Владимир Войнович
Москва 2042 (42)

Построяването на комунизма

От Искрина научих и че върху програмата за построяване на комунизма в един отделно взет град се трудили не само московчани, но и трудещите се на целия Съветски съюз. С тяхна помощ били издигнати нови сгради и столицата цяла година се запасявала с всичко необходимо. От цялата страна се стичали продоволствени запаси и стоки от леката промишленост.

Били поканени чужди специалисти, включително немски колбасари, швейцарски сиренари и френски моделиери.

Още много преди обявяването на комунизма в московските складове били доставени запаси пепси-кола, най-различни видове италианска пица, американски хамбургери, дъвки, специално поръчани на Запад джинси, фланелки с надпис „I Love Communism“ и изработена в Германия двупластова тоалетна хартия — и на цветчета, и релефна.

Едновременно с това били взети мерки Москва да се изолира от пристигащите от Първия кръг на враждебността, особено от жителите на Калининска, Ярославска, Костромска, Рязанска, Тулска и Калужка област, които под предлог посещение на забележителностите и музеите на столицата в края на всяка седмица предприемали срещу Москва хищнически набези, като опразвали магазините, предназначени за снабдяване на московчани, до шушка. За да ги лиши от предлог за посещения, правителството изнесло извън московска територия Постоянната изложба на постиженията на народното стопанство, Третяковската галерия, кремълската Оръжейна палата, музея за изобразителни изкуства „Пушкин“ и музея на Лев Толстой (днес Музей на предварителната литература). Същото било направено и с гарите, на които дотогава жителите на отдалечени от Москва райони трябвало да се прехвърлят на други влакове. Работниците от Люберецкия комбинат за железобетонни изделия започнали производството на шестметрови елементи за ограда около Москва. Колективът на ленинградския Кировски завод произвел за същата цел толкова бодлива тел, че с нея земното кълбо можело да се омотае четири пъти. Трудещите се от Германската демократична република (Втори кръг на враждебност) споделили опита си в минирането и в разставянето на автоматични стрелящи установки, усъвършенствани до такава степен, че избивали дори случайно прелитащите над оградата врабчета.

Освен това бил проведен качествен подбор на хората. Месец преди настъпването на комунизма от Москва били изселени асоциалните елементи, включително алкохолиците, хулиганите, тунеядците, евреите, дисидентите, инвалидите и пенсионерите. Студентите били пратени на далечни бригади, а учениците — в пионерски лагери.

В деня на обявяването на комунизма всички магазини се пръскали от най-различни стоки и храни.

От разказите на баба си Искрина помнеше, че в първия ден на комунизма дори най-съзнателните трудещи се проявили абсолютна несъзнателност и въпреки че денят бил работен, не отишли на работа, а хукнали по магазините да грабят каквото им падне без оглед на потребностите си.

Тълпите били ужасни и в резултат само в смоленския гастроном били стъпкани четиринайсет души — починали на място, а в елисеевския магазин изпотрошили всички витрини, преобърнали всички щандове и извадили окото на управителя.

Най-голямото нещастие се случило в ГУМ, където под напора на тълпата перилата на мостчето на третия етаж се откъртили и хората падали отгоре, като убивали и онези, върху които падали, и себе си.

За възстановяване на реда комунистическите власти били принудени да повикат армията. В Москва влезли танковете на гвардейските Кантемировска и Таманска дивизия и за три дни било обявено военно положение.

След това към населението на Москореп се обърнал лично Гениалисимусът. Казал, че при въвеждането на комунистически ред в републиката били допуснати отделни недоглеждания, пропуски и грешки. Подложил на решителна критика и осмял волунтаристите, които решили ей така, без никаква подготовка, да въведат дивашки комунизъм. Казал, че след като хората не могат самички трезво да преценяват потребностите си, последните вече ще се определят от Върховния и от местните петоъгълници, но и че дори ограничените потребности няма да могат да се удовлетворяват, ако не се въведат строги икономии на първичния продукт и пълна преработка на вторичния.

Попитах Искрина защо никой не иска от нас да предаваме вторичния си продукт. Тя каза, че комуняните с повишени потребности са освободени от това задължение, а и канализационната система на хотела била направена така, че да преработва вторичния продукт автоматично.

— Но онези хора — попитах, — виновните за безредиците през първия ден, са били наказани, нали?

— Разбира се! — каза тя. — Председателят на държавния комитет по удовлетворяване на потребностите и началникът на Вътсиг били осъдени и…

— … и разстреляни! — сетих се.

— Какво говориш! — възрази Искрина. — Как така разстреляни? Смъртното наказание в Москореп е отменено за вечни времена. Ние имаме само едно наказание — изгонване в Първи кръг. И те били пратени там.

— Жалко — казах. — Разбирам, че при комунизма отношението към хората трябва да е хуманно, но и хуманизмът си има граници и не бива да се злоупотребява с него.

— Не се вълнувай толкова, глупчо. — Искрина ме погали по главата. — В Първи кръг смъртното наказание не е отменено и никога не е било отменяно.