Харлан Коубън
Само един поглед (55)

Глава 54.

На погребението имаше много хора. Грейс, която обикновено носеше контактни лещи, този ден не си ги сложи, не сложи и очила. Нещата й изглеждаха по-поносими, ако ги виждаше леко в мъгла. Седеше на най-предната скамейка и мислеше за Джак. Не си го представяше в лозята или на плажа. Винаги си го спомняше как взе новородената Емма, големите му ръце и мъничкото съкровище, той сякаш се боеше, че тя може да се счупи, че може да я нарани, как после се обърна към Грейс и я погледна с велико благоговение. Това си спомняше.

Всичко останало, което бе научила за миналото му, й се разми.

Сандра Ковал дойде на погребението. Но остана отзад. Извини се, че баща им не може да присъства. Че е стар и болен. Грейс прояви разбиране. Двете не се прегърнаха. И Скот Дънкан беше на погребението. И Стю Пърлмътър, и Кора… Грейс не се и озърна да види колко хора бяха дошли. Това не я интересуваше. Тя хвана за ръце децата и си проправи път през множеството.

* * *

След две седмици децата пак тръгнаха на училище. Имаха проблеми, разбира се. Чувстваха се тревожно. И това беше нормално, тя го знаеше. Грейс ги водеше на училище и ги чакаше след часовете още преди последния звънец. Децата скърбяха. Тога беше цената, която плащаха, защото бяха имали любящ баща. Щяха винаги да скърбят.

Когато Грейс прочете и вникна в резултатите от аутопсията на Джак, светът не рухна отново пред очите й. Те просто потвърдиха онова, което тя вече знаеше. Джак й беше мъж. Тя го обичаше. Бяха живели заедно тринайсет години. Имаха две деца. И дори да бе крил някакви тайни от нея, има неща, които човек не може да скрие.

Някои неща все пак се виждат.

И Грейс знаеше.

Тя познаваше тялото му. Познаваше кожата му. Познаваше всеки мускул на гърба му. И нямаше нужда да прочете резултатите от аутопсията, за да разбере нещо, което винаги бе знаела.

Джак нямаше белези от сериозна травма.

Което означаваше, че каквото и да бе казал Джими, каквото и да бе признал Гордън Маккензи пред Уейд Лерю, Джак никога не е бил прострелван.

* * *

Грейс първо посети фотоателието и поговори с Джош Бялото мъхче. После отиде до Белминстър, където живееше майката на Шейн Олуърт. След това зарови в юридическите тънкости около фонда на фамилията на Джак. Познаваше един адвокат от Ливингстън, който сега беше спортен агент в Манхатън. Занимаваше се с подобни фондове на състоятелни спортисти. Той прегледа документите и й обясни достъпно съдържанието им.

И след като събра необходимите данни, Грейс посети скъпата си зълва Сандра Ковал в кантората на „Бъртън и Кримстайн“ в Ню Йорк.

* * *

Този път Сандра Ковал не я посрещна във фоайето. Грейс оглеждаше фотогалерията по стените и тъкмо бе спряла пред снимката с Малката Покахонтас, когато се появи жена с етно блузка и я покани да я следва. Тя преведе Грейс по коридора до същата заседателна зала, в която бяха говорили със Сандра първия път — сякаш преди век.

— Госпожа Ковал ще дойде всеки момент.

— Чудесно.

Остана сама. Помещението си беше същото като преди, но сега на заседателната маса пред всеки стол имаше по един клипборд с жълти разчертани листа и химикалка Bic. Тя не седна, а замислено закуцука из залата. Джиесемът й иззвъня. Тя каза нещо кратко и затвори.

— Здравей, Грейс.

Сандра Ковал влетя в залата като вихър. Засили се към малкия хладилник, отвори го и надникна вътре.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не.

С глава в хладилника попита:

— Как са децата?

Грейс не отговори. Сандра Ковал взе минерална вода, отиде до масата и седна.

— Какво те води насам?

Дали първо да опипа почвата, или да подходи ребром? Грейс избра второто.

— Ти не си поела Уейд Лерю като клиент заради мен — подхвана тя без никакви въведения, — а защото си искала да го държиш под око.

Сандра Ковал си наля от перието.

— Хипотетично може да е вярно.

— Хипотетично?

— Да. Хипотетично погледнато, може да съм представлявала Уейд Лерю, за да защитя някой член от семейството. Но дори да е така, трябваше да съм сигурна, че работя за клиента си по възможно най-добрия начин.

— С един куршум два заека?

— Може би.

— А този някой член от семейството не би ли могъл да бъде брат ти?

— Възможно е.

