Харлан Коубън
Само един поглед (35)

Глава 34.

Шарлейн държеше ръката на Майк, когато той най-сетне отвори очи.

Тя извика да дойде лекар, който, като се появи, направи констатацията, че това е „добър признак“. Майк изпитваше ужасни болки. Лекарят му би морфин. Майк не искаше да заспиш отново и се съпротивляваше на съня с изкривено в гримаса лице. Седнала на ръба на леглото. Шарлейн продължаваше да държи ръката му. Когато болката се усилваше, той стискаше силно нейната.

— Иди си вкъщи — успя да й каже. — Децата имат нужда от теб.

— Шшшт. Опитай се да се отпуснеш.

— Нищо не можеш да направиш за мен тук. Прибери се вкъщи.

— Шт.

Майк отново се унесе в дрямка. Тя го загледа. Спомни си дните във „Вандербилт“. Обля я вълна от любов и привързаност. Но онова, което я смущаваше дори сега, докато държеше ръката на този мъж, споделил с нея живота си, беше осъзнаването, че тези чувства няма да продължат дълго. Вече си даваше сметка за преходността на емоциите.

Вратата зад нея се отвори.

— Чух, че съпругът ви е дошъл в съзнание.

Капитан Пърлмътър.

— Да.

— Надявах се да мога да говоря с него.

— Ще трябва да почакате още известно време.

Пърлмътър пристъпи в стаята.

— Децата ви още ли са с чичо си?

— Заведе ги на училище. Искаме да се чувстват спокойни.

Пърлмътър застана до нея. Тя продължаваше да гледа Майк.

— Научихте ли нещо? — попита.

— Името на човека, който е стрелял в мъжа ви, е Ерик Ву. Говори ли ви нещо?

Тя поклати глава.

— Откъде разбрахте?

— В къщата на Сайкс открихме негови отпечатъци.

— Да не е бил задържан по-рано?

— Да. И е пуснат предсрочно.

— Какво е направил?

— Бил е обвинен в нападение и нанасяне на телесни повреди, но много е вероятно да е извършвал и други престъпления.

Тя не се изненада.

— Жестоки престъпления?

Пърлмътър кимна и попита:

— Известно ли ви е името Джак Лосън?

Шарлейн смръщи вежди, замисли се.

— Няма ли две деца, които са в училище „Уилард“?

— Да.

— Не го познавам лично, но по-малкият ми син Клей също е в „Уилард“. Виждам понякога жена му, когато взимаме децата.

— Тя се казва Грейс Лосън, нали?

— Мисля, че да. Хубава жена. Има дъщеря на име Емма, ми се струва. Година или две по-малка от моя Клей.

— Познавате ли я по-отблизо?

— Всъщност не. Виждам я на празничните училищни концерти и мероприятия от този род. Защо?

— Няма значение.

Шарлейн се навъси:

— Просто се сетихте за нея ей така?

— Прибързано предположение — отвърна той и смени темата: — Исках да ви благодаря.

— За?

— За това, че говорихте с господин Сайкс.

— Той не ми каза кой знае какво.

— Каза ви, че Ву е използвал името Ал Сингър.

— И?

— Нашият компютърен експерт откри същото име в имейлите на Сайкс. Смятаме, че Ву го е използвал в онлайн сайт за запознанства. Така се е свързал с Фреди Сайкс.

— Използвал е името Ал Сингър?

— Да.

— Тоест е хомосексуален сайт?

— По-скоро бисексуален.

Шарлейн поклати глава, сподавяйки смеха си. Ама че работа. Погледна към Пърлмътър, очаквайки да го види ухилен, но лицето му беше каменно. После и двамата погледнаха към Майк, който се пробуди. Отвори очи и й се усмихна. Шарлейн му се усмихна на свой ред и го погали по косата. Той пак затвори очи и отново потъна в сън.

— Капитан Пърлмътър!

— Да?

— А сега, моля ви, си идете.