Владимир Войнович
Москва 2042 (77)

Тайната вечеря

Вървяхме по смълчаните улички, обикаляхме в кръг, минавахме през дворове и безистени, на два пъти пресичахме на бегом широки булеварди, минахме през някакъв тайнствен безмълвен парк и пак се запрокрадвахме по обиколни пътища, като се прилепвахме към стените на сградите и избягвахме срещите с патрулите и случайните минувачи. Случайни минувачи впрочем, както вече бях разбрал, в този град нямаше.

Когато стигнахме втори парк и спряхме да си поемем дъх, попитах Охламонов къде отиваме.

— При приятели — отговори той късо и после продължихме.

Облачната покривка вече беше разкъсана на парцали, но самолетите все още ръмжаха и злобно преследваха отделни струпвания светеща пара.

Сред цялото това безобразие срамежливо стърчеше оголеният сърп на младата месечина.

След пет-шест минути минахме покрай ниска постройка и спряхме до някакви храсталаци.

— Сега ме слушайте внимателно — зашепна Охламонов. — Ще пропълзим под храстите и ще стигнем до една дупка в оградата. През нея се излиза на една широка улица. Първо ще мина аз и ще претичам през нея. Вие ще изчакате малко. Ако ми се случи нещо, ще викам: „Помощ!“ Тогава вие оставате в храстите и някой от нашите ще дойде да ви вземе. Може дори да се окаже, че го познавате. Ако не ме чуете да викам, след две минутки се измъквате през дупката и също тичате право към големия блок отсреща. Влизате в най-левия вход, затваряте вратата и слизате в мазето. И внимавайте, там е тъмно. Докато слизате, се дръжте за перилата.

Тази част от операцията мина успешно и след няколко минути Охламонов ме влачеше за ръка из тъмните лабиринти на мазето. После почука, някаква врата се отвори, затвори се, отвори се втора и видях компания младежи и от двата пола, които на светлината на газеничета пируваха под голям портрет на… Сим Симич.

— Господа! — викна Охламонов и след тишината навън гласът му прозвуча оглушително. — Вижте кого съм ви довел! Нашият Класик! Налейте му веднага!

Младите хора веднага наскачаха; всички държаха пластмасови чаши. Някаква девойка с дълга до петите черна рокля от боядисано зебло дотича при мен с чаша, налята до ръба.

— Нали ще пийнете с нас?

— А вие кои сте? — попитах недоверчиво и взех чашата.

— Нима не разбрахте вече, Виталий Никитич? — усмихна се Охламонов. — Ние сме ваши единомишленици. Ние сме симити.

Всички присъстващи ме гледаха с любопитство. Някъде зад последната маса, в най-далечния ъгъл, мернах ръбестото чело на Дзержин.

— Драги комсъри — казах и се огледах къде да оставя чашата. — Много добре сте разработили гнъсната си провокация, но няма да се хвана. Аз не съм симит. В миналия си живот познавах много хора, познавах и Сим Симич Карнавалов. Но никога не съм бил негов привърженик, никога не съм споделял убежденията му и няма да ме измамите толкова лесно.

И като казах това, внезапно чисто автоматично, без изобщо да го замислям, обърнах чашата на екс и направо се оцъклих.

Много неща съм пил — и денатуриран спирт, и политура, и спирачна течност за самолети, но такава гадост не бях пробвал.

— Ура за Класик! — викна Охламонов.

— Ура! — завикаха всички.

— Между другото — казах, — не аз съм се нарекъл така. Вие ми измислихте това тъпо име, аз изобщо не претендирам за него.

— За скромността на нашия Класик — ура! — пак викна Охламонов.

— Слава на Сим! — изкрещя някой.

— Да живее симодържавието!

Глупци, помислих си, какви глупци. Нима наистина си мислеха, че могат да измамят човек с моя опит?

— Дзержин Гаврилович! — викнах. — Защо се криеш в ъгъла?

— Не се крия — отговори Дзержин и тръгна към мен. — Радвам се, че дойде, драги ми. Още от самото начало знаех, че си наш и че ще ни помогнеш… Я дайте на Класик още една чаша!

Същата девойка в черно ми поднесе още една чаша. Взех я. Нямаше какво да губя.

— Значи — каза Дзержин, като пристъпи към мен — няма никаква провокация. Можеш да ни вярваш, можеш и да не ни вярваш, но няма от какво да се страхуваш. Така или иначе си осъден на забвение от Върховния петоъгълник. Дори да се окажем провокатори, все едно не можем да измислим нещо по-лошо. Така че довери ни се, дай да пием и после ще си поговорим.