Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Москва 2042, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Alley (2015 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Владимир Войнович. Москва 2042
Руска. Първо издание
Преводач: Иван Тотоманов
Редактор: Ангелина Борисова
Художник: Владимир Марков
ИК „Анимар“, София, 2003
ISBN: 954-91332-7-3
© Ardis Publishers, 2901 Heatherway;
Ann Arbor, Michigan 48104
Предпечат и корица: Владимир Марков
Формат 60/90/16 Печатни коли 27,5
История
- — Добавяне
Москореп
Обикновено Искрина говори с мен на предварителния език, който е учила не от художествената литература, а от уводните статии на „Правда“ от предкомунистическия период. Трябва да призная, че този език не ми е съвсем ясен. Затова винаги й предлагам да говори на комунистически, в който вече отбелязвам известен напредък.
За ученето на езика много ми помага телевизията. Тук впрочем тя е само кабелна. Мислех си, че това е направено за по-добро качество, но истинската причина се оказа много по-сериозна. Въпросът беше, че още преди Августовската революция американците внедрили спътниковата телевизия и съветските телевизори можели да хващат техните програми…
— Но с въвеждането на кабелна телевизия тази идеологическа диверсия е била спряна, нали? — сетих се аз.
— Не съвсем — усмихна се Искрина. — Те разработиха нова провокация и с помощта на разположена на Луната лазерна апаратура понякога показват упадъчните си филми направо на небето, като използват вместо екран облачната покривка.
— Как така? — не повярвах. — Нима това е възможно?
— За съжаление е възможно — каза Искрина. — Ние, разбира се, се борим с това. Дългите козирки на шапките например бяха препоръчани от органите на БЕЗО, та хората да бъдат защитени от облъчване. Някои несъзнателни индивиди обаче се опитват да надничат изпод тях. И се налага да се борим и по други начини.
— А, ясно — казах. — Който много си извива врата, та да гледа изпод козирката, накрая му го извиват. — И показах с ръце как точно.
— Колко си изостанал! — Искрина чак плесна с ръце. — Нашето общество е хуманно, такива неща не се правят. Просто разпръсват облаците. Вярно, това се отразява отрицателно на климата и реколтата, но за нас на първо място е идеологическата борба, а добивите — на второ.
— Това го разбирам. И по мое време беше така.
Все пак е много добре, че Искрина е с мен. Благодарение на нея вече знам, че на кръгове е разделен не само външният свят, но и територията на самата Москореп — на три кръга на комунизма, които заради съответното съкращение — КК, комуняните разговорно наричат къки. Първата къка е разположена в пределите на бившето Булварное колцо, втората — в тези на бившето Садовое, а в третата влиза цялото пространство между Садовое колцо и бившия Московски околовръстен път, който сега се нарича Магистрала на славата.
Макар да няма съвсем ясно разграничение, може да се каже, че комуняните с повишени потребности като цяло са съсредоточени в Първата къка, а тези с общи потребности — във Втората. В Третата къка живеят предимно комуняни със самоудовлетворяващи се потребности. Тук, на периферията на Москореп, се допускат изключително смели икономически експерименти. На комуняните от Третата къка е разрешено да гледат по балконите зеленчуци и дребни продуктивни животни: прасета, кози и овце. Ако експериментите се отчетат като сполучливи, възможно е положителният опит на периферийните комуняни да бъде разпространен и в централните къки.