Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

52.

Пет минути по-късно с Паркър поехме към Тридесети участък, където бяха отведени двамата заподозрени в преследването на парите за откупа.

След като хвърлихме ези-тура в кабинета на капитана и аз загубих, на мен се падна неблагодарната задача да докладвам в Градското полицейско управление. Въпреки че обикновено изглеждаше доста суров, началникът на участъка капитан О’Дуайър ми кимна със симпатия, преди да ме остави на милостта на шефовете. След като съобщих всички лоши новини, имах чувството, че ушите ми пламтят от безмилостния език на началника.

Още си ближех раните на един стол в кабинета на капитана, когато Емили се върна от разпита на единия от заподозрените.

— Все същата история — въздъхна, затвори бележника си и се тръшна на оранжевия стол до мен. — На плешивия чернокож и на момчето е било платено в брой от мистериозния Марк. Описаха го като едър бял мъж с вид на рокер. Казаха ми, че имал брада като на Ейбрахам Линкълн, обаче червена, и целите му ръце били татуирани. Може би става дума за друга дегизировка?

Свих рамене.

— Не мога да повярвам — въздъхнах. — В края на краищата пак се върнахме в началото на играта.

Дан Хейстингс бе изчезнал. Петте милиона долара — също. Още малко ми трябваше, за да убия безразсъдния деветнайсетгодишен младеж и не по-малко безразсъдния мултимилионер на средна възраст. Дори за полицай като мен, преминал през какво ли не, този случай се очертаваше като един от най-лошите в кариерата ми.

— Трябва да се върнем към първоначалната следа — предложих аз. — Да си вземем кафе и да прегледаме отново това, което знаем досега.

Най-близкото място, където успяхме да намерим хубаво кафе, като предлаганото от „Старбъкс“, се оказа гръцкото ресторантче срещу съда в Бронкс.

— От отвличането на Джейкъб Дънинг научихме, че похитителят наема сътрудници, за да му купуват мобилни телефони. Мислиш ли, че е могъл да използва и друг посредник — говоря за този, когото наричат Марк — като помощник в прибирането на парите?

— Предполагам, че е възможно — кимна Паркър. — Въпреки че всичко сочи, че нашият непознат извършител най-вероятно е единак. Но в същото време, колкото повече мисля за това, толкова повече започвам да подозирам, че цялата история е само за пари. Той убива първите си две жертви, за да докаже на бащата на Хейстингс, че си има работа с опасен, хладнокръвен маниак. Може би с оглед на това трябва да приемем, че именно Хейстингс е бил истинската мишена.

Изправих се.

— Може би имаш право. Нека да проверим още веднъж в Колумбийския университет.