Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

54.

Франсис З. Муни изруга тихо, когато таксито му прекоси възвишението на Сто и петнадесета улица и Ленъкс Авеню. По целия наклон надолу към Сто двадесет и пета улица и нагоре по отсрещния склон, в продължение на следващите петнайсет светофара, не се виждаше нищо друго, освен броните и червените стопове на плътно подредените един зад друг автомобили.

Подаде една двайсетачка през мръсния процеп в разделителното стъкло към шофьора и отвори вратата. Беше адски закъснял. Трябваше да продължи пеша.

Затича се, щом стъпи на тротоара. Господи, какъв ден, помисли си, когато потта започна да се стича по лицето му. Толкова много задачи му се бяха струпали наведнъж, че вече им губеше бройката.

Стигна до Сто тридесет и седма буквално в последната минута. Втурна се към апартамента на майката на осъдения на смърт Реджиналд Франклин. Въпреки всичките си неотложни планове, съвестта не му позволяваше да забрави този обречен човек.

Излезе на „Ленъкс“ и пое надолу към медицинския център в Харлем. Бутна очуканата външна врата на тясната триетажна тухлена постройка. Лаят започна да се чува още от секундата, в която пое по смърдящото стълбище.

Не бе чудно, че Кърт от „Ню Йорк Харт“ не гореше от ентусиазъм да се включи в този случай, помисли си Франсис, заслушан в оглушителния кучешки лай. Но това нямаше значение. Един човешки живот бе заложен на карта.

Вратата към апартамента на госпожа Франклин на втория етаж изскърца и се отвори, когато Франсис З. се изкачи на площадката. Смрази се, като видя как едно огромно куче се изсули от апартамента. Приличаше на чудовище. Беше от породата „Преса Канарио“, от която бе онзи кошмарно зъл пес, дето нахапа до смърт една жена в Сан Франсиско. Имаше кафеникава козина на петна и тежеше към седемдесет килограма.

Франсис З. Муни можа да си поеме дъх едва когато видя, че около шията на звяра имаше стегната каишка. Една суха чернокожа старица стискаше другия й край.

— Аз съм от „Ню Йорк Харт“, госпожо — заговори Франсис забързано. — От групата на адвокатите, сещате ли се? Тук съм заради сина ви, Реджи. Бих искал да се опитам да му издействам отлагане на екзекуцията. Само мога ли да ви помоля, госпожо, да приберете домашния си любимец?

— Имаш ли някакъв документ за самоличност, бели момко? — успя да го попита тя през паузата от оглушителния лай на песа.

Франсис й показа картата си от агенцията за социална помощ. Кучето скочи и едва не я захапа заедно с ръката му.

— Добре, почакай само секунда… — скара се на животното старата жена.

Привиждаше ли му се, или тя се подсмихваше самодоволно?

— Казваш, че вече си идвал, така ли? Трябва да съм забравила. Почакай тук, докато прибера Честър вътре.

Вратата се прихлопна и после пак се отвори. От дъното на апартамента Честър се разлая, този път още по-бясно.

— Хайде, влизай — подкани го жената и махна нетърпеливо. — Затвори проклетата врата след себе си. Та какво рече за Реджи?

Той я последва в дневната. По телевизията предаваха „Шоуто на съдията Джуди“. Старата жена се отпусна на дивана и повдигна краката си, но не намали звука от телевизора.

— Е, кажи сега. Какво искаш?

— Чух за отхвърлянето на последната молба на Реджиналд и съм решил да се възползвам от правото да поискам отлагане на изпълнението на присъдата. Губернаторът на щата може да откликне на молбата ми. Всички документи са подготвени. Необходимо ми е само да ги подпишете. После ще ги изпратя чрез куриерската агенция. Един мой състудент от юридическия факултет работи в правната служба на Флорида и макар да не може да уреди всичко, поне ще се яви като личен адвокат на Реджи. Смятам, че има реален шанс да успеем.

— Трябва ли да плащам? — попита госпожа Франклин, като се премести към него, когато той й поднесе документите.

— За моите юридически услуги ли? Разбира се, че не, госпожо Франклин.

— Не, това го знам — прекъсна го тя, като се подписа. — Питам за куриерската пратка. Тези шибани услуги са скъпи.

— Не, разбира се. И това е платено предварително.

— Добре — рече тя и още веднъж се ухили самодоволно. — Има ли още нещо?

Какво ще кажеш за едно шибано „благодаря“?, помисли си Франсис З., неспособен да овладее гнева си. Огледа стаята. Чак тогава осъзна, че вината не бе на старицата. Проклетата бедност принуждаваше хората да се държат така. Госпожа Франклин бе жертва, също като сина си.

— Е, това беше всичко — каза на сбогуване Франсис.

— По-добре ще е да тръгвам. За мен бе удоволствие да помогна на вас и на сина ви. И това е най-малкото, което мога да направя за него.