Харлан Коубън
Само един поглед (3)

Глава 2.

Повечето хора в сайтове за запознанства си търсят приятни срещи.

Ерик Ву си търсеше жертви.

Имаше седем различни електронни пощи, в които се представяше за седем различни лица, и мъже, и жени. Стараеше се да поддържа контакт с по около шест потенциални мишени на всяка поща. Три от електронните пощи бяха за стандартни личности от всяка възраст. Две бяха за неженени над петдесетте. Една беше за гейове. Последната бе за издирване на лесбийки, търсещи сериозни връзки. Ву водеше едновременно по четирийсет-петдесет интернет флиртове със самотни хора. Проучваше ги бавно. Повечето бяха предпазливи, но какво от това. Ерик Ву бе търпелив човек. Обикновено му предоставяха достатъчно подробности за себе си, за да прецени дали да продължи даден контакт или да го прекъсне.

В началото издирваше само жени. Смяташе, че те би трябвало да са най-лесните жертви. Но след като нямаше сексуални щения към тях, установи, че губи неразработен пазар от по-непредпазливи хора. Мъжът например не се страхува от изнасилване. Не се страхува от маниакални преследвачи. Мъжът е по-непредпазлив и това го прави по-уязвим.

Ву търсеше неженени с минимални обвързаности. Ако имаха деца, не бяха подходящи за него. Ако имаха роднини, живеещи наблизо, и те не бяха подходящи. Ако имаха съквартиранти, отговорна работа, твърде много близки приятели — също. Ву взимаше на прицел ергени, но при това без разнородните връзки и познанства, правещи всеки индивид съпричастен към една по-голяма цялост. А в настоящия момент той се нуждаеше от някого, пребиваваш в географска близост до дома на Лосън.

И намери такава жертва в лицето на Фреди Сайкс.

Фреди Сайкс работеше в данъчна фирма в Уолдуик, щат Ню Джърси. Беше на четирийсет и осем. И двамата му родители бяха починали. Не живееше с никого. От флирта им в BiMen.com стана ясно, че Фреди се беше грижил за майка си и никога не бе имал време за сериозна връзка. Когато тя починала преди две години, Фреди наследил къщата им в Хо-хо-къс, намираща се само на три мили от дома на Лосън. Снимката му в интернет показваше закръглен мъж с черна като вакса лъскава коса, сресана с класически алаброс назад. Усмивката му изглеждаше насилена, неестествена, като че ли бе изкривил лице в очакване на юмручен удар.

Фреди беше прекарал последните три седмици във флирт по интернет с някой си Ал Сингър — петдесет и шест годишен пенсионер, бивш изпълнителен директор на „Еххоп“, който бил женен двайсет и две години, преди да признае сам пред себе си, че се интересува от „експериментиране“. Въпросният Ал Сингър още обичат жена си, но тя не могла да разбере нуждата му да бъде и с мъже, и с жени. Ал се интересувал от пътувания из Европа, хубава кухня и гледане на спортни предавания по телевизията. За самоличността си, наречена Сингър, Ву използва една снимка, която беше дръпнал от каталога на YMCA. Неговият Ал Сингър изглеждаше спортен тип, но не красавец. Някой прекалено привлекателен можеше да предизвика подозрение у Фреди. Ву искаше той да си раздвижи въображението. Това беше ключът.

Съседите на Фреди Сайкс бяха предимно млади семейства, които не му обръщаха внимание. Къщата му изглеждаше като всяка друга в квартала. И сега Ву гледаше как вратата на гаража се отваря дистанционно. Гаражът беше пристройка към къщата. Можеш да се качиш и да слезеш от колата, без да те види някой. Идеално.

Ву изчака десет минути и след това натисна звънеца.

— Кой е?

— Доставка за господин Сайкс.

— От кого?

Фреди Сайкс не отвори вратата. Странна работа. Мъжете обикновено отварят. Това е част от тяхната уязвимост, част от причината, поради която те са по-лесна плячка от жените. Прекалената самоувереност. Ву се вгледа в шпионката. Сайкс не би трябвало да изпитва подозрения към двайсет и шест годишен кореец с торбест панталон, нисък и набит в тялото. Той би трябвало да забележи обеците на Ву и вътрешно да възроптае как днешните младежи се обезобразяват. Или може би тъкмо това щеше да го предразположи. Кой знае?

— От „Топфит Чоколейт“ — каза Ву.

— Не, питам кое лице е изпращачът.

Ву се направи, че чете квитанцията отново.

— Господин Сингър.

