Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Москва 2042, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Alley (2015 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
NomaD (2015 г.)

Издание:

Владимир Войнович. Москва 2042

Руска. Първо издание

Преводач: Иван Тотоманов

Редактор: Ангелина Борисова

Художник: Владимир Марков

ИК „Анимар“, София, 2003

ISBN: 954-91332-7-3

 

© Ardis Publishers, 2901 Heatherway;

Ann Arbor, Michigan 48104

 

Предпечат и корица: Владимир Марков

 

Формат 60/90/16 Печатни коли 27,5

История

  1. — Добавяне

Москореп

Обикновено Искрина говори с мен на предварителния език, който е учила не от художествената литература, а от уводните статии на „Правда“ от предкомунистическия период. Трябва да призная, че този език не ми е съвсем ясен. Затова винаги й предлагам да говори на комунистически, в който вече отбелязвам известен напредък.

За ученето на езика много ми помага телевизията. Тук впрочем тя е само кабелна. Мислех си, че това е направено за по-добро качество, но истинската причина се оказа много по-сериозна. Въпросът беше, че още преди Августовската революция американците внедрили спътниковата телевизия и съветските телевизори можели да хващат техните програми…

— Но с въвеждането на кабелна телевизия тази идеологическа диверсия е била спряна, нали? — сетих се аз.

— Не съвсем — усмихна се Искрина. — Те разработиха нова провокация и с помощта на разположена на Луната лазерна апаратура понякога показват упадъчните си филми направо на небето, като използват вместо екран облачната покривка.

— Как така? — не повярвах. — Нима това е възможно?

— За съжаление е възможно — каза Искрина. — Ние, разбира се, се борим с това. Дългите козирки на шапките например бяха препоръчани от органите на БЕЗО, та хората да бъдат защитени от облъчване. Някои несъзнателни индивиди обаче се опитват да надничат изпод тях. И се налага да се борим и по други начини.

— А, ясно — казах. — Който много си извива врата, та да гледа изпод козирката, накрая му го извиват. — И показах с ръце как точно.

— Колко си изостанал! — Искрина чак плесна с ръце. — Нашето общество е хуманно, такива неща не се правят. Просто разпръсват облаците. Вярно, това се отразява отрицателно на климата и реколтата, но за нас на първо място е идеологическата борба, а добивите — на второ.

— Това го разбирам. И по мое време беше така.

Все пак е много добре, че Искрина е с мен. Благодарение на нея вече знам, че на кръгове е разделен не само външният свят, но и територията на самата Москореп — на три кръга на комунизма, които заради съответното съкращение — КК, комуняните разговорно наричат къки. Първата къка е разположена в пределите на бившето Булварное колцо, втората — в тези на бившето Садовое, а в третата влиза цялото пространство между Садовое колцо и бившия Московски околовръстен път, който сега се нарича Магистрала на славата.

Макар да няма съвсем ясно разграничение, може да се каже, че комуняните с повишени потребности като цяло са съсредоточени в Първата къка, а тези с общи потребности — във Втората. В Третата къка живеят предимно комуняни със самоудовлетворяващи се потребности. Тук, на периферията на Москореп, се допускат изключително смели икономически експерименти. На комуняните от Третата къка е разрешено да гледат по балконите зеленчуци и дребни продуктивни животни: прасета, кози и овце. Ако експериментите се отчетат като сполучливи, възможно е положителният опит на периферийните комуняни да бъде разпространен и в централните къки.