Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

13.

Като се върнах, Емили бе свалила сакото си и се бе надвесила над трупа на Джейкъб. Беше навила ръкавите на блузата и си бе сложила зелени гумени хирургически ръкавици, които явно бе измъкнала отнякъде. Вероятно от чантата си. Останах искрено впечатлен.

— Кръвта по пода наоколо и синините по краката му свидетелстват, че е бил убит на този стол — заяви тя, без да вдигне очи.

Внимателно опипах ръката на Джейкъб с палеца си.

— Предполагам, че е в напреднало състояние на трупно вцепеняване — отбелязах. — Според мен е бил убит рано тази сутрин. Белезите от белезниците по китките му и охлузените му колене свидетелстват, че е бил жестоко измъчван, преди да бъде убит. Като свържем тези следи с онази игра на въпроси и отговори от първото телефонно обаждане, предполагам, че това напомня на фантазия за игра на надмощие на учител срещу ученик или нещо подобно.

— Да — съгласи се Емили. — Добре дошъл в тази чудовищна игра на пряк двубой.

Взрях се във вцепенения Джейкъб. От майка си бе наследил черната коса и бледото лице, а от баща си — сините очи. Но сега тези очи бяха завинаги застинали, а устата му зееше, сгърчена от неописуем шок и ужас. На челото имаше някакво петно, което досега не бях забелязал — нещо като сивкав белег с формата на кръст.

— Хей, Майк — обади се Емили след секунда. Беше застанала в другия край на помещението. — Мисля, че трябва да видиш това.

Отидох при нея откъм задната страна на черната дъска. Там някой бе написал:

MEMENTO HOMO, QUIA PULVIS ES, ET IN PULVEREM REVERTERIS[1].

— Какво е това? На латински ли е? — попита Емили.

— Да — заговорих, без да откъсвам поглед от надписа. — Напомня ми за метода на мъчение, който бе предпочитан в нашата католическа гимназия. Мисля, че memento тук означава „помни“, а pulvis е „прах“.

Ледена тръпка ме полази, когато осъзнах значението на това заклинание.

— Помни, че си прах и на прах ще се превърнеш! — извиках. — Точно това ни повтаряха католическите свещеници при всяка Пепеляна сряда, когато ни поставяха кръстовете от пепел. С това трябва да е белязано и челото на убитото момче. Той е белязал Джейкъб с пепел?

Емили гневно щракна с пръсти въпреки гумените си ръкавици.

— Почакай за секунда! Това е свързано с „Научи ни на внимание и безразличие. Научи ни на покой“. Цитирам ти от поемата „Пепеляна сряда“ на Томас Стърнс Елиът. Но какво означава? И как се свързва с отвличането?

— Не знам — признах й. — Но мисля, че часовникът точно сега започна да отброява времето, което ни остава.

Изтрих потта от челото си.

— Защото Пепеляна сряда се пада само след три дни — обясних й.

Бележки

[1] „Помни, човече, че пръст си и в пръст ще се върнеш.“ Слова от ритуала на Пепеляна сряда — първия ден от Великите пости при католиците, когато свещеникът очертава кръст от пепел на челата на миряните [Битие 3:19]. — Б.пр.