Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (39)

37.

— Накъде, Майк? — попита ме Мери Катрин, когато отново се метнах в нашия ван. — До някое кафене на „Старбъкс“? Или до ресторанта на Единадесета улица? Не, какво ще кажеш да си вземем два топли бейгъла и да ги изядем в парка? Умирам от глад след среднощните занимания.

— Промяна в плановете — разочаровах я аз. — Току-що е било отвлечено още едно дете. Вече отдавна трябваше да съм в Колумбийския.

Очите на Мери Катрин светнаха и тя натисна здраво педала за газта. Беше прочута любителка на високите скорости.

— Включи полицейската лампа, Старски^[1]. Ще те откарам там за нула време.

По пътя към Колумбийския университет позвъних на Каръл Флеминг.

— Ето те и теб — каза тя. — Журналистите надушиха това отвличане преди нас. Там ли си вече?

— Съвсем наблизо съм.

— По телевизията съобщиха, че бил син на медийния магнат Гордън Хейстингс, но това още не е потвърдено.

— Ще проверя — обещах й точно когато стигнахме до кампуса.

Тълпа от студенти и журналисти се бе струпала на площада „Лоу Плаза“ чак до Сто и шестнадесета улица и Бродуей. Воят на полицейските сирени разцепваше въздуха на всеки няколко секунди, защото пристигаха все повече и повече патрулни коли.

Видях Емили Паркър да излиза от метрото и й извиках.

— О, разбирам — процеди Мери Катрин и я измери с гневен поглед през предното стъкло. — Не ми каза, че и тя ще е тук.

— Разбира се — отвърнах, докато излизах от колата. — Тя е експерт по отвличанията от ФБР. А това прилича на отвличане. Какво ти става?

— О, нищо. Не е моя работа какво правиш, Майк — тросна ми се тя, преди да форсира отново вана. — Или с кого го правиш. Поне успях да те докарам навреме — отбеляза.

Ванът подскочи като шибнато с камшик животно, преди да се завърти на сто и осемдесет градуса. Останах зазяпан след нея, докато тя отпраши надолу по Бродуей.

Да не е напълно откачила? Трябва да е от научните проекти на децата, казах си аз.

— Това не беше ли твоята бавачка? — попита Емили, като дотича запъхтяна до мен.

— Не съм съвсем сигурен.