Харлан Коубън
Само един поглед (47)

Глава 46.

Грейс се примъкна към него.

— Джак? Джак?

Очите му бяха затворени. Косата му бе залепнала по челото. Макар и с вързани китки, успя да докосне лицето му. Кожата му бе лепкава. Устните му — сухи и напукани. Краката му бяха омотани с изолирбанд. От дясната му ръка висяха белезници. Тя забеляза, че лявата му китка е ожулена, явно от много време беше закопчан.

Пак го повика. Никакъв отговор. Доближи ухо до устата му. Дишаше. Съвсем слабо, но дишаше. Тя се извъртя и сложи главата му в скута си. Ребрата й изпукаха, но сега не обърна внимание. В спомените й изплуваха лозята на Сен Емилион. Бяха излезли един ден на излет три месеца след запознанството. Тя бе седнала, главата му беше в скута й, тя го галеше по косата. Денят беше слънчев, небето — толкова синьо, че човек можеше да повярва в ангелите.

Тя сподави ужаса си и пак го повика тихичко:

— Джак?

Той повдигна клепачи. Погледна с разширени зеници. Постепенно успя да я фокусира и я позна. Напуканите му устни се разтегнаха в слаба усмивка. Макар че й се късаше сърцето, тя също му се усмихна.

Прекрасен миг — и нищо повече, и отново изплува реалността. Джак погледна тревожно. Усмивката му се стопи. Лицето му се сбръчка от скръб.

— О, господи!

— Всичко е наред — каза тя, съзнавайки нелепостта на думите си в тяхното положение.

Той направи усилие да не заплаче.

— Толкова съжалявам, Грейс.

— Шшт, всичко е наред.

Джак потърси с поглед мъчителя им.

— Тя не знае нищо — му каза. — Пусни я.

Азиатецът се приближи. Приведе се над тях:

— Ако кажеш още нещо, ще я осакатя. Не теб. Ще я осакатя ужасно. Разбираш ли?

Джак затвори очи и кимна.

Ву се изправи, изрита Джак от скута на Грейс, хвана я за косата и я издърпа нагоре. С другата ръка вдигна Джак за врата.

— Да се поразходим.