Том Кланси
Под обсада (38)

37.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:49 ч.

Тай Сокха бе приклекнала до поваленото на пода момиче. Не беше по силите й да му помогне с нищо повече, но в края на краищата не бе дошла тук, за да спасява хора. Беше се погрижила за детето единствено за да установи кой от мъжете е Иван Георгиев. Кой от тях говори с гласа, който тя бе чула в лагера на ООН в Камбоджа, докато мъжът вкарваше и извеждаше мъжете от палатките. Кой от нападателите е заповядал на един от съучастниците си да догони Фум, когато тя се е опитала да избяга, и да я застреля като куче. В случай че не успееха да очистят всички терористи, Тай и мъжът й искаха да са сигурни, че ще убият поне Георгиев.

Тай носеше в дамската си чанта мъничък деветмилиметров браунинг. Ханг също беше въоръжен — бе втъкнал пистолета в кобур отзад на колана си. Бяха пренесли оръжието през охраната като дипломатическа пратка. Смятаха да открият кръстосан огън по Георгиев, а после да избият до крак и останалите нападатели. Така не само щяха да си отмъстят, не само щяха да се прочуят като спасители на заложниците, но и каузата им — силна дясна Камбоджа под управлението на Сон Сан — щеше да прикове вниманието на цял свят. И щеше да настъпи краят на неправдата. Червените кхмери щяха да бъдат изтребени. Камбоджа щеше да се освободи и да се превърне в една от могъщите политически и финансови държави в Азия.

Всичко това обаче зависеше от събитията от тук нататък. Тай съжаляваше, че бе оставила Георгиев да излезе, но не го беше очаквала. А не искаше да стреля сама, без да е посочила на Ханг кого да вземе на мушка. Ами ако другите терористи я убиеха!

Отвори дамската си чанта и извади отвътре копринена кърпичка. Остави чантата отворена върху пода и попи потта по челото на момичето. Прикладът на пистолета сочеше право към нея. Докато връщаше кърпичката, Тай се възползва и махна предпазителя. Вече се притесняваше. Дано онзи нещастник не се споразумееше с генералния секретар Чатерджи! Тай се ядоса на себе си, задето не му бе теглила куршума одеве, когато той бе на две крачки от нея. Дори и тя да умреше, щеше да издъхне с чиста съвест, със съзнанието, че Ханг и духовете на мъртвите му роднини се гордеят с нея.

Не щеш ли, една от двойните врати в горния край на стълбището, в дъното на залата се отвори с гръм и трясък. Терористът до вратата отскочи и вътре нахлу Георгиев. Държеше се за долния край на маската. Затръшна вратата, извади пистолета и замахна ядно с него към коридора. После се обърна и мина като хала покрай съучастника си. Другият го последва, ала българинът му показа да си стои на мястото. Сетне закуцука надолу по стълбите. Беше позамаян, сякаш са го халосали по главата. Явно беше бесен.

Това бе само добре дошло за Тай. Според будисткото направление Теравада^[1] който издъхне несретен, в следващото си прераждане ще бъде много нещастен. А Тай смяташе, че Георгиев си го заслужава.

Българинът стискаше с все сила оръжието. Спря насред стълбището и потърка брадичка. На Тай й се стори, че негодникът му с негодник залита.

Мъжът в горния край на стълбите тръгна към него. Същото стори и нападателят, застанал долу.

Тай си каза, че трябва да го направи сега. Не след дълго тримата щяха да стоят един до друг и тя нямаше да може да се прицели.

Погледна Ханг. Той явно си мислеше същото. Понадигна се точно когато жена му бръкна в дамската си чанта. Извади пистолета от кобура и се извърна към целта. Тай стори същото. Ханг натисна пръв спусъка още преди другите да са отишли при Георгиев. С единия куршум не уцели, но с другите два го улучи точно в челото, където изникнаха две червени петна — българинът отскочи с гръб към стената. Плъзна се надолу и се свлече на пода — върху златистозелените тапети останаха три дълги червени следи.

Двамата камбоджанци понечиха да се завтекат и да залегнат върху стълбите. Двамата мъже, тръгнали към Георгиев, спряха, скочиха зад седалките и насочиха оръжието към мъжа и жената. Двамата терористи от другата страна също приклекнаха и се прицелиха. Точно тогава вратата към залата на Съвета за попечителство се отвори и в помещението нахлуха четирима души от охраната на ООН. Всички застинаха ужасени, чуваха се само хлиповете на децата. Двамата камбоджанци се обърнаха да видят кой е зад тях, а терористите отново се прицелиха към най-близката цел.

Покрай суматохата нападателят до Георгиев, при южната стена, стреля по Тай и Ханг — те се свлякоха в долния край на балкона. Ханг беше уцелен в рамото, Тай — в бедрото. Жената се обърна и се просна безшумно възнак, а Ханг застана на четири крака и изпищя точно когато втори куршум го повали на пода.

При падането камбоджанката бе изпуснала пистолета и тъкмо се пресегна да го вземе, когато вторият куршум я прониза над лакътя, а третият — в стомаха. Тя се хвана за корема, ала бе улучена в главата и се строполи бездиханна.

Всичко това отне най-много секунда. Но и това бе предостатъчно, та служителите от охраната на ООН да се объркат от присъствието на камбоджанците — не знаеха дали да стрелят по тях. В суматохата терористите в северния край на залата се обърнаха, прицелиха се и откриха огън право напред, към вратата. Един от мъжете от охраната бе прострелян в крака и се наложи да го влачат. Другите трима, проникнали в залата на Съвета за сигурност, приклекнаха и също откриха огън, за да прикриват изтеглянето си. Един от тях забеляза раненото момиче, хвана го под мишниците и го затегли към вратата.

Терористът в южния край на залата се сниши, претърколи се няколко стъпала и си удари главата в седалката. Един от служителите на ООН бе прострелян в лицето и се строполи. В помещението кънтяха изстрели и писъци: терористите изтласкваха охраната на Обединените нации, а заложниците плачеха на глас. Мнозина се опитваха да залегнат някъде, като същевременно възпираха изпадналите в паника хора, да не би да се изправят и да хукнат като обезумели под куршумите.

Престрелката спря, когато мъжете от охраната на ООН се изтеглиха през вратата на залата на Съвета за попечителство. Но писъците не заглъхнаха. Остана лудостта, обзела за няколко мига всички в помещението.