Владимир Войнович
Москва 2042 (41)

Августовската революция

От онова, което научавам от Искра, от телевизията или от вестниците, е трудно да се изгради някаква пълна представа кога точно е избухнала Августовската революция и коя точно е била причината й, но от откъслечните сведения, с които успях в крайна сметка да се сдобия, разбрах следното: Преди революцията Москореп изобщо не е съществувала и Съветският съюз е бил управляван от престарели дъртаци. Те, разбира се, не били открай време чак толкова престарели. Вземали властта обикновено все още здрави и пълни със сили. И всеки път почвали да подмладяват кадрите. Докато ги подмладявали обаче, обикновено успявали да остареят и помъдрели от възрастта, стигали до заключението, че най-прогресивната форма на управление е маразматичната. И се вкопчвали в постовете си и ги държали до смърт. Новото поколение управници пак почвало да подмладява кадрите и пак не успявало. Благодарение на добрите условия на живот и успехите на медицината всяко следващо поколение вождове било по-старо от предишното. Стигнало се дотам, че от дванайсетимата последни членове на Политбюро седмина довършвали дейността си в състояние на пълен маразъм, двама се придвижвали с инвалидни колички, един бил изцяло парализиран, един глух като пън, а най-главният управлявал останалите вече шеста година в коматозно състояние.

И точно тогава Гениалисимусът провел революцията, която се явила резултат от така наречения „заговор на сърдитите генерали от КГБ“.

Много се интересувах от подробностите, но Искрина, както разбрах, не я биваше много в историята, понеже беше посветила времето си почти изцяло на изучаването на предварителния език.

За онези времена тя бе слушала само от баба си, която й разправяла, че генералите до един били млади, енергични — и всичките хубавци. Че като дошли на власт, те решили незабавно да ликвидират безстопанствеността, бюрократизма, корупцията, кражбите, връзкарството, деребейството, култовщината, празнословията, славословията, празнодумството, волнодумството, парадността, пиянството, нехайството и немарливостта, започнали да затягат трудовата дисциплина и да се борят за преизпълняване на производствените планове. Били невероятно енергични, срещали се с масите, държали речи, но най-много се трудел самият Гениалисимус. Той пътувал из цялата страна и призовавал да се увеличи нефтодобивът, стоманодобивът и памукодобивът, проучвал проблемите на яйце- и овцевъдството. И понеже страната е огромна и човек не може да бъде навсякъде, той решил да се възползва от най-новите постижения на техниката и започнал да прави редовни инспекционни обиколки с космически апарат. И наблюдавал отгоре придвижването на войските, работата в кариерите и откритите мини, дърводобива и строителството на отделните обекти. Вниквал във всичко. Понякога дори, като забележел, че някъде работниците почиват прекалено дълго уж за по цигара, пращал заповед направо от космоса: началникът на този и този обект да се уволни, да се понижи или направо да се даде на съда. Или пък като видел например някой автомобил да кара с превишена скорост или да предприема неправилно изпреварване, записвал номера и съобщавал на контролните органи.

— Занимавал се е с такива дреболии? — попитах Искрина.

— Защо да са дреболии? — недоволно възрази тя. — Той се е занимавал с всичко. Не забравяй, че по негова идея и под Негово ръководство сме построили комунизма. При това само за една година след Августовската революция. Тези космически инспекции се оказали толкова ефективни, че накрая било взето решение Гениалисимусът да остане в космоса завинаги и властта да се раздели на небесна и земна. Гениалисимусът осъществява отгоре общото ръководство, а със земните задачи се занимава Върховният петоъгълник и Редакционната комисия.