Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (23)

21.

Срещата на екипа за спешно реагиране се проведе в съвсем новата заседателна зала на десетия етаж в Главното управление на нюйоркската полиция. Тази сграда беше позната на жителите на Ню Йорк като Полис Плаза Едно. Шефовете вероятно бяха източили доста пари на данъкоплатците от Министерството на националната сигурност, за да обзаведат зала като щаб на военно командване, какъвто може да се види само в холивудските филми.

Навсякъде бяха разположени плоски монитори от съвсем нови модели, модерни телефони и радиостанции, а на една от стените, простиращ се по цялата дължина на помещението, се ширеше грамаден екран за видеодемонстрации. Новият килим още миришеше на химикалите, с които е бил обработван. Или на боята от лъснатите до блясък обувки на високопоставените присъстващи.

Забелязах, че кметът се бе върнал по-рано, защото нашата позната Джорджина Хотинджър подскачаше около него като кученце. Двамата разговаряха оживено с комисаря на нюйоркската полиция Дейли и неговия екип от началници на отдели. Присъстваше и група от добре изглеждащи здравеняци, късо подстригани като повечето делови мъже, за които предположих, че са колеги на Емили.

Щом влязохме, тя отиде при своите шефове, заедно с другите си колеги от ФБР. Аз си намерих работа, като извадих мобилния си телефон и проверих за нови съобщения.

Точно преди заседанието да започне, Емили се върна при мен. Седях край масата, пред двете кафета: едното за нея, а другото — за мен.

— Заповядаха ми да се обадя в нашата лаборатория във Вашингтон, за да ускорят анализа на пепелта, взета от челото на Джейкъб. Експертите очакват резултата със затаен дъх.

— Добре. Аз пък проверих обажданията до моя телефон. Излиза, че нашият човек е наел помощници, за да му купуват мобифони с предплатени карти от три различни магазина. Освен това от мобилния оператор „Веризон“ успяха да уточнят откъде са обажданията. Първото позвъняване е било от магистралата в Уест Сайд, а второто — от крайбрежния булевард „Рузвелт“ в Манхатън. Очевидно той е бил в движение през цялото време, докато е говорел с нас.

Десет минути по-късно двамата с Емили се изправихме пред насъбралите се, за да им разкажем за разследването за Джейкъб Дънинг.

— В ранните сутрешни часове на двадесет и първи февруари, събота, Джейкъб Дънинг е бил отвлечен недалеч от дома му от неизвестен похитител. Той позвъни на семейството му в неделя. След няколко часа последва второ обаждане, при което похитителят поиска да говори с нас. Като спазвахме точно указанията на похитителя, ние се отправихме към Бригс Авеню в Бронкс — квартал, известен с високото си ниво на престъпност. Открихме Джейкъб Дънинг в мазето, застрелян в главата с един куршум тридесет и осми калибър. Тялото бе открито върху училищен чин, пред черна дъска, което свидетелства, че цялата сцена е била грижливо подготвена. На челото на жертвата имаше кръст от пепел. Не бяха открити следи от ДНК на друго лице, нито пръстови отпечатъци, нито някакви балистични улики.

Кимнах към Емили.

— Все още няма ясни индикации за мотива за това престъпление — поде тя. — Не бяха отправени искания за пари. Не сме сигурни дали похитителят е имал намерението да поиска откуп, но не го е направил заради намесата на полицията. Играта на въпроси и отговори между похитителя и жертвата подсказва за някакви политически мотиви. Според предварителния анализ на гласа, извършителят на престъплението е мъж, около трийсет и пет годишен, образован. Освен това той, изглежда, познава отблизо жертвата и семейството й, затова като евентуална възможност остава версията за връзка с фамилията Дънинг. Това е всичко, с което разполагаме засега.

Изправи се моята пряка шефка — Каръл Флеминг.

— За тези от вас, които още не знаят, имам едно съобщение. Рано тази сутрин е изчезнала седемнайсетгодишната Челси Скинър, живееща в Ривърдейл. Баща й — Харолд Скинър, е президент на Нюйоркската фондова борса. Все още с никого не е осъществен контакт, но до появата на нови улики ние ще допускаме, че и това отвличане е било извършено от същото лице.

Върнахме се до столовете си, изпратени от многобройни втренчени погледи. Повечето кимаха, шокирани, а мърморенето се усили. Точно сега, когато още не разполагахме с неопровержими улики, най-малко се нуждаехме безизходицата, в която нашият отдел бе изпаднал, да бъде раздухана от медиите като горски пожар.

Никак не се изненадах, като видях след няколко минути Джорджина Хотинджър да се доближава до нас. Изглежда, любимото й занимание бе да дава съвети, които не й искаха.

— Никой не бива да научава за тази среща на екипа за спешно реагиране. Предупреждавам ви изрично: никакво изтичане на сведения. Всеки, който си въобразява, че може да се похвали като много осведомен пред която и да е медия, по-добре ще е отсега да си търси друга работа. Само това ни липсва — да се вдигне шумотевица в медиите.

Тя се обърна и погледна Емили в очите.

— Достатъчно ясно и високо ли го казах?

— Не беше толкова ясно — отвърна Емили с очарователната си южняшка усмивка. — Но определено прозвуча доста високо.