Харлан Коубън
Само един поглед (21)

Глава 20.

Биатрис Смит беше петдесет и две годишна вдовица.

Отново на волана на Форда Уиндстар, Ерик Ву пое по Риджуд Авеню към Гардън Стейт Паркуей. После тръгна в източна посока по междущатски път №287 към Тапън Зий Бридж. При Армънк сви по второстепенни шосета. Знаеше точно къде отива. Ако и да бе сторил грешки, още не бе загубил опорните си точки.

А една от тези опорни точки винаги бе наличието на резервна резиденция.

Съпругът на Биатрис Смит бил известен кардиолог, а по някое време — и кмет на града. Те имали много приятели, всичките семейни. Когато Мори — това беше името на съпруга й — починал от внезапен сърдечен удар, приятелите им поддържали връзка с нея още месец-два, след което я изоставили. Синът й, лекар като баща си, живеел в Сан Диего със съпругата си и трите им деца. Тя самата останала в къщата, в която е живяла с Мори, но сега тази къща й се струвала голяма и пуста. Смятала да я продаде и да се премести в Манхатън, но в момента съотношението на цените било твърде неблагоприятно. А и се страхувала. Не била мръдвала от Армънк. Виждало й се като скок в неизвестността.

Тя бе доверила всичко това по интернет на постоянния си онлайн събеседник Кърт Макфадън, вдовец от Филаделфия, който замисляше да се пресели в Ню Йорк.

Ву влезе в улицата, където бе къщата й, и намали ход. Околността бе гориста и много закътана. Беше късно и в този час номерът с уж доставка не вървеше. Но нямаше и необходимост от подобни церемонии. Така или иначе, сега не можеше да остави жив обитателя на поредното си убежище.

Абсолютно нищо не би могло да подскаже за някаква връзка между Биатрис Смит и Фреди Сайкс.

Накратко, Биатрис Смит никога нямаше да бъде намерена. Ву паркира колата, сложи си ръкавиците — не трябваше да оставя никакви отпечатъци този път — и тръгна към къщата.