Том Кланси
Под обсада (52)

51.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:16 ч.

Пол Худ тичаше през парка, когато чу експлозията и видя сиянието зад ООН. Разлетя се счупено стъкло, значи Майк Роджърс беше проникнал през прозореца. Худ хукна колкото сили има — поглеждаше и към полицаите, които напуснаха поста си пред входа на фоайето и забързаха към другата страна на сградата. Докато и Худ стигне там, децата и делегатите вече излизаха на бегом през счупения прозорец.

„Успяха!“ — помисли си горд той. Дано Роджърс и Огъст да бяха добре.

Излезе в двора, останал без дъх. Един от полицаите се бе завтекъл към Първо авеню. Очевидно беше повикал по радиостанцията линейки на „Бърза помощ“ и бе отишъл да ги пресрещне, за да им покаже къде да спрат — на паркинга, встрани от сградата. През това време другите полицаи насочваха младите момичета и делегатите към мястото зад двора. Всички вървяха без чужда помощ, явно нямаше пострадали.

Худ спря и ги загледа как се приближават. Не видя сред тях Харли, но мярна една от приятелките й, Лора Сабия. Отиде при нея.

— Лора! — повика я.

Един от полицаите му препречи пътя.

— Извинявайте, господине, но се налага да изчакате, докато дъщеря ви…

— Това не е дъщеря ми, офицер. Казвам се Пол Худ от Оперативния център във Вашингтон, който освободи заложниците.

— Моите поздравления — отвърна полицаят. — Въпреки това ви моля да напуснете района и да ни оставите да…

— Господин Худ! — рече Лора и се отдели от редицата.

Той заобиколи полицая. Притича и хвана момичето за ръката.

— Слава богу, Лора! Добре ли си?

— Да — отвърна тя.

— Ами Харли? — попита бащата. — Нещо не я виждам.

— Ами тя такова… Още е вътре.

На Худ му се стори, че някой го е фраснал с все сила в корема.

— Вътре ли? — повтори той смаян. — В залата на Съвета за сигурност?

Момичето кимна. Худ се взря в зачервените му очи. От онова, което видя, му причерня.

— Ранена ли е?

— Не — поклати глава Лора и се разплака. — Но онзи я държи.

— Кой?

— Мъжът, който стреля по Барбара.

— Някой от терористите ли?

И този път момичето кимна.

Без да губи и миг, Худ пусна ръката на Лора. Полицаят му подвикна да спре, но той хукна презглава към терасата.