Том Кланси
Под обсада (31)

30.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:34 ч.

През многовековната си история Камбоджа рядко е живяла в мир.

До XVI век е била могъща войнствена империя. При управлението на императорите кхмери е завзела цялата долина на река Меконг и е наложила властта си в земите на днешен Лаос, на Малайския полуостров и в част от Сиам. Но в непревзетите области на Сиам и в държавата Анам в днешен Централен Виетнам се надига войска, която през следващите столетия малко по малко изтласква кхмерите, докато накрая застрашава и самата империя. През 1863 година владетелят на Камбоджа е толкова отчаян, че се съгласява на френски протекторат в страната. След това камбоджанците се заемат да си връщат изгубените земи, ала отново ги губят, когато през Втората световна война Япония завладява Индокитай. След войната държавата си възвръща независимостта и начело на Камбоджа застава принц Нородом Сианук. През 1970 година той е свален от престола с подкрепян от американците военен преврат, оглавяван от генерал Лон Нол. Сианук създава в Пекин правителство в изгнание, а през 1975 година комунистите — червените кхмери, свалят с гражданска война Лон Нол. Властта на Сианук е възстановена като част от доста неустойчивото коалиционно правителство на така наречената Демократична Кампучия. Министър-председател при Сианук е върлият антикомунист Сон Сан, изпечен мръсник. Не след дълго Сианук и правителството му са заменени с по-умерения, но и по-бездеен Кхию Самфан, назначил за премиер безпощадния и властолюбив Пол Пот. По убеждения той е маоист и смята, че образованието е проклятие и че връщането към земята ще превърне Камбоджа в страна на всеобщото благоденствие. Но при жестокото му управление Камбоджа става синоним на изтезанията, геноцида, принудителния труд. Гладът покосява над два милиона души — всеки пети камбоджанец. Пол Пот управлява до 1979 година, когато Виетнам нахлува в страната. Виетнамците превземат Пном Пен и налагат комунистически режим начело с Хенг Самрин. Но Пол Пот и червените кхмери все още контролират обширни области в държавата, която сега вече се казва Народна Република Кампучия, и продължават да я опустошават. След изтощителна партизанска война, в която дават много жертви, виетнамците се изнасят от Камбоджа. Новият министър-председател Хун Сен е принуден да се бори с групировки, сред които левичарски настроените червени кхмери, десните сини кхмери, Националната армия на Сианук, останала вярна на сваления от престола принц. Националните въоръжени сили на кхмерите, които продължават да подкрепят Лон Нол, отрядите на етническите планинци, „Виет Мин“ на кхмерите, подкрепяни от Ханой, и десетки други.

През 1991 година, когато промишлеността и селското стопанство на страната са в пълна разруха, воюващите групировки най-после подписват споразумение за прекратяване на огъня, за широкообхватно разоръжаване, за провеждането на избори под наблюдението на ООН и за умиротворителни сили на Обединените нации. Създава се нова коалиция с партията на Хун Сен, която възстановява монархията и връща на престола Сианук. Червените кхмери обаче решават, че са ги принудили да преотстъпят прекалено голяма власт, и възобновяват въоръжената борба, която през 1998 година, след смъртта на Пол Пот, позатихва. Но висшите офицери на червените кхмери нямат намерение да слагат оръжие и се заричат да продължат войната до победен край.

Заради множеството политически партии и военни кланове, които се домогват до властта, страната гъмжи от тайни агенти на властите и на бунтовниците, домогващи се яростно до разузнавателни данни и оръжие. Така се заражда невиждана подмолна мрежа от шпиони, главорези и контрабандисти. Някои смятат, че работят за благото на своето отечество. Други пък работят за себе си.

Вече близо от десет години трийсет и две годишната Тай Сокха Сари и мъжът й, трийсет и девет годишният Ханг Сари бяха агенти към Въоръжените сили за национално освобождение на кхмерите, военните формирования към Фронта за национално освобождение. Въоръжените сили бяха създадени през март 1979 година от бившия министър-председател Сон Сан. Първоначалната им цел бе да изгонят виетнамците от страната. След като изтласкаха завоевателите, членовете на Въоръжените сили се запретнаха да прочистят Камбоджа от чуждо влияние. Макар и да беше включен във Върховния национален съвет, управлявал държавата при Сианук, дълбоко в себе си Сон Сан бе против намесата на Обединените нации и най-вече против участието на Китай, Япония и Франция в умиротворителните сили. Беше на мнение, че не съществува такова нещо като добронамерена окупационна армия. Дори и да отстояваха мира, със самото си присъствие войниците покваряваха камбоджанците и ги обезсилваха.

Тай и Ханг споделяха възгледите на Сон Сан. С идването си в страната един от чуждите офицери не само бе опорочил културата й. Той беше унищожил и нещо много свидно за Ханг.

