Владимир Войнович
Москва 2042 (51)

Дзержин

Стояхме и мълчахме. Гледах голите жици, стърчащи от стената, и изведнъж забелязах, че точно под тях с доста големи букви е написана онази къса дума, която вече бях срещал: СИМ.

Попитах Сиромахин какво означава тази дума. Той се подсмихна и на свой ред ме попита какво мисля аз по този повод. Казах, че не знам. Че срещам тази дума вече на няколко пъти, понякога на най-неподходящи места.

— А по-рано никога ли не сте я срещали? — попита Дзержин с някакво спотаено лукавство.

— Срещал съм я — казах. — Познавах един писател. Той се казваше така — Сим. Но доколкото разбирам, тази дума — посочих стената — няма никакво отношение към него.

— А защо мислите, че няма?

— Защото никой тук не познава този писател.

— Така ли мислите? — Дзержин ме гледаше все със същата странна усмивка. — А какво ще кажете, ако разберете, че е точно обратното, че този ваш Сим всички го познават, че мнозина дори се прекланят пред него и че онези хора, които наричаме симити, са негови привърженици? Какво ще кажете, а? — повтори той настойчиво.

— Ще кажа, че това са глупости. Сим Симич Карнавалов е живял през миналия век.

— Да де — каза Сиромахин замислено. — Маркс пък е живял през по-миналия, но още има останали марксисти.

И при тези думи сви устни и направи такава гримаса, все едно искаше да покаже, че не точно е недоволен, но е учуден от толкова продължителното оцеляване на марксистите.

Мен обаче жизнеността на марксизма изобщо не ме учуди. Учуди ме нещо съвсем друго.

— Извинете — казах на Сиромахин. — Май не ви разбрах. Искате да кажете, че в Москореп има много привърженици на Сим Симич Карнавалов?

— И не само в Москореп, а и в Първи кръг — каза Дзержин Гаврилович. — И ще ви кажа, че симитите са много повече от марксистите. И не само много повече — почти всички хора, които виждате, всъщност са тайни симити.

— А какви са те всъщност? — попитах.

— Стига да ви е интересно — каза Дзержин, — мога да ви разкажа накратко.

Разбира се, че ми беше интересно, и ето какво научих от Дзержин Гаврилович.

Движението на симитите се заражда още приживе на Сим Симич (и на мен). Тогава впрочем това още не е движение, а многобройна, но нееднородна тълпа поклонници. След това се сформира малък кръжец гимназисти, които създават нелегална организация и я наричат СИМ. По време на следствието те отричат каквато и да било връзка на името на организацията си с името на Карнавалов и твърдят, че съкращението СИМ се разшифрова като Съюз на истинските монархисти. При обиските обаче от почти всички членове на организацията са иззети отделни канари от „Голямата зона“, а от един дори неговата собствена работа — структурно-лингвистичен анализ на „ПА“. Този кръжец естествено е разпердушинен, но веднага почват да се сформират други, а впоследствие и дружества и обединения и всичките почват да се наричат СИМ, макар че разшифроват думата по различен начин. Като експулсирали Карнавалов, тогавашните власти се надявали, че движението ще спре от само себе си, но много сбъркали. Движението не само не спряло, а напротив, достигнало размах, който реално застрашавал сигурността на държавата. Симитите се събирали, четели произведенията на Карнавалов, изучавали ги, конспектирали ги, преписвали ги и ги разпространявали. За да приключи с всичко това, БЕЗО (тогава още се наричала КГБ) трябвало да положи много големи усилия. В крайна сметка всички организирани симити били разгромени. Към настоящия момент практически всички произведения на Сим били иззети и унищожени. Възможно било някъде в Първи кръг някой все още да крие някоя и друга книга на Сим, но в Москореп това било абсолютно изключено.

— Значи все пак сте се справили с това движение — казах удовлетворено.

— Ами! — Дзержин се усмихна горчиво. — Напротив, то почна истински именно след като го разгромихме. Нещо повече, прие такива форми, с които изобщо не можем да се борим. Движението няма никаква организационна структура, никой не влиза в него, но и никой не излиза. Няма никакви групи, никакви списъци. Всеки, който си поиска, може да се смята за симит, но никой не го признава.

— Тогава откъде знаете, че симитите изобщо съществуват?

— Е, това е лесно — каза Сиромахин и посочи стената. — Все пак някой го пише това, нали? Виждате, че това е много секретно помещение. Едно от най-секретните в Москореп. И все пак някой е проникнал тук и е написал съкращението… Ех, само това да беше! — Той махна с ръка. И ми разказа една вече съвсем невероятна история.

Сравнително неотдавна било забелязано, че и в книгите, и в статиите в пресата, и в официалните заявления и личните писма комуняните са започнали често и в редица случаи съвсем не на място да употребяват думи като СИМптом, СИМбиоза, СИМпатия, завиСИМост, ноСИМ, коСИМ, търСИМ, като в същото време се появили много неграмотни хора, които почнали да пишат СИМафор, СИМантика и дори СИМдром. Редакционната комисия и БЕЗО трябвало да приложат много усилия за разобличаването и прекратяването на подобни диверсии.

— Но сега вече всичко е наред, нали? — попитах.

— Почти — каза Дзержин. — За жалост в нашия език има една дума, която не може да бъде отменена дори от Редакционната комисия.

— Че нима може да има такава дума? — учудих се.

— Да, може — тъжно каза Сиромахин. — И тази дума е ГениалиСИМус. Разбирате ли какво става? Всеки човек, който устно или писмено употребява думата ГЕНИАЛИСИМУС, употребява в същото време и думата СИМ.

На въпроса ми какви са целите на симитите Дзержин каза, че те се надяват в Русия да се възстанови самодържавието или, както го наричали някои, симодържавието.

— Не може да бъде! — възкликнах. — Нима дори днес, в двайсет и първи век, има хора, които вярват в необходимостта от монархия?

— Разбира се! — отговори Дзержин с някакво неясно за мен въодушевление. — Монархическата идея си е съвсем жива и дори много популярна. Ако се вгледате достатъчно внимателно в нашите комуняни, ще прочетете в очите им надеждата, че някога монархията ще бъде възстановена.

— Странни неща ми казвате — въздъхнах. — И кого искат за цар тези ваши симити?

— Не се ли сещате?

— Не.

Сиромахин отиде до вратата, погледна през ключалката и като се убеди, че от другата страна няма никого, пристъпи към мен и каза:

— Сим Карнавалов.

— Карнавалов? — повторих учудено. — Че той не е ли умрял още миналия век?

— Виждате ли, Христос е умрял преди две хиляди години, но хората все още очакват завръщането му.