Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

35.

Беше два и двайсет след полунощ, когато Дан Хейстингс излезе от „Бътлър“ — главната библиотека на Колумбийския университет. Но вместо да се насочи към рампата за инвалиди, красивият рус първокурсник, следващ икономика, се усмихна закачливо, включи инвалидната си количка в режим за спускане по стъпала и започна предпазливо да слиза по стълбището на сградата, приличаща на древногръцки храм.

„Човек може да си помисли, че съм се поучил от инцидента“, каза си той, когато изключително скъпата инвалидна количка с компютърно регулиране се блъсна силно след последното стъпало. Краката му бяха парализирани след злополучен инцидент при планинско катерене с велосипед.

С баща си бе заминал на изключително рисковано пътешествие в долината Оркон в Централна Монголия. И докато трескаво се спускаше надолу като възкръснал Чингис хан, в следващата секунда предната му гума се заклещи между два скални блока.

Приземяването в дъното на планинското дефиле разтроши на парченца три от гръдните му прешлени — деветия, десетия и единадесетия, но той не се оплакваше. Нали мозъкът и сърцето му бяха останали непокътнати, а като бонус на раздяла с монголската му авантюра се оказа, че не беше лишен от възможността да използва и пениса си. Сега, благодарение на своята айБОТ, наричана „ферарито сред инвалидните колички“, можеше да си осигурява достъп до всичко, което му принадлежеше. Можеше и да отива, където си пожелае.

Тази вечер остана да чете до късно за държавния изпит на следващия ден. Както и заради купона, който съквартирантът му даваше на своята група привърженици, изучаващи процесите за омиротворяването на света. Предпочиташе да задреме върху книгите в библиотеката, отколкото да бъде в компанията на тези любители на висенето по дърветата.

В интерес на истината, той бе най-крайният консерватор, който можеше да се срещне. В либерално настроения Колумбийски университет това го правеше да изглежда като шпионин, внедрен дълбоко във вражеска територия.

Двигателят на инвалидната му количка забръмча, докато прекосяваше площада „Лоу Плаза“. Обикновено тази обширна площ гъмжеше от хора, които се грееха на слънце или играеха на футбег, но сега бе съвсем безлюдна. Само насреща, на фона на черното нощно небе, се извисяваше странно зловещо величественият купол на библиотеката „Лоу“.

Нали точно тук, сред тези красиви сгради, бяха върлували антивоенно настроените хипита през шейсетте години? Какъв позор. Но още по-лошо бе, че и до днес някои от неговите състуденти продължаваха да вярват в тези глупости.

Но не и той. Дан следваше пълния курс по икономика. Първоначалните му планове предвиждаха да завърши с пълно отличие, за да може да кандидатства за някоя от водещите инвестиционни банки на Уолстрийт. Само че след сътресенията, които сполетяха „Беър Стърнс“, „Голдман Сакс“ и „Мерил Линч“, той все по-често се замисляше да се огледа за някой по-проспериращ частен инвестиционен фонд. Нямаше значение кой точно ще е, стига да работеше в големи мащаби.

Да се издигне или да си остане у дома, прикован към инвалидната количка — до това се свеждаше изборът на Дан Хейстингс.

Сложи си слушалките на айпода и си избра плейлиста с песните на „Фел Аут Бой“. Този състав, както и „Май Кемикъл Романс“, бе сред най-предпочитаните от него при движение с инвалидната количка.

Тъкмо преминаваше покрай „Луисън Хол“, когато видя светлината. Някакво странно пулсиращо синкаво сияние се процеждаше откъм вратата на юг от него. Дали не беше от екранчето на мобилен телефон? Той забави скоростта на количката и свали слушалките.

— Здравей, Дан, ела насам — извика го шепнешком един глас.

Какво ставаше тук, озадачи се Дан и се огледа. Да не беше някой от състудентите му? Някой от онези шумни келеши? Или от свалячите, излезли на лов за пликчета?[1] Той никак не си падаше по това. И за какво изобщо бе този лов?

Когато беше на метър и половина от светлината, Дан едва не падна от количката, натискайки рязко спирачките. Някакъв тип с черно късо палто и скиорска маска изскочи откъм вратата с пистолет в ръка.

Каква бе тази гадория? И къде, по дяволите, се бе дянала охраната?

Беше слушал, че Морнингсайд Хайтс, съседният на университета квартал, бил много опасен, но никога не бе чувал някой да е бил нападнат тук, насред кампуса.

— Ето, вземи го — каза му Дан, като му подаде айпода си. — А в портфейла в чантата си имам сто и петдесет долара, както и кредитна карта от „Американ Експрес“. И тях можеш да вземеш, приятел.

— Ей, ама ти си бил много готин… — извика мъжът със скиорската маска, като сграбчи Дан за якето и го измъкна от инвалидната количка. После изрита вратата на сервизното помещение зад гърба си.

— Какво правиш, мамка ти? — изкрещя Дан, докато онзи го носеше на ръце в тъмната сграда.

Мъжът спря, пусна го на пода, натисна го с коляното си и с груб замах овърза краката, ръцете и устата му с тиксо.

— Шшшт, тихо! — Преметна го през рамо. — Кротувай сега. Не се приказва, когато си в час.

Бележки

[1] Колежанска шега, при която момчетата се вмъкват в стаите на момичетата в студентското общежитие, за да откраднат бельото им. — Б.пр.