Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (84)

82.

Докато се носехме шеметно нагоре по Парк Авеню, от предното стъкло се виждаше само дълга жълта мъглявина от таксита. Униформени портиери и пешеходци стояха смразени на тротоара и се взираха в нас с уплашени погледи. Не знам откъде долиташе повече шум — от сирените ни или от пукота на статичното електричество от радиотелефоните на ФБР, защото всичките аварийни честоти бяха заети само от спешни обаждания.

Бяхме принудени да намалим скоростта и накрая окончателно да спрем, когато дяла армада от шевролети „Събърбан“ с тъмни стъкла зае позиции напречно на Източна осемдесет и първа улица.

Автомобилите принадлежаха на страховития антитерористичен отряд „Херкулес“ към нюйоркската полиция. Тези екипи, създадени по подобие на специалните сили, бяха заели позиции зад пощенските кутии и паркираните наоколо автомобили и насочили карабини M-4 към импозантната сграда на училището в готически стил, разположена малко по-надолу на улицата.

До нас се закова, със скърцане на гумите, едно „Бентли Континентал“. От него изскочи слаб мъж с посребрена коса, в раиран костюм и с копринени тиранти, оставяйки отворена вратата на лимузината. Един униформен полицай го спря, когато новодошлият се опита да се прехвърли над полицейската бариера.

— Пуснете ме да мина. Моят син учи в „Сейнт Едуардс“. Той е там, вътре! — викна мъжът и забута полицая.

Забелязах слаба жена с големи тъмни очила, изправена на отсрещния ъгъл до „Рейндж Роувър Уестминстър“, с униформен шофьор зад волана. Беше закрила уста с ръката си, украсена с пръстен с огромен диамант.

— Моля ви — заговори тя с руски акцент на най-близкия полицай. — Името му е Терънс Осипов. Моля ви, къде е той? Учи в седми клас.

— Може ли да ми обясниш пак колко елитно е училището? — учуди се Емили, втренчила недоверчив поглед в пръстена на жената.

— Майтапиш ли се? — подхвърлих аз. — Според списание „Ню Йорк“, детската градина към „Сейнт Едуардс“ струва трийсет хиляди на година. Не само че е скъпа колкото Харвард, но и влизането в нея е по-трудно.

Пристъпих към млад чернокож капитан, който нареждаше на полицаите от местния участък къде да заемат позиции под навеса пред жилищната сграда откъм северната страна на улицата.

— Разговаряхме с пазача на училището — съобщи ми младият командир. — Той ми обясни, че онзи сбърканяк се появил преди половин час в канцеларията с изваден пистолет, а сетне се заключил във физкултурния салон заедно с учениците. Те имали някакво събрание, така че сега цялото училище е струпано там.

— Първо трябва да евакуираме всички от квартала — обади се застаналият до мен Тим Къртин, техникът от отряда за обезвреждане на експлозиви. — Ако детонира пластичния експлозив на подходящо място, газопроводите може да се взривят.

Том Чоу, командирът на екипа за спасяване на заложници, огледа сградата с бинокъла си, когато над улицата запърпориха витлата на един хеликоптер „Бел“ от нюйоркската полиция. Беше се появил преди малко в късчето небе, показващо се между покривите.

— Трябва да го направим като по учебник — заговори Чоу. — Да блокираме всички изходи за бягство. Нашите хора ще заемат позиции за стрелба по покривите на околните сгради. После ще изпратим бронирана кола, а в нея — полицай с мегафон, за да започнат преговорите. Но са ни необходими строителните планове на училищната сграда.

— Звучи добре — провикна се Емили в опит да надмогне звука от бръмчащия хеликоптер, висящ високо над улицата. — Само че Муни досега винаги се е проявявал като дяволски хладнокръвен. Дори за секунда не мога да повярвам, че ще поиска да преговаря…

Една полицайка се бе навела над възрастна дама, вероятно превалила седемдесетте, с пребледняло лице.

— Детектив — извика ми полицайката, — това е секретарката на училището. Каза, че е видяла онзи тип, който държи децата като заложници.

— Той уби треньора Уеб — изохка старата жена, хлипайки истерично. — Застреля треньора Уеб право в лицето.

Това беше. Започна се.

Вече нямаше връщане назад, след като бе взел да убива… В паметта ми изплуваха светкавично всички кървави телевизионни репортажи за стрелби в училища. Не, не биваше да се стига до нещо подобно. По никакъв начин.

Без повече колебание, реших мигновено да пристъпя към действие.

Втурнах се като обезумял към сводестия вход на „Сейнт Едуардс“.