщност нямаше такъв. Ву носеше пистолет в брезентовата си мешка. Не знаеше дали да го извади. Може би спотайващият се беше въоръжен, което щеше да създаде проблем. Дори да беше вероятно проява на твърде голяма самоувереност. Ву обаче реши, че не ще има нужда от оръжие.

Той врътна ръчката и рязко отвори вратата.

Фреди Сайкс все така си лежеше във ваната с втъкнат в устата парцал. Очите му бяха затворени. Кой знае дали не бе умрял. Вероятно. В малкото помещение нямаше друг. Никой не се бе притекъл на помощ на Фреди.

Ву се приближи до прозореца и погледна към отсрещната къща. Жената, същата жена, стоеше на същия прозорец. В своята къща. И го гледаше.

И тогава Ву чу тръшването на вратата на автомобил. Не бе прозвучала никаква сирена, но като се обърна към алеята, видя червените светлини.

Полицията.

* * *

Шарлейн Суейн не беше луда.

Гледаше филми и четеше книги. И то много. Може би за да избяга от действителността. Или за развлечение. Като начин да се бори със сивотата на ежедневието. Но освен всичко друго тези филми и книги се бяха оказали по своеобразен начин поучителни. Те неведнъж й бяха давали повод като читателка да се моли горещо красивата и решителна главна героиня да не влиза в нечия прокълната къща. Така че сега, когато… пу-пу-пу, не беше никак склонна да прави тази вечна грешка на филмовите и литературните героини.

Така че, озовавайки се пред задната врата на Фреди, загледана в тайника на ключа, Шарлейн Суейн нито можеше да си позволи да влезе поради филмово-литературния си опит, нито можеше да остави нещата така. Нещо не беше наред. Човекът беше загазил. Тя не можеше просто да се обърне и да си отиде.

И тогава й хрумна идея, която беше доста проста, затова я реализира на мига: след като взе ключа изпод камъка, тя го прибра в джоба си и остави тайника открит, но не за да го види азиатецът, а за да й послужи като мотив да повика полицията.

В момента, в който азиатецът влезе в къщата на Фреди, тя набра 911 и съобщи:

— Някой е проникнал в къщата на съседа.

И обясни за отворения тайник на ключа му.

Та полицията бе вече тук.

Полицейската кола бе пристигнала бързо и безшумно. Шарлейн погледна към дома на Фреди.

Азиатецът се взираше в нея.