Владимир Войнович
Москва 2042 (43)

Комуняните

На другия ден Искрина ми съобщи още нещо потресаващо. Оказа се, че в Москореп не само че няма смъртно наказание, но дори смъртността сред редовите комуняни на практика е ликвидирана.

— Как така? — не повярвах. — Да не искаш да кажеш, че комунянските учени са изобретили еликсира на живота!

Този въпрос малко я смути. Тя поусуква малко, после каза, че да, с еликсира също били постигнати определени успехи, но ликвидирането на смъртността било постигнато по по-сигурен и икономичен начин. Просто тежко болните, а също така пенсионерите и инвалидите, ако, разбира се, не били членове на Редакционната комисия или на Върховния петоъгълник, се изселвали в Първи кръг и свършвали живота си там. А тук оставали само редки случаи на смърт при злополука и съответно от инфаркти и инсулти. Впрочем и тези случаи били единични, тъй като хората със сърдечносъдови заболявания също своевременно се извеждали извън Москореп, а пък ако някой припаднел или имал апандисит, бърза помощ пак го карала там.

— Значи в Москореп изобщо няма сърдечноболни, хипертоници, инвалиди и старци? — попитах.

— Точно така — потвърди тя. — Освен това нямаме кучета, котки, хамстери, костенурки и всякакви други непродуктивни животни. Навремето хората са ги отглеждали и това е било много глупаво. Защото от тези животни няма никаква полза, а пък потребяват първичен продукт.

— Значи сте ги унищожили?

— Е, защо говориш така? — възмути се тя. — Защо да сме ги унищожили? Те също са експулсирани в Първи кръг.

— Експулсирали сте хамстерите и костенурките? А там какво са направили с тях?

— Не знам — неохотно призна тя. — Може би са ги изяли. Понеже, разбираш ли, нашето население е удовлетворено изцяло с първичен продукт, а при тях има дефицит.