Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worst Case, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица
Американска, първо издание
Превод: Стамен Димов Стойчев
Отговорен редактор: Тодор Пичуров
Стилов редактор: Красимир Димовски
Компютърна обработка: Ана Цанкова
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 17
ИК „Хермес“, 2012 г.
ISBN: 978-954-26-1125-7
История
- — Добавяне
72.
Отвличания, убийства на деца, а сега и пластични експлозиви? Този кошмарен случай ставаше все по-заплетен. Докато Емили разговаряше по мобилния телефон с кодирана връзка, аз неуспешно се опитвах да се окопитя от изненадата.
— Почакай, Том — каза тя по телефона, — да превключа на високоговорител.
— Получихме изпратеното от теб, Ем — заговори след малко Том Уоринър, шефът на лабораторията по криминалистика към ФБР. — Няма да повярваш до какво се добрахме. Наистина е попадение, но от онези, които са с код КОИНТЕЛПРО.
— Коинтелпро ли? — учудих се аз.
— Програмата на ФБР за контраразузнаване.
— Тази секция беше добавена към дейността на нашата централа в Ню Йорк — продължи Уоринър. — През шейсетте години беше нещо като сегашния екип за борба с вътрешния тероризъм. Кодовото име на агента, който ви интересува, е било Шедоубокс.
— В екипа за контраразузнаване, когато се крие идентичността на някоя личност, й дават кодово име — обясни ми Емили. — Също като в ЦРУ, шпионските отдели във ФБР обичат да използват кодирани имена и пароли. Джеймс Бонд може да се пръсне от яд.
Тя заговори в микрофона:
— Тогава какво мислиш, Том? Нашият човек, този така наречен Шедоубокс, вероятно е бил таен информатор за някаква местна терористична група?
Тероризъм? А аз още не можех да преглътна новината за пластичните експлозиви.
— Най-вероятно е така — рече шефът на лабораторията.
— Тогава как да се сдобием с истинското му име? — попитах аз.
— На два пъти се опитвах да проникна в старите бази данни, но изглежда, че липсват част от записите за КОИНТЕЛПРО — обясни ни Уоринър.
— Можех да се обзаложа, че ще се окаже така — изсумтя недоволно Емили. — Отново удар нахалост. Какво, по дяволите, да сторим сега? Как да се справим със случая?
— Разпитах тук-там и най-добрата следа, по която мога да ви насоча, приятели, е да се срещнете с Джон Браунинг — продължи Уоринър. — Той е бивш наш агент, който е следял тази група от централата ни в Ню Йорк някъде от шейсет и осма до седемдесет и четвърта година. Опитах се да поговоря с него, но никой не отговаря от къщата му в Йонкърс. Когато бях начинаещ криминолог, работих по няколко случая с Браунинг. Толкова е саркастичен, че те дразни като трън в задника, но умът му сече като бръснач. Само той може да ви каже кой е бил Шедоубокс. Никой друг.