Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worst Case, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица
Американска, първо издание
Превод: Стамен Димов Стойчев
Отговорен редактор: Тодор Пичуров
Стилов редактор: Красимир Димовски
Компютърна обработка: Ана Цанкова
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 17
ИК „Хермес“, 2012 г.
ISBN: 978-954-26-1125-7
История
- — Добавяне
93.
Отне ми само пет минути да съгласувам плана си с шефката си и с Том Чоу, командира на екипа за спасяване на заложници. Чоу се разпореди за последните приготовления по микрофона в яката си, по който се говореше само по тактически въпроси. В това време двамата с Емили си сложихме специални бронежилетки, създадени за оцеляване при взрив.
— Какво ще правим сега, детектив? — попита ме Хауард Париш, когато излязохме от автобуса. — Няма ли да влизаме? Какво ще стане с момчето ми?
— Замислихме нещо… Може да се окаже най-добрият ни шанс да излезем от тази ситуация, без да пострадат още невинни хора. Ще направим всичко по силите си, сър — увери го Емили.
— Това не е достатъчно. Майната му! Искам сина си жив. Ако не можете да ми го гарантирате, тогава искам аз да вляза и да го сменя. Настоявам.
Спрях се и тактично го стиснах за лакътя.
— Изслушайте ме, господин Париш — заговорих му кротко на ухото. — Аз лично ви гарантирам, че ще ви върна сина жив и здрав.
Сетне отминахме напред.
— Какво, по дяволите, правиш, Майк? Как можа да му обещаеш това? — възнегодува Емили, докато се насочвахме надолу по Уолстрийт към зданието на Фондовата борса.
— Много лесно — успокоих я аз, присвивайки рамене. — Ако се издъня, няма да съм наоколо, за да ми крещи.
Чоу ни посрещна пред полицейската барикада и накратко преговорихме всичко от плана, докато си проправяхме път през металните заграждения.
— Всички са по местата си — завърши той, когато спряхме пред главния вход на борсата. — Останалото зависи само от вас двамата.
С Емили преминахме през детекторите в огромното, но вече пусто фоайе. Вървяхме мълчаливо, всеки зает със собствените си мисли, докато пристъпихме в залата на партера.
— Късмет, детектив Бенет. Ако успеем с твоя план, ще те черпя една вечеря — обеща ми тя, щом спрях пред вратата, водеща към стълбището за балкона.
— Надявам се да не си забравиш кредитната карта от „Америкън Експрес“, агент Паркър — отвърнах й, когато тя продължи към залата с брокерите. — Защото, ако планът ми сработи, ще си поръчам поне петнайсет аперитива.