Харлан Коубън
Само един поглед (10)

Глава 9.

На Грейс не й отне много време да събере известна информация.

Интернетът може да бъде полезно нещо, ако се използва правилно. Минавайки последователно през всевъзможните рубрики на „Гугъл“, където можеше да фигурират имената „Сандра Ковал“ и „Бъртън и Кримстайн“, тя се добра до биографичните данни на Ковал. Оказа се, че е завършила Североизточния университет и е получила научна степен по право в UCLA. В настоящия момент трябва да бе около четирийсет и една-две годишна. Според сайта бе женена за Харолд Ковал, с когото имали три деца. Местожителство: Лос Анжелис. Всичко това бе все пак някаква отправна точка. След като Грейс прибягна и до малко по-старомоден начин на дирене, а именно посредством телефона, отделните части започнаха да се сглобяват, без при това обаче да се очертае смислена картина.

Тя потегли с колата си към Манхатън, където се озова след по-малко от час. Приемната на кантората „Бъртън и Кримстайн“ се намираше на петия етаж на един билдинг. Служителката на регистратурата с дежурна усмивка каза въпросително:

— Да?

— Грейс Лосън. Бих искала да се видя със Сандра Ковал.

Рецепционистката набра съответния номер и после с приглушен глас каза нещо в слушалката. След миг съобщи на Грейс:

— Госпожа Ковал ще дойде всеки момент.

Това бе доста изненадващо. Грейс се бе подготвила да прибегне до заплахи или да се примири с дълго чакане. От фотографията в уебсайта тя знаеше как изглежда Ковал и за това бе предвидила и варианта да я пресрещне след края на работното време.

Така реши: да подкара към Манхатън без предварителна телефонна уговорка. Искаше да се срещне лично с тази жена. Лице в лице. По необходимост. От интерес. Както ще да се нарича.

След учебните часове Емма имаше насрочена спортна среща, а Макс — след училищно занятие. Така че Грейс разполагаше с достатъчно време, докато отиде да ги прибере.

Приемната на „Бъртън-Кримстайн“ бе решена в старомодно-традиционния стил на адвокатската професия: тъмен махагон, тежки килими, претенциозно тапицирани фотьойли — плюс „Стена на славата“ в ресторантьорски стил. Наоколо бяха окачени фотографии, повечето на Хестър Кримстайн от телевизионното шоу, което тя водеше, наречено естествено „Кримстайн и криминалното“. На други снимки тя фигурираше сред различни актьори, политици, свои клиенти и комбинации на всички тях.

Грейс тъкмо се бе загледала в снимката, на която Хестър Кримстайн бе застанала до чаровна смугла жена, когато глас зад нея поясни:

— Това е Есперанса Диас — професионалиста в спортната борба за жени, погрешно обвинена в убийство.

Грейс се обърна и каза:

— Малката Покахонтас.

— Моля?

Грейс посочи фотографията.

— Нейният прякор в този спорт — Малката Покахонтас.

— Откъде знаете?

Грейс сви рамене.

— Обичам да запаметявам безполезни факти.

Грейс открито заразглежда Сандра Ковал. Последната се прокашля и демонстративно си погледна часовника:

— Не разполагам с много време. Елата с мен, ако обичате.

Никоя от двете не каза и дума, докато вървяха по коридора, за да стигнат до една съвещателна зала в класически строг и неутрален стил. Вътре имаше дълга маса, около която бяха разположени двайсетина стола, а в центъра й стърчеше микрофон, подобен на октопод с прибрани пипала. Върху барплот в ъгъла бяха подредени разни леки напитки и бутилки минерална вода.

Държейки се все така дистанцирано, Сандра Ковал скръсти ръце пред гърдите си и погледна с въпросително очаквателен вид Грейс, която каза:

— Направих някои проучвания за вас.

— Седнете, ако желаете.

— Не.

— Ще възразите ли, ако аз седна?

— Както предпочитате.

— Ще пиете ли нещо?

— Не.

Сандра Ковал си наля диетична кола. По-скоро беше представителна жена, отколкото хубавица и красавица. Косата й бе започнала да сивее, което й отиваше. Беше стройна, с пълни устни. Седна в поза, с която човек показва на противника, че е самоуверен и повече от готов за битка.

— Защо не отидохме във вашия офис? — попита Грейс.

— Имате възражения срещу това помещение?

— Доста е големичко.

Сандра Ковал сви рамене.

— Вие нямате свой офис в тази кантора, нали? — продължи Грейс.

— Какво ви кара да мислите така?

— Когато се обадих, жената каза: „Телефонът на Сандра Ковал.“

— Ъхъ…

— Телефонът, а не офисът.

— Смятате ли, че е толкова важно?

— По принцип не — отвърна Грейс. — Но проучих адвокатската фирма в уебсайта й. Вие живеете в Лос Анжелис, близо до филиала на „Бъртън и Кримстайн“ на Западното крайбрежие.

— Това е вярно.

— Там е местожителството ви. А сега се намирате тук. Защо?

— Заради един криминален казус — несправедливо обвинен невинен човек.

— Не са ли всички случаи такива?

