Том Кланси
Под обсада (54)

53.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:21 ч.

Мала Чатерджи влезе със свито сърце в заседателната зала на Съвета за сигурност. Цялото й същество се съпротивляваше.

Похитителят беше залегнал на пода. Чатерджи видя главата на заложницата, видя и пистолета, опрян в тила й. Домъчня й много за детето. Колко отвратителен беше тероризмът! Генералният секретар бе готова на всичко, само и само да спаси момичето.

Но се притесняваше, че може да има още убийства — сигурно бе възможно да убедят и по друг начин терориста да пусне заложницата. Ако и Чатерджи станеше като тези хора, ако убиваше най-безсъвестно, в разрез със закона, животът й щеше да се обезсмисли напълно. Тя дори не знаеше дали този мъж е убивал някого, дали изобщо е в състояние да го направи.

Заслиза по стълбите към реда.

— Искали сте да разговаряте с мен — подхвана тя.

— Не, исках да дойдете тук — тросна се Даунър. — Не ми е до празни приказки. Трябва да се измъкна оттук. Искам и да получа онова, за което съм дошъл.

— Имам желание да ви помогна — увери го Чатерджи. Спря в долния край на пътеката между редовете. — Пуснете момичето.

— Казах, без повече приказки! — изкрещя австралиецът и дръпна за косата Харли, която се разпищя.

— Отпред има отровен газ, който вече се просмуква. Осигурете ми място, където да изчакам с младата дама, докато уредите да дойде хеликоптерът и ми донесете парите. Шестте милиона де.

— Добре — склони генералният секретар.

Тя забеляза на северното стълбище някакво раздвижване. Иззад страничната облегалка на последната седалка надзърнаха очи. Мъжът, останал вътре в залата, се понадигна, долепил показалец до устните си.

Чатерджи беше раздвоена. Дали щеше да помогне за освобождаването на детето, или щеше да се превърне в съучастница на едно хладнокръвно убийство? Американският военен и неговият колега бяха освободили почти всички заложници. Вероятно не бяха имали друг избор, беше им се наложило да убият някого, но това не им даваше правото да продължават с убийствата. Чатерджи открай време си поставяше за цел да търси безкръвно решение на конфликтите. Докато имаше надежда, не можеше да се откаже от тази възможност. Освен всичко друго тук ставаше въпрос и за доверие. След като тя бе успяла да убеди терориста, че желае да му помогне, защо да не го убеди и да се предаде!

— Полковник Огъст — рече генералният секретар, — днес имаше предостатъчно убийства.

Огъст застина. На Чатерджи й се стори, че като нищо той ще стреля по нея.

— На кого говорите? — обади се Даунър. — Кой е там?

— Друг военен — отвърна жената.

— Значи копелдакът му с копелдак не е мъртъв! — извика австралиецът.

— Много ви моля, полковник, оставете оръжието и излезте от залата — подкани генералният секретар.

— Не мога — отвърна Огъст. — Ранен съм.

— Ако не се ометеш веднага, ще те застрелям като куче — закани се Даунър.

Завъртя грубо Харли. Дръпна я за косата, коленичи до нея и насочи автомата към Огъст. После натисна спусъка, а шефът на Отряда за бързо реагиране залегна отново на стълбището. Във всички посоки от страничните облегалки на столовете се разлетяха трески. И след като австралиецът престана да стреля, помещението продължи да кънти.

Даунър погледна озъбен Чатерджи. Бе хванал Харли така, че да го затуля от Огъст. Генералната секретарка видя как долу отровният газ вече се просмуква изпод краищата на пердето.

— Кажи му да се разкара! — изкрещя терористът.

— Опитвам се да ви помогна — проплака Чатерджи. — Оставете ме да…

— Млъквай и прави каквото ти казвам — подвикна австралиецът с лице към нея, така че гърдите му бяха извърнати към средата на заседателната зала.

В помещението прокънтя изстрел. Куршумът прониза врата на Даунър отляво, та Харли да не пострада. Оръжието тупна от ръката му, той пусна момичето и отметна китки назад.

Пол Худ се изправи и застана долу при подиума на заседателната зала. Държеше пистолета „Берета“, оставен от Майк Роджърс.

— Залегни, Харли! — извика на дъщеря си.

Момичето покри глава и се просна на пода. След миг от северното стълбище изпука втори изстрел. Полковник Огъст уцели похитителя точно в средата на лявата буза. Трети куршум го прониза в слепоочието и той се строполи.

Още преди да е паднал на земята обаче, по пода се събра локвичка кръв.

Чатерджи изпищя.

Пол Худ запокити пистолета и се втурна към северното стълбище, сетне продължи нататък и притисна дъщеря си.