Том Кланси
Под обсада (41)

40.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:55 ч.

Без да губи и миг, генералният секретар на ООН Чатерджи се завтече по ескалатора надолу към медицинския пункт, който се намираше на първия етаж, недалеч от фоайето за външни посетители. В долния край на ескалатора я чакаше един от помощниците й, който тръгна с нея — Енцо Донати, студент от Рим, който караше тук стажа си и догодина щеше да се дипломира в специалност „Международни отношения“. Носеше клетъчния телефон на Чатерджи и държеше връзка с клона на Интерпол в Ню Йорк. Там бяха установили, че заловеният терорист се казва Иван Георгиев и е бивш офицер от българската армия. Посланикът на България не бе сред поканените на приема, но своевременно бе предупреден за случилото се.

Чатерджи мина през служебния вход до изложбената зала, посветена на бомбардировката над Хирошима, и забърза по ярко осветения коридор. Опитваше се да не мисли за загубата на полковник Мот и на другия служител, както и за загиналите делегати и да се съсредоточи върху това, че наближава полунощ, че могат да умрат някои от младите цигуларки и че тя трябва по някакъв начин да го предотврати. Смяташе да предложи на Георгиев сделка: той да накара съучастниците си да отложат екзекуцията, а в замяна генералният секретар ще се застъпи за него.

Предполагаше, че заловеният терорист е буден. Откакто хората от „Бърза помощ“ го бяха пренесли тук, долу, Чатерджи не бе разговаряла с тях. Ако нападателят още не бе дошъл в съзнание, и тя не знаеше какво ще прави. Разполагаха с някакви си пет минути. Опитът на Мот да намери изход с военни средства се бе провалил, дипломатическите усилия на генералния секретар също бяха ударили на камък. Чатерджи можеше да опита да съдейства на престъпниците, ала й трябваше време, за да намери отнякъде поисканите от тях шест милиона долара. Беше звъннала на заместника си Такахара и го бе помолила да се събере с другите от ръководния екип на Обединените нации, за да измислят как да се справят с положението. Знаеше, че дори и да намерят парите, пак ще има кръвопролитие. Веднага щом терористите се опитаха да се измъкнат, от Нюйоркското управление на полицията или от ФБР щяха да се помъчат да ги заловят. Но имаше някаква надежда част от делегатите и от младите цигуларки да се спасят.

Защо ли международните кризи се решаваха толкова по-лесно от случаи като този? Защото в тях участваха много хора ли? Две и повече страни и никой не искаше да натисне пръв спусъка? Ако наистина беше така, излизаше, че Чатерджи не е никаква миротворка. Че си е най-обикновен посредник, нещо като телефон и дори като някой от филмите на баща й. Беше от родината на Ганди, но нямаше нищо общо с него. Нищичко.

Зави заедно със сътрудника си зад ъгъла и приближи вратата на медицинския пункт. Енцо мина отпред да й отвори. Тя влезе вътре. Спря като попарена.

Двама от санитарите лежаха на пода в чакалнята. Медицинската сестра също се бе строполила, но в лекарския кабинет. До нея лежаха двама души от охраната.

Енцо се завтече към първото тяло. По плочките имаше петна кръв. Санитарите бяха живи, но бяха в безсъзнание, очевидно ги бяха ударили по главата. Сестрата също беше в несвяст.

Дрехите им не бяха разкъсани, по нищо не личеше да са се съпротивлявали.

Нямаше и следа от белезниците, а също и от Георгиев.

Чатерджи поспря, за да разбере какво се е случило. Натрапваше се един-единствен извод: че някой е причаквал тук.