Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

93.

Отне ми само пет минути да съгласувам плана си с шефката си и с Том Чоу, командира на екипа за спасяване на заложници. Чоу се разпореди за последните приготовления по микрофона в яката си, по който се говореше само по тактически въпроси. В това време двамата с Емили си сложихме специални бронежилетки, създадени за оцеляване при взрив.

— Какво ще правим сега, детектив? — попита ме Хауард Париш, когато излязохме от автобуса. — Няма ли да влизаме? Какво ще стане с момчето ми?

— Замислихме нещо… Може да се окаже най-добрият ни шанс да излезем от тази ситуация, без да пострадат още невинни хора. Ще направим всичко по силите си, сър — увери го Емили.

— Това не е достатъчно. Майната му! Искам сина си жив. Ако не можете да ми го гарантирате, тогава искам аз да вляза и да го сменя. Настоявам.

Спрях се и тактично го стиснах за лакътя.

— Изслушайте ме, господин Париш — заговорих му кротко на ухото. — Аз лично ви гарантирам, че ще ви върна сина жив и здрав.

Сетне отминахме напред.

— Какво, по дяволите, правиш, Майк? Как можа да му обещаеш това? — възнегодува Емили, докато се насочвахме надолу по Уолстрийт към зданието на Фондовата борса.

— Много лесно — успокоих я аз, присвивайки рамене. — Ако се издъня, няма да съм наоколо, за да ми крещи.

Чоу ни посрещна пред полицейската барикада и накратко преговорихме всичко от плана, докато си проправяхме път през металните заграждения.

— Всички са по местата си — завърши той, когато спряхме пред главния вход на борсата. — Останалото зависи само от вас двамата.

С Емили преминахме през детекторите в огромното, но вече пусто фоайе. Вървяхме мълчаливо, всеки зает със собствените си мисли, докато пристъпихме в залата на партера.

— Късмет, детектив Бенет. Ако успеем с твоя план, ще те черпя една вечеря — обеща ми тя, щом спрях пред вратата, водеща към стълбището за балкона.

— Надявам се да не си забравиш кредитната карта от „Америкън Експрес“, агент Паркър — отвърнах й, когато тя продължи към залата с брокерите. — Защото, ако планът ми сработи, ще си поръчам поне петнайсет аперитива.