Тай Сокха коленичи и се надвеси над раненото американче. Девойчето беше най-много на четиринайсет-петнайсет години. Камбоджанката се беше нагледала на ранени и убити младички момичета. Беше съдействала на „Амнести Интернешънъл“ да открие край Чампонгчнанг масов гроб, в който бяха погребани над двеста разложени трупа, предимно на старици и на невръстни деца. Върху някои от труповете бяха написани или издълбани с нож антиправителствени призиви. Освен това Тай бе причинила смъртта на най-малко трийсетина-четирийсет души, отвеждайки Ханг при вражески офицери или при тайни агенти, та докато спят, той да ги удуши или да ги прониже с тънка кама в сърцето. Имаше случаи, когато Тай не си правеше труда да води мъжа си и бе избивала противника сама.

Подобно на повечето военни разузнавачи, които действаха сами или по двойки, Тай бе обучена да оказва първа медицинска помощ направо на бойното поле и имаше голям опит в лекуването на огнестрелни рани. За беда чантичката за оказване на първа помощ нямаше да свърши работа. Куршумът явно беше заседнал в тялото на момичето. Ако то бъдеше преместено, вероятно щеше да пострада още повече. Тай проми мъничката кръгла дупчица. После сложи върху раната марля и я прихвана с лейкопласт. Пипаше внимателно и точно, ала се вълнуваше повече от обикновено. Отдавна беше обръгнала на тероризъм и убийства, но това момиче и обстоятелствата, при които то бе ранено, пробудиха мъчителни спомени.

За Фум, непрежалимата сестрица на Ханг.

Докато превързваше раната, Тай се върна съм събитията, накарали я да се озове на това необичайно място.

Беше израсла в малко селце по средата на пътя от Пном Пен за Кампот на Тайландския залив. Родителите й бяха загинали по време на наводнение, когато Тай бе едва шестгодишна, и тя бе отишла да живее със семейството на втория си братовчед Ханг Сари. Тай и Ханг направо се боготворяха и открай време всички си знаеха, че някой ден те ще се оженят. Така и стана — венчаха се през 1990 година, точно преди да заминат с бойна задача. Бяха сами, ако не се броят свещеникът и синът му, в бурята, отнесла колибата на свещеника. Това бяха най-щастливите мигове в живота на Тай.

Бащата на Ханг беше подкрепял от все сърце принц Сианук и бе помествал в местния вестник статии как политиката на принца, отстояващ свободния пазар, е помогнала на селяните. Една непрогледна дъждовна нощ на 1982 година, докато Тай и Ханг бяха в града, войниците от Националната армия на демократична Кампучия на Пол Пот бяха нахлули в къщата и бяха отвели бащата, майката и сестрата на Ханг. След два дена Ханг намери родителите си. Баща му лежеше в канавката край черен път. Ръцете му бяха вързани на гърба, краката и коленете му бяха счупени, за да не може да върви или да пълзи. Устата му беше запушена с буца пръст, върху гръкляна му зееше дупка, та пленникът да издъхне от загуба на кръв. Майката на Ханг бе удушена пред очите на баща му, безсилен да стори нищо, за да я спаси. Ханг не намери по-малката си сестра.

Светът на Тай и на мъжа й се преобрази. Ханг се свърза с Фронта за национално освобождение на кхмерите, подкрепящ принца. Обясни, че иска да пише статии, каквито приживе е писал баща му, но не за да брани Сианук, а за да изобличи ония главорези от Националната армия на демократична Кампучия и да им отмъсти за всичко, което са причинили на семейството му. Преди да разреши на Ханг и Тай да се превърнат в жива примамка, шефът на разузнаването към Фронта за национално освобождение ги обучи как да боравят с оръжие. Два месеца по-късно в колибата им нахълта малък отряд от червени кхмери терористи. Ханг и жена му бяха обмислили всичко до най-малките подробности и ги изпоклаха до последния човек още преди пазачът, пратен им от Националния фронт, да е повикал някого на помощ.

След това двамата бяха обучени как да следят и да шпионират. Междувременно усвоиха и изкуството на убийството. От наръчник на ЦРУ, намерен случайно в Лаос, научиха как с безопасни игли и карфици за вратовръзки, с напълнени с камъни чорапи и дори задигнати кредитни карти да вадят очи, да чупят вратове и да прерязват гръкляни. Усвоиха тези умения, за да служат на родината си, а също с надеждата, че все някой ден ще открият изверга, наредил да убият Фум.

Изверга, изплъзнал им се, понеже червените кхмери го охраняваха.

Извергът, чиито дири бяха изгубили, след като той бе напуснал Камбоджа, и когото бяха намерили едва наскоро.

Извергът, който беше сред мъжете в заседателната зала на Съвета за сигурност.

Извергът на име Иван Георгиев.