Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worst Case, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица
Американска, първо издание
Превод: Стамен Димов Стойчев
Отговорен редактор: Тодор Пичуров
Стилов редактор: Красимир Димовски
Компютърна обработка: Ана Цанкова
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 17
ИК „Хермес“, 2012 г.
ISBN: 978-954-26-1125-7
История
- — Добавяне
13.
Като се върнах, Емили бе свалила сакото си и се бе надвесила над трупа на Джейкъб. Беше навила ръкавите на блузата и си бе сложила зелени гумени хирургически ръкавици, които явно бе измъкнала отнякъде. Вероятно от чантата си. Останах искрено впечатлен.
— Кръвта по пода наоколо и синините по краката му свидетелстват, че е бил убит на този стол — заяви тя, без да вдигне очи.
Внимателно опипах ръката на Джейкъб с палеца си.
— Предполагам, че е в напреднало състояние на трупно вцепеняване — отбелязах. — Според мен е бил убит рано тази сутрин. Белезите от белезниците по китките му и охлузените му колене свидетелстват, че е бил жестоко измъчван, преди да бъде убит. Като свържем тези следи с онази игра на въпроси и отговори от първото телефонно обаждане, предполагам, че това напомня на фантазия за игра на надмощие на учител срещу ученик или нещо подобно.
— Да — съгласи се Емили. — Добре дошъл в тази чудовищна игра на пряк двубой.
Взрях се във вцепенения Джейкъб. От майка си бе наследил черната коса и бледото лице, а от баща си — сините очи. Но сега тези очи бяха завинаги застинали, а устата му зееше, сгърчена от неописуем шок и ужас. На челото имаше някакво петно, което досега не бях забелязал — нещо като сивкав белег с формата на кръст.
— Хей, Майк — обади се Емили след секунда. Беше застанала в другия край на помещението. — Мисля, че трябва да видиш това.
Отидох при нея откъм задната страна на черната дъска. Там някой бе написал:
MEMENTO HOMO, QUIA PULVIS ES, ET IN PULVEREM REVERTERIS[1].
— Какво е това? На латински ли е? — попита Емили.
— Да — заговорих, без да откъсвам поглед от надписа. — Напомня ми за метода на мъчение, който бе предпочитан в нашата католическа гимназия. Мисля, че memento тук означава „помни“, а pulvis е „прах“.
Ледена тръпка ме полази, когато осъзнах значението на това заклинание.
— Помни, че си прах и на прах ще се превърнеш! — извиках. — Точно това ни повтаряха католическите свещеници при всяка Пепеляна сряда, когато ни поставяха кръстовете от пепел. С това трябва да е белязано и челото на убитото момче. Той е белязал Джейкъб с пепел?
Емили гневно щракна с пръсти въпреки гумените си ръкавици.
— Почакай за секунда! Това е свързано с „Научи ни на внимание и безразличие. Научи ни на покой“. Цитирам ти от поемата „Пепеляна сряда“ на Томас Стърнс Елиът. Но какво означава? И как се свързва с отвличането?
— Не знам — признах й. — Но мисля, че часовникът точно сега започна да отброява времето, което ни остава.
Изтрих потта от челото си.
— Защото Пепеляна сряда се пада само след три дни — обясних й.