Това подейства. Резето тракна. Ву хвърли поглед наоколо. Нямаше никого. Фреди Сайкс отвори вратата с усмивка. Ву не се забави нито миг. Пръстите му се изпънаха като харпуни и се устремиха като хищни птици към гърлото на Сайкс. Фреди падна. Ву се метна навътре с неочаквана за телесната му маса бързина. Вмъкна се и затвори вратата.

Фреди Сайкс лежеше по гръб, държейки собственото си гърло. Опитваше се да изкрещи, но успя да изтръгне само жалостиво-квакащи звуци. Ву се наведе и го преобърна по корем. Фреди се опита да се съпротивлява. Ву вдигна ризата на жертвата си. Фреди го ритна. Опитните пръсти на Ву минаха в права линия по гръбнака, докато не напипаха нужното място между четвъртия и петия прешлен. Фреди пак подритна. Използвайки показалеца и палеца си като щикове. Ву ги заби в костта, почти проби кожата.

Фреди застина.

Ву натисна още малко, за да причини разместване на ставните връзки. С пръсти между двата прешлена изведнъж рязко дръпна. Нещо в гръбнака на Фреди изпука.

Той спря да рита.

Изпадна в пълна неподвижност.

Но беше жив. Хубаво. Точно това се искаше. Преди време ги убиваше веднага, но сега вече не то правеше. Жив, Фреди може да се обади на шефа си и да му каже, че иска отпуск. Жив, можеше да му услужи с кода си, ако Ву реши да изтегли пари от банкомат. Жив, може да се обажда при телефонни позвънявания, ако се наложи.

А и докато е жив, Ву няма да се тревожи за миризмата.

* * *

Ву запуши устата на Фреди с кърпа и го остави гол във ваната. Натискът в гръбнака беше извадил от строя двигателните му възможности. Това разместване на прешлените по-скоро блокираше гръбначния стълб, без да го уврежда напълно. Ву огледа резултата от манипулацията си. Фреди повече не би могъл да движи краката си. Делтовидните мускули би трябвало да функционират, но крайниците му бяха извън строя.

На практика Фреди Сайкс беше парализиран.

Държейки го във ваната. Ву много по-лесно можеше да отмие следите в случай на непредвидена ситуация. Очите на Фреди бяха широко отворени. Ву беше виждал този поглед и преди, поглед на човек още жив, но вече унищожен, точно по средата между едното и другото.

Със сигурност не беше необходимо да връзва Фреди.

Ву седна в сумрака и зачака да падне нощта. Затвори очи и започна да превърта мислено назад лентата на спомените си. В Рангун имаше затвори, където изучаваха фрактурите на гръбначния стълб, получавани по време на обесване. Учеха се къде да затягат възела, къде да прилагат натиск, видовете примки и техния ефект. В Северна Корея, в политическия затвор, който бе дом за Ву между тринайсет и осемнайсетгодишната му възраст, експериментите бяха на високо равнище. Враговете на народа се убиваха творчески. Ву довършваше мнозина с голи ръце. Беше заздравил дланите си със саблени удари по камъни. Беше изучил анатомията на човешкото тяло до степен, на която повечето студенти по медицина можеха да завидят. Беше усъвършенствал техниките си, упражнявайки се върху човешки същества.

Точното място между четвъртия и петия прешлен. Там е точката. Малко по-нагоре — и парализираш човек напълно. Това може да доведе до смърт много бързо. Оставяш го не само без крака и ръце, но и вътрешните органи ще престанат да работят. Малко по-надолу — и блокираш само краката. Ръцете ще са все още функциониращи. Ако приложеният натиск е твърде силен, може да прекъснеш гръбначния стълб. Ето в кое се състои прецизността. Да улучиш точното място. А това се постига с практика.

Включи компютъра на Фреди. Трябваше да държи връзка с останалите самотници от списъка си, защото не можеше да знае кога ще възникне нужда от настаняване на ново място. Когато приключи с тях, реши да поспи. Три часа по-късно отвори очи и погледна към Фреди. Очите му със стъклен блясък гледаха нагоре, без да фокусират.

Когато неговата свръзка звънна по клетъчния телефон, беше някъде към десет вечерта.

— Установи ли се? — попита свръзката.

— Да.

— Възникна ситуация.

Ву чакаше.

— Трябва малко да поускорим нещата. Ще има ли трудност в това отношение?

— Не.

— Ще трябва още сега да го пипнем.

— Разполагате ли със сигурно място?

И изслуша координатите на посоченото място.

— Въпроси?

— Няма — каза Ву.

— Ерик?

Ву изчака.

— Благодаря ти.

Ву затвори. Намери ключовете на Хондата на Фреди и потегли с нея.