— Възможно е — повтори Грейс. — Но не е станало точно това. Ти не си имала за цел да защитиш брат си.

Погледите им се срещнаха.

— Аз знам — добави Грейс.

— Така ли? Ами разкажи тогава и на мен.

— Тогава си била на колко? Двайсет и седем години? Наскоро завършила юристка и вече адвокат по криминално право.

— Да.

— Била си омъжена, с двегодишна дъщеря, предстояла ти е многообещаваща кариера. И после брат ти е объркал всичко. Ти си била там онази нощ, Сандра. В „Бостън Гардън“. Ти си била другата жена в гримьорната, а не Джери Дънкан.

— Аха — каза безгрижно Сандра. — И откъде разбра?

— Джими Екс каза, че едната жена била червенокоса — това е Шийла Ламбърт. А другата, която подстрекавала Джак, била чернокоса. Джери Дънкан е била руса. Чернокосата си ти, Сандра.

Сандра се изсмя.

— Което доказва какво?

— Само по себе си — нищо. Дори не съм сигурна, че е важно. Джери Дънкан вероятно също е била наоколо. Може би тъкмо тя е отвличала вниманието на Гордън Маккензи, за да можете вие тримата да се промъкнете вътре.

Сандра Ковал махна неопределено с ръка:

— Продължавай, това е интересно.

— Да карам ли към същината?

— Разбира се.

— Според Джими Екс и Гордън Маккензи тогава брат ти е бил прострелян.

— Беше — каза Сандра. — Лежа в болница три седмици.

— Коя болница?

Без никакво колебание, без дори да й мигне окото, Сандра отговори:

— „Мас Дженерал“.

Грейс поклати глава.

Сандра направи гримаса:

— Да не искаш да ми кажеш, че си проверила във всяка болница в Бостън и околностите?

— Не беше необходимо — отвърна Грейс. — Той нямаше никакъв белег.

Мълчание.

— Куршумът оставя белег, Сандра. Брат ти е бил прострелян. Мъжът ми нямаше белег. Съществува само един начин да се получи така. Не съм била омъжена за брат ти.

Сандра Ковал запази мълчание.

— Твоят брат Джон Лосън е бил прострелян. С Шийла Ламбърт сте го измъкнали оттам в последвалото меле. Но раната е била смъртоносна. Поне се надявам да е било така, защото другата възможност ще е ти да си го убила.

— Защо да го убивам?

— Защото, ако го бяхте закарали в болница, там да са длъжни да съобщят за пациент с огнестрелна рана. Ако пък просто бяхте оставили труп на улицата, щеше да се разследва къде и как е бил застрелян. И ти, многообещаващият юрист, си била ужасена. Вероятно и Шийла Ламбърт. Всички тогава бяха полудели от произшествието. Карл Веспа, другите семейства призоваваха по телевизията за жестока разправа. Ако ви бяха пипнали, щяхте да гниете в затвора, че и по-лошо. Ти обади ли се тогава на баща ви? Поиска ли от него съвет как да постъпиш? Или се свърза с някой от твоите клиенти престъпници да ти помогне? Или пък просто се отърва от трупа по свой начин?

Сандра се изхили:

— Имаш въображение, Грейс. Можели сега аз да те попитам нещо?

— Естествено.

— Ако Джон Лосън е умрял преди петнайсет години, тогава за кого си се омъжила?

— Омъжила съм се за Джак Лосън — отвърна Грейс. — Който е всъщност Шейн Олуърт.

Грейс сега си даде сметка, че Ерик Ву не е държал в мазето двама души. А само един. Един, който се беше саможертвал, за да я спаси. Един, който е знаел, че ще умре, и е решил да начегърта по някакъв начин последната си истина.

Сандра Ковал продължи да се усмихва:

— Това е потресаваща теория.

— И лесна за доказване.

Сандра се облегна назад и скръсти ръце:

— Не мога да разбера нещо в твоя сценарий. Защо просто не съм скрила тялото на брат си и да кажа, че е избягал.

— Много хора щяха да задават много въпроси.

— Обаче именно така е станало с Шейн Олуърт и Шийла Ламбърт. Те просто са изчезнали.

— Вярно е. Но може би отговорът е свързан с вашия семеен попечителски фонд.

Лицето на Сандра замръзна:

— С фонда?

