Харлан Коубън
Само един поглед (39)

Глава 38.

Заплахата, отправена в супермаркета, не свърши работа.

Което не изненада Ву. Той бе израснал в среда, за която бяха характерни властта на мъжа и подчинението на жената, но винаги му се беше струвало, че това е по-скоро илюзия, отколкото истина. Жените бяха по-силните. По-непредсказуемите. Издържаха повече и на физическо страдание — знаеше го от личен опит. Когато се наложеше да защитят близките си, нямаха милост. Мъжете се саможертват било от мачизъм, било от глупост, било от сляпа вяра, че ще победят. Жените се саможертват без самозаблуди.

Той не бе съгласен с идеята за отправяне на заплаха. Заплахите създават врагове и несигурност. Да се елиминира Грейс Лосън по-рано нямаше да е проблем. Да се елиминира сега щеше да е вече рисковано.

Налагаше се да се върне и да вземе нещата в свои ръце.

Сега се намираше в банята на Биатрис Смит и връщаше естествения цвят на косата си. Иначе обикновено я изрусяваше. И го правеше по две причини. Първата и основна причина беше, че се харесваше така. Може би беше суетност, но като се гледаше в огледалото, намираше, че му отива русата коса, сресана с гел да стърчи. Втора причина: фрапантният жълт цвят биеше на очи и се запомняше. Като върнеше на косата си естествения азиатски черен цвят, като сменеше хипарския стил на обличане с по-консервативно облекло и си сложеше очилата с метални рамки, ставаше напълно неузнаваем.

След това вдигна Джак Лосън и го замъкна в мазето. Лосън не се съпротивляваше, а и беше в полусъзнание. Не изглеждаше добре. Вероятно бе рухнал и психически. Скоро с него щеше да е свършено.

Мазето беше неизмазано и влажно. Ву си спомни, че последния път бе пребивавал на подобно място в Сан Матео, Калифорния. Тогава дадените му инструкции бяха специфични. Платиха му да измъчва един човек точно осем часа — защо осем, така и не разбра — и после да му счупи ръцете и краката. Ву така нагласи счупените кости, че нащърбените им краища да бъдат в непосредствена близост до нервните окончания или до кожата. При това положение дори и най-леко размърдване на жертвата щеше да му причинява непоносима болка. После заключи мазето, човекът остана вътре. Проверяваше го веднъж на ден. Човекът му се молеше, но Ву само го гледаше мълчаливо. След осем дни нещастникът умря от изтощение.

Ву закопча Лосън за една от тръбите. Прекара ръцете му зад една от опорните колони, сложи му белезници и отново му запуши устата.

— Трябваше да прибереш всякакви копия на онази фотография — му прошепна.

Джак Лосън завъртя очи.

— А сега се налага да посетя жена ти — все така шепнешком добави Ву.

Погледите им се срещнаха. След секунда Лосън като че ли се съживи. Той започна да се мята. Ву го погледа. Да, добър тест. Лосън се дърпаше като уловена риба. Напусто.

Ву го изостави да се бори с оковите си, за да се захване с Грейс Лосън.