Владимир Войнович
Москва 2042 (14)

Лирично отклонение за брадата

У него най-много ме стъписваше пълната липса на каквато и да било суетност и стремеж да публикува, да се прочуе, да получава хонорари, да живее в хубаво жилище, да яде и да се облича по-добре. И затова впоследствие, когато Симич, вече на прага на славата, почна да обръща внимание на външността си и даже си пусна брада, много се учудих. Брадата изобщо не му отиваше и дори противоречеше на вътрешния му облик. Но после трябваше да призная, че и в този случай той съвсем точно знаеше какво прави. Знаеше кога да е с брада и кога — не. Ако си беше пуснал брада, докато беше огняр, та ако ще до кръста, тя едва ли щеше да му донесе някаква полза. В краен случай жителите на Бескудниково щяха да го обявят за местния луд. Заради подобна репутация той в никакъв случай не би се примирил с неудобствата, свързани с една брада, още повече като се има предвид тогавашната му работа, при която брадата би била крайно пожароопасна. Но когато дойде славата, а с нея и тълпите поклонници и журналисти, когато дойде времето на снимките по кориците и на телевизионните интервюта, тогава брадата си дойде на мястото. Размножена от милиони телевизионни екрани, тя правеше неотразимо впечатление.

За брадата аз всъщност имам цяло изследване и всеки, който иска, може да го прочете в почти всяка библиотека по света. Но за онези, които ги мързи да ходят по библиотеки, ще обясня накратко, че според моите основателни убеждения брадата играе много важна роля при разпространението на напредничавите идеи и учения и обайването на умовете. Според мен марксизмът никога е нямало да покори масите, ако навремето Маркс е бил обръснат, та ако ще би и насила. Ленин, Кастро и Хомейни нямаше да могат да вдигнат революции, ако са били голобради. Вярно, в някои отделно взети страни властта и съответните територии са били завземани понякога от само мустакати или дори безмустакати. Но нито един безбрад досега не е бил провъзгласяван за пророк.

Тук трябва да отбележа, че брадите биват различни. За да изпъква, брадатият трябва да избягва и най-малкия намек за подражание. Никога не бива да се пуска брада, която може да се нарече Марксова, ленинска, хошиминска или толстоевска. В такъв случай може да ви причислят не към пророците, а само към последователите. Сим Симич добре разбираше тези неща, но не можа да намери оптималното решение веднага. Отначало попрекали и си пусна толкова дълга брада, че като ходеше, особено когато бързаше, си я настъпваше. Това беше и неудобно, и безсмислено, понеже на снимките в едър план брадата не влизаше в кадър. Наложи се да я подреже и оттогава за истински карнаваловска се приема брадата, която съвсем леко покрива коленете.

Може да попитате не отделям ли прекалено голямо внимание на брадата. Нали какъвто и идиот да е един пророк, главното у него не е външността, а мислите и идеите му. Това е обща заблуда, която от години — неуспешно обаче — се мъча да разоблича. Мислите и идеите на пророците са второстепенни. На първо място пророкът въздейства не върху мозъка, а на хормоналната сфера и точно затова му трябва брада и съответстващите й жестове и гримаси. Възбудената сексуално тълпа погрешно приема, че е усвоила идеите, заради които трябва да срива черкви, да копае канали и да унищожава себеподобните си. Интересен е фактът, че макар да освобождават сексуалната енергия на масите, самите пророци много често са импотентни и говорят с тънки женски гласове. За Симич впрочем това твърдение е валидно само отчасти. Вярно, гласът му е тънък, но всичко останало, както съм чувал, си му е наред — и именно това, доколкото противоречи на концепцията ми, ми пречеше да го призная за истински пророк.