— Намерих документите за него в бюрото на Джак и ги занесох при познат юрист. Както се оказва, дядо ви е създал шест фонда. Имал е две деца и четирима внуци. Но да оставим засега парите. Нека говорим за дяловото разпределение. Всички вие сте имали еднакви дялове, като вашия баща е имал четири процента отгоре. По този начин вашата страна от фамилията е запазила контрола върху бизнеса — петдесет и два процента срещу четирийсет и осем. Но — не разбирам от тези неща, така че говоря най-общо — дядото е искал да запази всичко във фамилията. В случай че някой от вас почине преди двайсет и пет годишна възраст, дяловете е трябвало да се преразпределят по равно между останалите живи петима. Ако твоят брат например е умрял в нощта на концерта, това би означавало, че вашата страна на фамилията, ти и баща ви, е нямало вече да имате мажоритарна позиция.

— Ти не си с всичкия си.

— Може би. Но кажи ми, Сандра, какво те накара да постъпиш така? Страхът, че ще те хванат, или тревогата, че ще загубите контрола над фамилния бизнес? Възможно и двете. Така или иначе, ти си увещала Шейн Олуърт да се направи на брат ти. Това е лесно за доказване. Може да се издирят стари снимки. Може да се направи ДНК тест.

Сандра забарабани с пръсти по масата:

— Ако това е вярно, мъжът, когото си обичала, те е лъгал през всичките тези години.

— Формално погледнато, е така — каза Грейс. — Но как успя да го накараш да ти съдейства?

— Това е по-скоро реторичен въпрос, нали така?

— Госпожа Олуърт ми каза, че са били крайно бедни. Поради тази причина неговият брат Пол не е можел да следва. Живеели са буквално в коптор. Предполагам, че ти си прибягнала до заплахи. Щом един член от тяхното семейство е бил замесен в случая, това е щяло да се отрази и на останалите. И той вероятно е приел, че няма друг избор.

— Хайде, хайде, Грейс, нима си мислиш, че бедно момче като Шейн Олуърт е можело да влезе в кожата на брат ми?

— Да не е толкова трудно? Сигурна съм, че ти и баща ти сте положили нужните усилия. Да си смени човек документите не е чак такъв проблем. Разполагали сте с акта за раждане на брат ти и с всичко останало на негово име. Достатъчно е било да заявите, че чантата му е била открадната. Тогава всичко се улеснява. Изкарва му се нова шофьорска книжка, нов паспорт и какво ли не. Намерили сте нов адвокат по попечителски дела в Бостън — моят познат юрист отбеляза смяната на онзи в Лос Анжелис, — някой, който не е знаел как е изглеждал Джон Лосън. Ти, баща ти и Шейн сте отишли заедно в кантората му с новите документи за самоличност — кой би се усъмнил? След това Шейн заминава отвъд океана. И правите играта с името Джак като умалително от Джон.

— Това ли е мястото, където трябва да рухна и да си призная всичко?

— Ти ли? Надали. Но все пак знаеш, че това е положението. Лесно може да се докаже, че не твоят брат е бил мой съпруг.

Сандра Ковал помълча. После каза по-бавно и премерено:

— Дори да е вярно. Не съм сигурна, че тук има някакво престъпление.

— Как така?

— Нека приемем — все така хипотетично, — че си права. Нека предположим, че съм накарала мъжа ти да се преструва на мой брат. Минали са петнайсет години. Изтекла е давност. Братовчедите ми може да се опитат да оспорят позицията ми във фонда, но все пак ще гледат да избягнат скандала. Ще се споразумеем. И дори да беше истина това, което казваш, едва ли може да се говори за някакво велико престъпление. Ако съм била на онзи концерт, кой може да ме обвини, че в бъркотията съм се изплашила?

— Аз не бих те обвинила — каза меко Грейс.

— Ето, виждаш ли?

— В началото не си направила нищо нередно. Отишла си на този концерт, за да търсиш справедливост за брат си. Изправила си се срещу човек, откраднал авторството на песен, написана от брат ти и негов приятел. Това не е престъпление. Играта загрубява. Брат ти умира. Не си можела да го върнеш по никакъв начин. И си направила така, както си сметнала за най-добре. Просто по този начин са се обърнали нещата.

Сандра Ковал разплете ръце:

— И какво искаш в крайна сметка, Грейс?

— Отговори.

— Както виждам, сама си намерила повечето от тях — и вдигна палец: — Говорим за хипотези, разбира се.

— Искам и справедливост.

— Каква справедливост? Нали казваш, че случилото се е разбираемо.

— Тази част — да. Ако всичко свършваше дотук, вероятно сега щях да си тръгна. Но не е така.

Сандра Ковал я изчака да продължи.

— Шийла Ламбърт също е била уплашена. Тя е разбрала, че е най-добре за нея да си смени името и да изчезне. Всички сте се споразумели да се разпръснете и да си мълчите. Само Джери Дънкан е останала. Първоначално всичко е било наред. Но малко по-късно тя открива, че е бременна.

