Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (81)

79.

Франсис Муни нагласи на главата си шапката с емблемата на „Сейнт Едуардс“, която взе от мъртвия треньор, и забърза по празния коридор.

Усмихна се, щом премина покрай химическата лаборатория, от която имаше толкова спомени. Сети се колко много го мразеха съучениците му, защото той почти винаги получаваше отлични оценки.

Отвори вратата, водеща към празния тренировъчен салон. Стори му се, че още мирише на пот и на мазилото „Бенгей“ за отпускане на мускулатурата. Погледна към изпоцапаните стени, към изпочупените дръжки на високите прозорци. Колко пъти бе скачал под коша върху този паркет? Колко обиколки беше навъртял тук? Докато обикаляше салона, той отвинти заглушителя от беретата и го метна към коша от линията за изпълнение на фал. Приземи се поне на метър от целта.

— Дори не уцели таблото. Явно някои неща не се променят — изръмжа той и прибра пистолета в джоба си.

Ревът на учениците от горните класове го блъсна като юмрук, когато влезе в големия физкултурен салон. Трибуните бяха изпълнени от ученици, всичките момчета. С униформените си блейзъри и панталони в цвят каки, те му напомниха за неговия клас, макар че за такива дълги коси и разхлабени вратовръзки тогава щяха да ги накажат. Направи му впечатление и още нещо — мургавите лица сега бяха доста повече, така че поне в тази насока явно бе постигнат известен напредък.

— Хайде, давайте, „Сейнт Едуардс“! — напевно повтаряше директорът по мегафона. — Хайде, започваме!

Изправени до него, момчета с бейзболни фланелки, нахлузени върху вратовръзките, приканваха с жестове публиката да скандира по-шумно.

Виковете му напомниха за полуфиналния мач за купата на града. За жегата, за крясъците, за тупкането на топката по паркета. Не го пуснаха да играе дори за минута, въпреки че треньорът му бе обещал. Победата им бе донесъл Уеб в последните секунди на мача. Франсис си тръгна, когато вдигнаха на рамене проклетия Уеб. Нямаше съмнение обаче, че обучението му в „Сейнт Едуардс“ бе особено полезно. Именно тук за пръв път се убеди колко скапано може да бъде цялото човечество.

Всички го зяпнаха, когато той излезе отпред.

Посочи шапката си и размаха енергично ръце към тях.

— Хайде, започваме, момчета от „Сейнт Едуардс“! — провикна се той.

Директорът още крещеше по мегафона, когато Франсис скочи на площадката до него. Физиономията на учителя се сгърчи от изненада. И застина, щом Муни опря пистолета до слепоочието му.

— Аз съм добър човек — каза му Франсис и изтръгна мегафона от ръцете му.