— Не — провлече Сандра Ковал. — Не всички.

Грейс се приближи към нея и каза:

— Вие не сте адвокатът на Джак. Вие сте неговата сестра. Сандра Ковал остана неподвижна, вперила поглед в питието си.

— Обадих се в юридическия факултет, където сте следвали. Оттам потвърдиха онова, което вече подозирах — завършили сте образованието с името Сандра Лосън. Ковал сте по мъж. Направих и допълнителна проверка чрез фирмата на дядо ви — „Лоу Мар Секюритис“. Там Сандра Ковал фигурира като член на борда.

Сандра Ковал се усмихна мрачно:

— Та вие сте истински Шерлок Холмс!

— И така, къде е той? — попита Грейс.

— От колко време сте женени?

— От десет години.

— И през цялото това време колко пъти той ви е говорил за мен?

— Май никога.

Сандра Ковал разпери ръце:

— Точно така. Тогава защо да знам къде е той?

— Защото ви се е обаждал.

— Това твърдите вие.

— Просто натиснах копчето за обратно набиране.

— Това вече ми го съобщихте по телефона.

— Нима искате да кажете, че не ви се е обаждал?

— И кога се е състояло това предполагаемо обаждане?

— Предполагаемо?

Сандра Ковал вдигна рамене:

— Адвокатско професионално изкривяване.

— Снощи. Около десет.

— Ето, виждате ли? По това време не бях тук.

— А къде бяхте?

— В хотела си.

— Но Джак е набрал вашия телефон.

— Ако го е направил, никой не му е отговорил. Не и в посочения от вас час. Пък и обаждането щеше да се е записало на телефонния секретар.

— Днес проверихте ли си съобщенията?

— Разбира се. Няма от Джак.

Грейс направи усилия да осмисли всичко това.

— Кога за последен път говорихте с Джак?

— Отдавна.

— Колко отдавна?

Погледът на Сандра се зарея встрани.

— Не сме се чували, откакто той замина за Европа.

— Това е било преди петнайсет години.

Сандра Ковал отпи поредна глътка от чашата си.

— А как тогава знае телефонния ви номер? — попита Грейс.

Сандра не отвърна нищо.

— Сандра?

Вместо отговор Сандра изстреля в скоропоговорка:

— Живеете на Норт Енд Ейв номер двеста двайсет и едно в Каселтън. Имате два телефони номера, единият с факс — и тя ги каза наизуст.

Двете жени се загледаха една в друга.

— Но никога не сте се обаждали?

Сандра промълви:

— Никога.

Интерфонът изпука и се чу глас:

— Сандра?

— Да.

— Хестър те вика в кабинета си.

— Ей сега идвам — Сандра Ковал отклони поглед и каза на Грейс: — Трябва да тръгвам.

— Защо Джак се е опитал да се свърже с вас?

— Не знам.

— Той е в беда.

— Това твърдите вие.

— Изчезна.

— Не му е за пръв път, Грейс.

Помещението като че ли бе започнало да се смалява.

— Какво се е случило между вас и Джак?

— Нямам право да го казвам.

— Нямате право ли?

Сандра се размърда на стола си:

— Казахте, че е изчезнал…

— Да.

— И не се ли е обаждал?

— Всъщност се обади.

Сандра изглеждаше изненадана.

— И когато се обади, какво каза?

— Че се нуждаел от свобода. Но това беше таен език с подтекст.

Сандра сбърчи чело. И тогава Грейс извади от чантата си фотографията и я остави на масата. Сандра Ковал се загледа в нея и Грейс забеляза, че е изненадана.

— Какво, по дяволите, е това?

— Странно — каза Грейс.

— Кое?

— Точно същите думи изрече Джак, като я видя.

Сандра продължаваше да се взира в снимката.

— Това е той, нали? Брадатият в средата?

— Не знам.

— Разбира се, че знаете. Коя е блондинката до него? — и Грейс хвърли на масата увеличената снимка на въпросната млада жена.

Сандра Ковал вдигна поглед към нея:

— Откъде имате тези снимки?

— От едно фотоателие — отговори Грейс.

Лицето на Сандра помрачня. Тя очевидно не й повярва.

— Това Джак ли е? Да, или не? — продължи да я притиска Грейс.

— Наистина се затруднявам. Никога не съм го виждала с брада.

— Защо ти се обади веднага след като видя тази снимка?

— Не зная, Грейс.

— Лъжеш.

Сандра Ковал се надигна от мястото си.

— Викат ме на съвещание.

— Какво се е случило с Джак?

— Какво те кара да си толкова сигурна, че той просто не е избягал?

— Женени сме. Имаме две деца. Ти, Сандра, имаш племенница и племенник.

— А аз едно време имах брат — парира Сандра, — който може би никоя от нас не познава достатъчно добре.

— Обичаш ли го?

Отпуснала рамене, Сандра промълви вместо отговор:

— Остави го, Грейс.

— Не мога.

Сандра тръгна към вратата, поклащайки глава.

— Ще го намеря — заяви Грейс.

— Не се и надявай — отвърна Сандра през рамо и излезе.