Сандра затвори очи.

— Когато е приел да бъде Джон Лосън. Шейн — тоест моят Джак — е трябвало да скъса всичките си връзки и да изчезне отвъд океана. Джери Дънкан губи следите му. Но след около месен разбира, че е бременна. Не открива бащата. И идва при теб. Иска да обърне страницата и да започне на чисто с раждането на бебето. А ти познаваш мъжа ми. Той никога не би я зарязал, ако тя би избрала да роди детето. Може би и той е щял да поиска да започне на чисто. И тогава какво щеше да се случи с теб, Сандра? — Грейс погледна ръцете й на масата — те трепереха. — Става наложително да затвориш устата на Джери. Ти си адвокат по криминални дела. Защитавала си престъпници. И един от тях те е свързал с наемния убиец Монте Сканлън.

— Не можеш да докажеш нищо — вметна Сандра.

— Годините минават — продължи Грейс. — Моят съпруг сега е Джак Лосън. — Спомни си думите на Веспа, че Джак я е издирвал целенасочено. Тук нещо не пасваше. — Вече имаме деца. Казвам на Джак, че искам да се върнем в Щатите. Той не иска. Аз настоявам. Сега съм наясно, че е било грешка от моя страна. По-добре да ми беше признал истината.

— И как щеше да реагираш. Грейс?

Грейс се замисли.

— Не знам.

Сандра Ковал се усмихна:

— Нито пък той е знаел.

Има нещо вярно, каза си Грейс, но сега не беше време за размишления по темата, така че тя продължи нататък:

— В края на краищата се преместихме в Ню Йорк. Но не знам какво всъщност стана оттук нататък, така че ти, Сандра, ще ми помогнеш да си го доизясня. Предполагам, че във връзка с годишнината и с освобождаването на Уейд Лерю някой — Шийла Ламбърт или дори Джак — е сметнал, че е време истината да излезе наяве. А може би и двамата са решили да си облекчат съвестта, не знам. За теб това е било неприемливо, разбира се. Защото за тях е можело да има опрощение, за теб — не. Все пак си замесена в убийството на Джери Дънкан.

— Пак питам: къде са ти доказателствата?

— И дотам ще стигнем — отвърна Грейс. — Ти ме излъга още от началото, но ми каза истината за едно нещо.

— Тъй ли? — вметна саркастично Сандра. — И то е?

— Когато Джак вижда в кухнята старата снимка, той проверява в интернет за Джери Дънкан. Открива, че тя е загинала в пожар. Но се усъмнява това да е нещастен случай. И ти се обажда. Това е деветминутният разговор. Ти си се обезпокоила, че той ще се срине и ще проговори, и си решила да действаш първа. Казала си му, че е по-добре да се обясните очи в очи, а не по телефона. Определила си му среща на Нюйоркската магистрала. После си се свързала с Лерю и си му казала, че това е идеалният случай за отмъщение. Смятала си, че Лерю ще накара Ву веднага да убие Джак, а не само да го отвлече.

— Не съм длъжна да слушам това.

Но Грейс не се смути.

— Голямата ми грешка бе, че ти показах фотографията. Джак не знаеше, че съм направила копие от нея. И изведнъж излиза на бял свят снимка на мъртвия ти брат, който е с ново превъплъщение. Значи трябва и на мен да ми затвориш устата. Затова пращаш онзи тип с кутията за закуски на дъщеря ми, за да ме стресне. Но аз не си взех бележка. И ти пусна в действие Ву. Той е трябвало да разбере какво знам и после да ме убие.

— Добре, достатъчно — Сандра Ковал се изправи. — Напусни кантората.

— Няма ли какво да добавиш?

— Не чух доказателствата.

— Нямам. Но може ти да си признаеш.

Сандра се изсмя.

— Нямаш нищо черно на бяло. Не съм казала или направила каквото и да било, което да ме инкриминира.

— Погледни през прозореца, Сандра.

— Какво?

— През прозореца. Погледни. Ела да ти покажа.

Грейс докуцука до големия панорамен прозорец и посочи надолу. Сандра Ковал се приближи предпазливо, като че очакваше Грейс да я блъсне навън. Но не. Нищо подобно.

Щом погледна надолу, тя само ахна. На тротоара под тях като два лъва крачеха напред-назад Карл Веспа и Крам. Грейс се обърна и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита Сандра.

— О — каза Грейс. И написа нещо на едно листче. — Това е телефонният номер на капитан Пърлмътър. Сама избирай. Можеш да му се обадиш и той да те изведе оттук. Или си пробвай късмета да излезеш сама.

Остави листчето на заседателната маса и си тръгна, без да я погледне.