Том Кланси
Под обсада (39)

38.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Събота, 23:50 ч.

Ренолд Даунър положи окървавеното тяло на Георгиев на пода, а Етиен Вандал се надвеси над него.

— Връщай се при вратата! — нареди Вандал. — Нищо чудно да се опитат да проникнат още веднъж.

— Дадено — съгласи се австралиецът.

Извади изпод Георгиев окървавените си ръкавици и погледна към другия край на помещението. По-дребничкият от останалите двама нападатели тичаше през глава надолу по стълбите. Значи беше прострелян и Сазанка. Даунър видя как Барон се надвесва над него. После уругваецът се изправи и прокара пръст през гръкляна си: пилотът беше мъртъв.

Даунър изруга. Вандал също. Австралиецът пак погледна надолу.

Вандал беше смъкнал маската на Георгиев. Само дето на пода не лежеше Георгиев.

— Значи са го заловили — рече Даунър. — Знаех си аз — чух някаква суетня зад вратата. Тия тъпанари са го пленили! — изплю се той върху лицето на американеца, проснал се безжизнен върху килима.

Вандал издърпа ръкавицата на мъжа и се опита да напипа пулса. Сетне пусна китката на непознатия.

— Мъртъв е. — Погледна труповете при балкона. — Хората, които нахълтаха, бяха от службата за сигурност към ООН, обзалагам се, че и този е от техните. Но кои ли бяха другите двама?

— Вероятно полицаи под прикритие — заключи Даунър. — Били са тук, за да охраняват гостите на приема.

— Защо тогава не действаха по-рано? — учуди се на глас Вандал. — Защо не се опитаха да спасят делегатите?

— Ами ако по някакъв начин са пратили сигнал за подкрепления? — предположи австралиецът. — И просто са изчаквали?

— А, не — възрази Вандал. — Бяха изненадани, когато видяха хората от охраната на ООН.

Даунър пак се качи по стълбите. Съучастникът му се обърна и заслиза припряно надолу. Притесняваше се за вратите, макар и да смяташе, че поне засега едва ли ще има повторно нападение. Охраната на Обединените нации бе понесла тежки загуби. Беше изнесла раненото момиче, но целта очевидно беше друга. Четиримата явно се бяха опитали да пробият защитата вътре в залата, а после вероятно щяха да дадат знак на подкрепленията отвън, готови да нахлуят. Защо ли колегите им не бяха нахълтали?

По време на престрелката заложниците бяха залегнали на пода или зад масата. Вандал реши сега-засега да не им казва да стават. Мнозина хлипаха и хленчеха, но бяха доста уплашени от нападението, за да дръзнат да предприемат нещо.

Вандал отиде при двамата убити в долния край на балкона. Бяха азиатци. Той приклекна и провери джобовете на мъжа. Паспортът му беше камбоджански. Явно имаше някаква връзка. По време на операцията на умиротворителните части на ООН в азиатската държава Георгиев се беше забъркал в доста тъмни дела, като се почне от шпиониране и се стигне до сводничество. Дали тези двамата не бяха дошли да му отмъстят за нещо? Но откъде ли бяха разбрали, че той е вътре в залата?

Барон също се беше приближил. Вандал метна паспорта и се изправи.

— Мъртъв ли е? — попита уругваецът и кимна към Георгиев.

— Не е той — отвърна Вандал.

— Какво?

— Заловили са го, когато излезе — допълни французинът.

— Затова, значи, тия кретени от охраната нахълтаха — отбеляза Барон. — Влезли са след своя човек.

— Твърде вероятно е — съгласи се Вандал.

Барон поклати глава.

— Ако той им даде информация за банковите сметки, дори и да получим парите, ще намерят начин да ни ги вземат.

— Така си е — сподели притесненията му французинът.

— Какво ще правим тогава? — попита Барон.

— Пак държим онова, което искат — взе да разсъждава на глас Вандал. — Още можем да убием заложниците, ако на ония от охраната им хрумне да нахълтват отново. Затова и предлагам да се придържаме към плана, но с две промени.

— Какви?

Вандал се обърна към заседателната маса.

— Ще им кажем, че искаме парите в брой — поясни той и тръгна към масата, — и ще ускорим нещата.

Отмести очи от празния стол, на който бе седяло раненото момиче. Вторачи се в Харли Худ. В нея имаше нещо предизвикателно, което го подразни неописуемо.

Вандал каза на Барон да му доведе момичето.